Подводна експедиция на НИМ разкрива тайните на древната пристанищна зона на крепостта Ерите
В интервала от 17 до 23 септември 2025 година в акваторията край нос Киллик, наоколо до село Близнаци, община Аврен, се организираха подводни археологически изследвания под управлението на проф. доктор Иван Христов. В експедицията участваха водолази от Националния исторически музей, чиновници на Националната работа за защита, както и доброволци и другари на музея.
Изследванията обгърнаха дребния залив южно от нос Киллик — зона, която е измежду най-слабо проучените под вода сектори от северното българско Черноморие. Първоначалните изследвания, извършени през 2023 година, доведоха до откриването на редица скъпи находки, свързани с античното мореплаване в Западния Понт: амфори, каменни щокове, калаен слитък, стоманени котви и остатъци от късносредновековен потопен транспортен съд. На базата на тези открития археолозите изрекоха догадка, че в региона на нос Киллик е съществувало леговище за кораби при неприятно време, както и интензивно пристанище, обслужващо античното населено място Ерите.
Целта на втория стадий от изследванията беше да се открият границите на пристанищната зона към късноантичната цитадела Ерите, както и да се картографират значими подводни детайли – скали, рифове и концентрации на движими културни полезности.
Самата цитадела Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея, по черноморското крайбрежие в границите на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, измежду които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били значими пристанищни центрове, ситуирани непосредствено на морския бряг или при устието на реки – т.е., сигурни пристанища.
В хода на тазгодишната подводна експедиция бяха регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от видове LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други. Намерените фрагменти обгръщат необятен хронологически диапазон, маркиращ инвентара на плавателни съдове и типичната за пристанищни региони акумулация на материали.
Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано при започване на I хиляди прочие Хр.
Изключително скъпи са трите стоманени котви от римския интервал. Те принадлежат към вид „ B “, прочут в научната литература като „ римски ранноимперски “ съгласно класификацията на Г. Капитен. Особен интерес съставлява и една желязна котва от Средновековието – вид „ E “ (по същата класификация), присъщ за интервала VII–XI век. Тя е единственото несъмнено доказателство за потреблението на залива и през Средновековието.
На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни действия още от началото на I хиляди прочие Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в предишното евентуално се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена предпазена пристанищна зона. В условия на неприятно време тази зона е предоставяла несъмнено леговище за кораби, които не биха могли безвредно да пристанат при устието на река Камчия.
Проведената експедиция съответства с сполучливо довеждане докрай на обучителните курсове на членовете на водолазната група на музея. Фотографът Тодор Димитров сполучливо мина курс за инструктор, а проф. доктор Иван Христов получи документ за три звезди по интернационалната система CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques).
Предстоят разкопки на крепостта Ерите, където археолозите могат да чакат нови забавни открития.
