Португалският опит с еврото: Уроци за България преди 2026 г.
Португалия е измежду първите страни, приели еврото. През 1999 година тя взема решение за присъединение. Физическото въвеждане на евробанкноти и монети става на 1 януари 2002 година Този интервал изисква голяма подготовка – от печатниците до банкоматите и банковите системи.
С оглед идното присъединение на България към еврозоната на 1 януари 2026 година, опитът на Португалия е изключително настоящ. Жозе Мария Брандао де Брито, държавен секретар по бюджета на Португалия, разказва прехода като неповторим. Националните валути са сменени без икономическа рецесия.
Де Брито показва наслада от разширението на еврозоната. Той пожелава триумф на България. Присъединяването носи по-голям пазар за търговия и вложения. България ще има и още един глас в Европейската централна банка.
Много сме щастливи да приветстваме още един член в фамилията на еврозоната и ви пожелаваме триумф. Убеден съм, че това ще бъде доста положително за България и също толкоз положително за Европа. Това е още една страна в групата, което значи по-голям капацитет за търговия както със артикули, по този начин и с услуги, в това число и туризма. Ще има по-голям пазар за вложения и, несъмнено, още един глас в Европейската централна банка, което на процедура ще направи този хубав хор от европейски гласове още по-богат.
Ирина Цонева от Българска национална телевизия пита за най-големите провокации. Тя задава въпрос и за оправянето със страховете от повишаване на цените. Де Брито успокоява, че огромна част от проблемите са в предишното. Страховете от инфлация в Португалия са се оказали неоснователни.
Добрата вест за България е, че огромна част от тези проблеми към този момент са в предишното. Що се отнася до страховете, мога да кажа, че в Португалия имаше доста терзания, изключително измежду възрастните хора, по отношение на покачването на цените при прекосяването от националната валута към еврото, също както в този момент се разисква при прекосяването от лв. към еврото. Но тези страхове се оказаха неоснователни – това не се случи. Банката на Португалия – централната банка на страната, както и националната статистическа работа, изготвят обстойни проучвания, които демонстрираха, че не е имало значимо повишение на цените с въвеждането на еврото. Като икономисти можем да кажем, че приемането на еврото основава среда, в която страната към този момент не управлява личната си валутна и парична политика, а това в средносрочен и дълготраен проект води до структурно по-ниска инфлация.
Португалската централна банка и националната статистическа работа са провели обстойни проучвания. Те удостоверяват неналичието на значимо повишение на цените. Въвеждането на еврото води до структурно по-ниска инфлация.
Въпрос за присъединение без бюджет или постоянно държавно управление също е издигнат. Де Брито акцентира смисъла на фискалната дисциплинираност. Той поучава България да бъде търпелива. Ползите от еврото ще дойдат с времето. Те включват постоянна валута, ниски лихви и тласъци за напредък.
Смятам, че ще бъде доста по-добре за България да има фискална дисциплинираност. Присъединяването към еврозоната значи, че фискалната дисциплинираност би трябвало да бъде доста мощна. Това има доста мощен резултат в Португалия и други страни – не можем да действаме без отговорност в области като опазване на здравето и обучение, тъй като сме част от мбадата Европа. Когато влезете в еврозоната, ще получите изгодите – постоянна валута, ниски лихви и тласъци за стопански напредък, вложения и търговия. Затова би трябвало да бъдете търпеливи, тъй като положителните неща ще дойдат.
Де Брито изяснява и провокациите пред Португалия. След приемането на еврото, външният дълг на страната доста се усилва. Това се дължи на неналичието на строги ограничавания върху вътрешните разноски. Високият външен дълг провокира огромна финансова рецесия. Безработицата доближава съвсем 20%.
Всъщност това, което се случи с португалската стопанска система, беше, че външният дълг доста се усили след влизането ни в еврото. Защо? Защото внезапно използвахме евро за заплащане на сметките си, тъй че нямаше съществени ограничавания за вътрешните разноски. Импортирахме доста от други страни, само че плащахме в евро. Така външният дълг се усили доста. Това беше главният фактор, който провокира огромната финансова рецесия в Португалия, която беше доста сериозна, с безработица, достигаща съвсем 20%, от 5, 6 на 100 до 20%. За някоко години всички банки банкрутираха, тъй че обстановката беше доста трагична. Но по-късно Европейският съюз вкара набор от условия, които вършат доста по-трудно увеличението на външния дълг и по-лесно неговото управление. Защо? Защото съществуват по този начин наречените процедури за макроикономически несъответствия, които ревизират дали страните се държат добре във връзка с разнообразни макроикономически индикатори, в това число външния дълг. Така че не би трябвало да се тормозим за този въпрос.
Европейският съюз вкарва процедури за макроикономически несъответствия. Те спомагат за надзор на външния дълг. Проф. Жорже Брага де Маседо, някогашен финансов министър, акцентира: единният пазар изисква единна валута. Той съпоставя обстановката със Съединени американски щати, където доларът е единствена валута, без значение от разликите сред щатите. Той е безапелационен, че страна, желаеща да е част от единния пазар, би трябвало да одобри единна валута. Перспективите са ясни.
Един пазар, една валута. Това е отговорът. Вижте Съединените щати – те имат щати, които от време на време са доста разнообразни един от различен, само че по какъв начин би могъл някой да мисли да не употребява $? Ако една страна желае да принадлежи към единния пазар, в един или различен миг тя би трябвало да има единна валута с този пазар.
На 1 януари 2002 година Португалия е измежду 12-те страни, които вкарват еврото. Тогава общото население на еврозоната е 308 милиона души. Португалия даже открива спестовни влогове на стойност 50 евро за всички бебета, родени на тази дата. Това е жест в чест на историческия миг. Поколението Z в Португалия не познава живот без еврото, защото от въвеждането му е минал съвсем четвърт век.




