„Българско лято“: Необходими са спешни мерки за гарантиране на достъпа до лекарства за българските граждани
В интервала на Ковид 19 пандемията, а и по-късно, в доста страни от Европейски Съюз се следи възходящ дефицит на лекарства.
В България, заради недостиг на медикаменти на пазара до 12.01.2023 година неразрешени за успореден експорт (според СЕСПА) са 63 медикамента. Този лист се обновява непрестанно на база на подаване информация от заинтригуваните страни. Тук е сериозен въпросът по какъв начин се дефинира какво е недостиг и може ли да има спекулации? Стана ясно, че това е допустимо и лимитира достъпа на крайния консуматор (пациента) до медикаменти.
Другата значима тематика е да се изяснят аргументите за този недостиг – недоставка на задоволителни количества за България от производителите или солиден реекспорт (паралелен износ). Предвид свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз, паралелният импорт (износ) не може да бъде неразрешен с изключение на заради опасност на публичното здраве (тук приказваме за легалния успореден импорт, защото незаконният реекспорт е престъпление).
Сравнение на цените на фармацевтични артикули в 16 държави-членки на Европейски Съюз през 2013 година демонстрира разлики сред 25% и 100% за две трети и сред 100% и 251% за една трета. Такива ценови разлики са мощен тласък за паралелна търговия: вносителят нормално търговец на едро, купува фармацевтични артикули в страна с ниски цени и по-късно ги продава в страна с високи цени. През 2019 година общата стойност на паралелния импорт на фармацевтични артикули в Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 5,7 милиарда евро. Страни на внос са Германия, Дания, Швеция, и други, а на износ са Гърция, Португалия, Словакия и страните от Източна Европа, където това води до недостиг на медикаменти.
Защо България е страна на сериозен успореден експорт. Мотивацията е по-ниските цени на някои лекарства у нас. Редица страни, като Словакия и Чехия, към този момент вкараха съществени ограничения по отношение на реекспорта, целящи бистрота и гарантиране на достъп за жителите си до лекарства.
Какво може да бъде направено у нас, с цел да се упражнява публичен надзор върху реекспорта и да се подсигурява бистрота, в случай че има политическа воля за това (без да се нарушава европейското право)?
– Да се разгласява лист на компаниите, които правят реекспорт както и на количествата и медикаментите, които реекспортират и за кои страни.
– Да се следи прецизно оперирането на субектите с отвесна интеграция – дистрибутор /аптека. Аптеките нямат право да препродават лекарства (включително на дистрибутори) и да реекспортират.
– Допълнителен надзор върху изписването (предоставянето) от аптеките на скъпоструващи, 100% заплатени от НЗОК лекарства.
– Дистрибуторите да не могат да изнасят медикаменти, които се заплащат от НЗОК. Такъв експорт да бъде позволен единствено след документално позволение от производителя. Дистрибуторите да уведомяват за всеки подобен експорт авансово. Това съобщение би трябвало да разпознава лекарството и да включва: единична цена на лекарството; общата цена на изнесените лекарства; името на страната, за която ще бъдат изнесени лекарствата; датата на приключване на периода на валидност на лекарствата; обосновката за експорт.
От друга страна е значимо Комисия за защита на конкуренцията да направи инспекция дали притежателите на позволение за приложимост (производителите) постановат рестрикции във връзка с количествата, нужни за потребностите на България и с каква аргументация.
Да бъдат планувани наказания при нарушавания и санкции (10 000 лева. – 1 млн лв.), както и лишаване на лиценз за активност.
12 януари 2023 Национален съвет
на Политическа партия „ Гражданска платформа Българско лято “
В България, заради недостиг на медикаменти на пазара до 12.01.2023 година неразрешени за успореден експорт (според СЕСПА) са 63 медикамента. Този лист се обновява непрестанно на база на подаване информация от заинтригуваните страни. Тук е сериозен въпросът по какъв начин се дефинира какво е недостиг и може ли да има спекулации? Стана ясно, че това е допустимо и лимитира достъпа на крайния консуматор (пациента) до медикаменти.
Другата значима тематика е да се изяснят аргументите за този недостиг – недоставка на задоволителни количества за България от производителите или солиден реекспорт (паралелен износ). Предвид свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз, паралелният импорт (износ) не може да бъде неразрешен с изключение на заради опасност на публичното здраве (тук приказваме за легалния успореден импорт, защото незаконният реекспорт е престъпление).
Сравнение на цените на фармацевтични артикули в 16 държави-членки на Европейски Съюз през 2013 година демонстрира разлики сред 25% и 100% за две трети и сред 100% и 251% за една трета. Такива ценови разлики са мощен тласък за паралелна търговия: вносителят нормално търговец на едро, купува фармацевтични артикули в страна с ниски цени и по-късно ги продава в страна с високи цени. През 2019 година общата стойност на паралелния импорт на фармацевтични артикули в Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 5,7 милиарда евро. Страни на внос са Германия, Дания, Швеция, и други, а на износ са Гърция, Португалия, Словакия и страните от Източна Европа, където това води до недостиг на медикаменти.
Защо България е страна на сериозен успореден експорт. Мотивацията е по-ниските цени на някои лекарства у нас. Редица страни, като Словакия и Чехия, към този момент вкараха съществени ограничения по отношение на реекспорта, целящи бистрота и гарантиране на достъп за жителите си до лекарства.
Какво може да бъде направено у нас, с цел да се упражнява публичен надзор върху реекспорта и да се подсигурява бистрота, в случай че има политическа воля за това (без да се нарушава европейското право)?
– Да се разгласява лист на компаниите, които правят реекспорт както и на количествата и медикаментите, които реекспортират и за кои страни.
– Да се следи прецизно оперирането на субектите с отвесна интеграция – дистрибутор /аптека. Аптеките нямат право да препродават лекарства (включително на дистрибутори) и да реекспортират.
– Допълнителен надзор върху изписването (предоставянето) от аптеките на скъпоструващи, 100% заплатени от НЗОК лекарства.
– Дистрибуторите да не могат да изнасят медикаменти, които се заплащат от НЗОК. Такъв експорт да бъде позволен единствено след документално позволение от производителя. Дистрибуторите да уведомяват за всеки подобен експорт авансово. Това съобщение би трябвало да разпознава лекарството и да включва: единична цена на лекарството; общата цена на изнесените лекарства; името на страната, за която ще бъдат изнесени лекарствата; датата на приключване на периода на валидност на лекарствата; обосновката за експорт.
От друга страна е значимо Комисия за защита на конкуренцията да направи инспекция дали притежателите на позволение за приложимост (производителите) постановат рестрикции във връзка с количествата, нужни за потребностите на България и с каква аргументация.
Да бъдат планувани наказания при нарушавания и санкции (10 000 лева. – 1 млн лв.), както и лишаване на лиценз за активност.
12 януари 2023 Национален съвет
на Политическа партия „ Гражданска платформа Българско лято “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ