Италия тъгува за Жан-Луи Трентинян
В петък, 17 юни, на 91-годишна възраст умря огромният френски артист Жан-Луи Трентинян. Вестта заяви брачната половинка му Мариане Хьопфнер Трентинян.
Жан-Луи Трентинян е роден на 11 декември 1930 година в Пиолан, Воклюз, Южна Франция. Като наследник на богат фабрикант той приключва право в Екс-ен-Прованс. Актьорските си занимания стартира с театрални участия през 1950 година, само че геният му не е видян, до момента в който не го открива именитият френски режисьор Роже Вадим за киното.
Участва допълнително от 100 кино лентата в разнородни функции на нарушители, самотници, ревностни съпрузи, новобранци. В края на кариерата си още веднъж се отдава най-вече на театъра.
В памет на огромния артист препубликуваме текст на Соня Александрова за Портал Култура, написан особено от Флоренция.
Италианците тъжат за Жан-Луи Трентинян (1930-2022) също толкоз, колкото и родната му Франция. В груповото схващане той остава най-много с кино лентата " Изпреварването " (1962) на Дино Ризи. Неговото аристократично лъчение към този момент е познато от дебюта му в киното в " И господ сътвори дамата " (1956) на Роже Вадим, там е срещата му с Брижит Бардо, от която се ражда и любовна връзка.
Италианските режисьори го вършат " най-италианския французин ". Първият от тях, повярвал в Трентинян, е Валерио Дзурлини. Той му поверява ролята на наследник на фашист в " Насилствено лято " (1959), който през лятото на 1943 година е освободен от военна работа с помощта на застъпничеството на татко си.
В " Изпреварването " младият артист открива насладата от живота на човек в търсене на изгубеното време. Срамежливият студент Роберто инцидентно среща нагъл млад мъж (Виторио Гасман), който го завлича в трагична гибел.
Френският артист не е дебютант, зад тила си има към 15 кино лентата, нито един шедьовър. Дуетът с Гасман продължава и през идната година в " Успехът " на Джулио Мораси, който, обратно на заглавието си, е цялостен неуспех. Трентинян към този момент е влюбен в Италия и признава: " Италианците са художници. Те са толкоз изтънчени, експанзивни, цялостни с подигравка. Италианското кино беше толкоз динамично, толкоз забавно. "
През 60-те години артистът взе участие в " Гори ли Париж " на Рене Клеман (1966), където е в компанията на Жан-Пол Белмондо, Симон Синьоре, Ален Делон; както и в политическия трилър Z на Коста Гаврас (1969), където е почтен арбитър, преследван от гръцката тирания.
С " Един мъж и една жена " (1966) на Клод Льолуш идват Златната палма в Кан и Оскарът за най-хубав чуждоезичен филм. Той е водач на " Формула 1 " и, както и в живота, е огромен обожател на колите. Трентинян е идеалният сантиментален воин и прелъстител. Льолуш още веднъж го среща с Анук Еме в продължението на " Един мъж и една жена " - " Най-хубавите години от един живот " (2019), последната му поява на екрана.
Като млад е считан за " Марчело Мастрояни оттатък Алпите " и с Мастрояни играе в престъпния " Неделна жена " (1975) на Луиджи Коменчини.
По време на фотосите на " Конформистът " (1970), където е фашистки разузнавач, в хотелската стая в Рим умира няколкомесечната му щерка, иде му да захвърли всичко, само че топлината и поддръжката на режисьора Бернардо Бертолучи го разубеждават и години по-късно Трентинян признава: " Това може би беше най-хубавата ми роля в киното. " На Бертолучи артистът отхвърля ролята в " Последно танго в Париж " заради своята стеснителност да се появи гол на екрана.
През 70-те години Трентинян взе участие както в комедии, по този начин и в детективски истории, измежду които е и последният филм на Франсоа Трюфо " Веднъж да пристигна неделя " (1983). През 80-те и 90-те години работи основно в авторското кино. " Терасата " (1980) на Еторе Скола е " филм, неразбираем както в Италия, по този начин и във Франция, оплаква се Трентинян. Но имах неповторимото прекарване да играя с най-великите артисти на италианската комедия - Тоняци, Гасман и Мастрояни ".
Той е сценарист на ръба на нервозен срив, преследван от продуцент (Тоняци), който го изтезава, като непрекъснато го пита дали сюжетът, който написа, е комичен. В " Удряй в сърцето " (1983), дебют на Джани Амелио, е доцент в университет, наклеветен за връзки с терористи. В " Три цвята - алено " (1994) на Кшищоф Кешловски Трентинян е още веднъж арбитър, този път двузначен и изстрадал. Присъства постоянно във френското кино, съвсем постоянно дружно с приятеля си, режисьора Клод Льолуш.
Решил да се откаже от всевъзможни участия заради фамилната покруса с убийството на щерка му, Трентинян не устоява на поканата на Михаел Ханеке и прави своето " екзистенциално наследство " в " Любов " (2012). Когато е пуснат по кината, филмът разпалва спор за евтаназията. Тази изумителна драма получава Златна палма и Оскар за най-хубав чуждоезичен филм, а Трентинян е почетен със Сезар за най-хубава мъжка роля.
Еклектичен и грациозен, талантлив с неудържим сексапил, той е знак на френското кино и спектакъл, с над 70-годишна кариера. Има над 120 функции в киното и стотина в театъра, в нещастия и комедии, даже два скромни опита на кинорежисьор. Рецитирал е стиховете на Жак Превер най-малко 2000 пъти. За последно камерата го улавя на церемонията на Сезарите предходната година.
Президентът на Франция Еманюел Макрон отдаде респект на този " незабравим артистичен гений ". А Италия ще посвети на Жан-Луи Трентинян " хубав, покъртителен спомен на 25 юни в Болоня на Пиаца Маджоре, по време на фестивала " Преоткритото кино ", съобщи разчувстваната Стефания Сандрели, негова партньорка в " Конформистът ".
Жан-Луи Трентинян е роден на 11 декември 1930 година в Пиолан, Воклюз, Южна Франция. Като наследник на богат фабрикант той приключва право в Екс-ен-Прованс. Актьорските си занимания стартира с театрални участия през 1950 година, само че геният му не е видян, до момента в който не го открива именитият френски режисьор Роже Вадим за киното.
Участва допълнително от 100 кино лентата в разнородни функции на нарушители, самотници, ревностни съпрузи, новобранци. В края на кариерата си още веднъж се отдава най-вече на театъра.
В памет на огромния артист препубликуваме текст на Соня Александрова за Портал Култура, написан особено от Флоренция.
Италианците тъжат за Жан-Луи Трентинян (1930-2022) също толкоз, колкото и родната му Франция. В груповото схващане той остава най-много с кино лентата " Изпреварването " (1962) на Дино Ризи. Неговото аристократично лъчение към този момент е познато от дебюта му в киното в " И господ сътвори дамата " (1956) на Роже Вадим, там е срещата му с Брижит Бардо, от която се ражда и любовна връзка.
Италианските режисьори го вършат " най-италианския французин ". Първият от тях, повярвал в Трентинян, е Валерио Дзурлини. Той му поверява ролята на наследник на фашист в " Насилствено лято " (1959), който през лятото на 1943 година е освободен от военна работа с помощта на застъпничеството на татко си.
В " Изпреварването " младият артист открива насладата от живота на човек в търсене на изгубеното време. Срамежливият студент Роберто инцидентно среща нагъл млад мъж (Виторио Гасман), който го завлича в трагична гибел.
Френският артист не е дебютант, зад тила си има към 15 кино лентата, нито един шедьовър. Дуетът с Гасман продължава и през идната година в " Успехът " на Джулио Мораси, който, обратно на заглавието си, е цялостен неуспех. Трентинян към този момент е влюбен в Италия и признава: " Италианците са художници. Те са толкоз изтънчени, експанзивни, цялостни с подигравка. Италианското кино беше толкоз динамично, толкоз забавно. "
През 60-те години артистът взе участие в " Гори ли Париж " на Рене Клеман (1966), където е в компанията на Жан-Пол Белмондо, Симон Синьоре, Ален Делон; както и в политическия трилър Z на Коста Гаврас (1969), където е почтен арбитър, преследван от гръцката тирания.
С " Един мъж и една жена " (1966) на Клод Льолуш идват Златната палма в Кан и Оскарът за най-хубав чуждоезичен филм. Той е водач на " Формула 1 " и, както и в живота, е огромен обожател на колите. Трентинян е идеалният сантиментален воин и прелъстител. Льолуш още веднъж го среща с Анук Еме в продължението на " Един мъж и една жена " - " Най-хубавите години от един живот " (2019), последната му поява на екрана.
Като млад е считан за " Марчело Мастрояни оттатък Алпите " и с Мастрояни играе в престъпния " Неделна жена " (1975) на Луиджи Коменчини.
По време на фотосите на " Конформистът " (1970), където е фашистки разузнавач, в хотелската стая в Рим умира няколкомесечната му щерка, иде му да захвърли всичко, само че топлината и поддръжката на режисьора Бернардо Бертолучи го разубеждават и години по-късно Трентинян признава: " Това може би беше най-хубавата ми роля в киното. " На Бертолучи артистът отхвърля ролята в " Последно танго в Париж " заради своята стеснителност да се появи гол на екрана.
През 70-те години Трентинян взе участие както в комедии, по този начин и в детективски истории, измежду които е и последният филм на Франсоа Трюфо " Веднъж да пристигна неделя " (1983). През 80-те и 90-те години работи основно в авторското кино. " Терасата " (1980) на Еторе Скола е " филм, неразбираем както в Италия, по този начин и във Франция, оплаква се Трентинян. Но имах неповторимото прекарване да играя с най-великите артисти на италианската комедия - Тоняци, Гасман и Мастрояни ".
Той е сценарист на ръба на нервозен срив, преследван от продуцент (Тоняци), който го изтезава, като непрекъснато го пита дали сюжетът, който написа, е комичен. В " Удряй в сърцето " (1983), дебют на Джани Амелио, е доцент в университет, наклеветен за връзки с терористи. В " Три цвята - алено " (1994) на Кшищоф Кешловски Трентинян е още веднъж арбитър, този път двузначен и изстрадал. Присъства постоянно във френското кино, съвсем постоянно дружно с приятеля си, режисьора Клод Льолуш.
Решил да се откаже от всевъзможни участия заради фамилната покруса с убийството на щерка му, Трентинян не устоява на поканата на Михаел Ханеке и прави своето " екзистенциално наследство " в " Любов " (2012). Когато е пуснат по кината, филмът разпалва спор за евтаназията. Тази изумителна драма получава Златна палма и Оскар за най-хубав чуждоезичен филм, а Трентинян е почетен със Сезар за най-хубава мъжка роля.
Еклектичен и грациозен, талантлив с неудържим сексапил, той е знак на френското кино и спектакъл, с над 70-годишна кариера. Има над 120 функции в киното и стотина в театъра, в нещастия и комедии, даже два скромни опита на кинорежисьор. Рецитирал е стиховете на Жак Превер най-малко 2000 пъти. За последно камерата го улавя на церемонията на Сезарите предходната година.
Президентът на Франция Еманюел Макрон отдаде респект на този " незабравим артистичен гений ". А Италия ще посвети на Жан-Луи Трентинян " хубав, покъртителен спомен на 25 юни в Болоня на Пиаца Маджоре, по време на фестивала " Преоткритото кино ", съобщи разчувстваната Стефания Сандрели, негова партньорка в " Конформистът ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ