Проектираната от Карл Шванцер сграда на централата на BMW Group празнува 50-тия си рожден ден
В интервала сред 1970 и 1972 година в Мюнхен единствено за 26 месеца е построена икона с непреходна грациозност, привличаща хора от целия свят. 3,5 млн. работни часа на строителната площадка. 500 строителни служащи, както и 200 архитекти, инженери и чертожници. За първи път в Европа над 3000 фасадни детайла, създадени по японския способ за леене на алуминий. Нито стотинка над в началото контрактуваната цена – и подготвена в точния момент за летните олимпийски игри през 1972 година Служители от 12 народи построяват емблемата на BMW, а през днешния ден в нея и към нея един до друг се трудят чиновници от 104 националности.
Днес BMW Group отпразнува 50-тия рожден ден на своята корпоративна централа, световноизвестна архитектурна икона, пред повече от 200 посетители от целия свят – от бизнеса, културата, политиката и публичния живот. Участието на архитекта, притежател на премията Прицкер, Франсис Кере и появяването на Нихал Саад, началник на кабинета на Алианса на цивилизациите на Организация на обединените нации, вършат церемонията особено събитие. Илюстраторът Кристоф Ниман основава особено за мотива впечатляващо произведение на изкуството, въодушевено от кулата на BMW. След изявите на звездния тенор Йонас Кауфман и доктор Маркус Зьодер, министър-председател на Федерална република Бавария, тържествата приключват със специфичен акцент: 12 „ отвесни “ танцьори от американския танцов план BANDALOOP по величествен метод трансформират централата на BMW във висока 100 метра сцена. Така със своята впечатляваща хореография от Мелесио Естрела ансамбълът съзадава „ безтегловно “ произведение на изкуството, вплитащо архитектура и танц. На особено композирана от Бен Джуодвалкис музика фасадните танцьори към Томас Кавана показват,,Momentum Curve “, извънредно зрелище в символ на респект към неповторимата архитектура.
И до ден-днешен високата постройка на централата на BMW остава една от най-иновативните инженерни структури на следвоенния интервал - тъй като четирите цилиндъра са окачени от покрива на кръстообразна стоманена структура. Така постройката не пораства както нормално изпод нагоре - горните етажи са готови първо на земята, а по-късно са придвижени с хидравлична техника нагоре върху солидната „ висока шахта “, направена от стоманобетон и приключена на няколко сегмента. През август 1972 година постройката на Петуелринг против проектираното от Behnisch & Partner с присъединяване на Фрай Ото олимпийско населено място е приключена и се трансформира в корпоративна централа на BMW Group. Още от този момент основаната от австрийския проектант проф. Карл Шванцер административна постройка придобива статус на икона за BMW и Мюнхен, пленителна за хора от целия свят. С внушителната си фасада и заложената зад нея строителна и пространствена идея „ висящият небостъргач “ комбинира непреходна точност с градивна и функционална логичност. Иновативната мощ на плана на Шванцер незабавно се трансформира в знак на BMW и самобитен „ фар “ на устойчивата подвижност за утрешния ден. Определяна от медиите като „ най-впечатляващата
и най-страхотна корпоративна централа в света “, постройката е освен знак на стопански триумф, само че също по този начин и на интернационално партньорство, мир и интеркултурно съдействие. Внедрената от Шванцер „ интегрирана връзка “ и през днешния ден показва пътя към нова епоха на електрификация, цифровизация и кръгова стопанска система.
Франсис Кере, проектант и притежател на премията Прицкер:
„ Архитектурата и автомобилната промишленост бяха и си остават едни от най-важните катализатори за нововъведения, икономическо развиване и благополучие на нациите. И двата сектора трансформират обществото, гледат напред към бъдещето и „ отключват “ световни трендове, които оказват сложно влияние върху стопанската система и околната среда. Днес индивидът, природата и промишлеността са изложени на голям напън, значимо е да се намерят решения, които разрешават обективен спор за личните ни дейности. Отговорни лица в сферите от архитектурата до бизнеса би трябвало да се обединят повече от всеки път, да разпознаят нашите симбиози и отговорности, с цел да приспособяват това, което вършим по този начин, че да се фокусираме върху стабилно бъдеще. “
Каролин Шванцер, внучка на професор Карл Шванцер:
„ Когато бях в Мюнхен за първи път с татко си и дружно посетихме централата на BMW, баща ми сподели, че Карл Шванцер е построил постройката от горната страна надолу, тъй като четирите цилиндъра са обединени в структура, висяща на покрива. Това ме очарова. Хареса ми, че дядо е бил „ инакомислещ “ и че това е било оценено. Като професор и преподавател той основава цяло потомство феноменални архитекти. Той претендирал доста, само че на първо място е въодушевявал другите. Това ме е вдъхновявало постоянно да се стремя да реализирам най-високи резултати! “
Д-р инж. Норберт Райтхофер, ръководител на Надзорния съвет на BMW AG:
,,Централата на BMW остави своя отпечатък върху BMW Group. Това е икона на архитектурата, притежател на реформаторски дух. Тя въплъщава съзнанието и увереността на BMW, че напредъкът идва от нововъведенията.
Тази постройка е толкоз грандиозна, тъй като не оставя никого безразличен. Всяко потомство в BMW носи отговорността да вкара компанията в бъдещето. Централата ни, проектирана от Карл Шванцер, е значим детайл от идентичността на компанията като световен състезател. “
Оливер Ципсе, ръководител на Борда на шефовете на BMW AG:
„ Да приказваш за визия значи да мислиш оттатък духа на времето и да развиваш възприятие за това, което ще издържи и в бъдеще. Така и централата на BMW е проектирана в вероятност – по тази причина остава съвременна и през днешния ден. Тази постройка постоянно е била тласък за скок по-далеч, в сравнение с бихте очаквали. Ние желаеме да повлияем на идващите 100 години по този начин, както и на миналите 100. “
Мелесио Естрела, арт шеф и хореограф на BANDALOOP:
"Черпихме вдъхновениe от заоблената форма на тази постройка. Човешкото тяло също се показва в извивки и спирали. Aко би трябвало да възпроизведем ускорението, което BMW въплъщава, се сещаме за динамичността на човешкото сърце, която ни сплотява към кадърен за живеене свят на бъдещите генерации. “
Професор Карл Шванцер (1918-1975):
"Ако си решил да бъдеш проектант, би трябвало да имаш смелостта да следваш визии и да ги превръщаш в действителност. Архитектурата е също и изкуство на разбирането, средство за връзка оттатък вековете. Издръжливостта е заложена в творчеството и придружена в най-хубавия случай от акуратност, точност, непрекъснатост и невзискателност. Така да създаваш не е тежък труд, а нужда, с цел да бъдеш щастлив. Радостта от работата дава смисъл на живота. “
"По време на проектирането са определени ясно „ четими “ форми, които показват прецизността, техническото съвършенство и хубост на формата като асоциация с облика на авто цех. “
Възлагането на поръчката и снимачната площадка:
През 1968 година BMW AG започва архитектурен конкурс за планиране на нова административна постройка на компанията. За да впечатли борда на шефовете, надзорния съвет на BMW и огромните акционери на BMW, Шванцер прави модел от глина на един етаж в мащаб 1:1 и го разполага във кино студио на Bavaria Film GmbH, ситуирани в Гайзелгащайг (Грюнвалд). Този ход се оказва сполучлив – през декември същата година управлението на BMW разпорежда на Шванцер поръчката за създаване на новата корпоративна централа. В основаването на кино лентата за представянето, сниман на кулисите на Шванцер, взе участие също и Ролф Зехетбауер, който през 1973 година печели с „ Кабаре “ Оскар в категорията Art Direction. Две години по-късно по кината потегля холивудският филм „ Ролербол “ – в него небостъргачът на BMW взе участие като архитектурен воин. Корпоративната централа жъне триумфи и с присъединяване си „ Суспирия “ (1977), „ Кървава диря “ (1979), „ Два носа пълнят А95 “ (1984) и „ Радостите на бащата “ (2014).
Определената от художника Питър Блейк като „ неповторимо произведение на поп-архитектурата “ постройка и до ден-днешен е знак на решенията на компанията за сполучливо бъдеще.
Поръчаните на Герхард Рихтер през 1972 година особено за фоайето широкоформатни монохромни картини „ Червено “, „ Жълто “ и „ Синьо “ основават отправната точка на световния ангажимент на BMW Group към културата. Те ще бъдат реставрирани особено за годишнината и по-късно ще бъдат показани още веднъж според в началото замисления от художника метод на окачване.
Архитектурата в BMW
BMW Group от десетилетия има традиция на съдействие със световноизвестни архитекти. Още от построяването на проектираната от Карл Шванцер централа на концерна компанията съзнателно избра да заложи на динамичния вид оформление, който по-късно се свързва с новаторските здания на компанията - завода на BMW Group в Лайпциг (2005) на Заха Хадид, BMW Welt в Мюнхен на Coop Himmelb(l)au (2007) и завода на Rolls-Royce в Гудууд на сър Никълъс Гримшоу (2003). През 2022 BMW разпорежда на архитектурната компания ОМА със седалище в Ротердам на Рем Коолхас и на датските архитекти от 3XN дилемите да трансформират главния цех в Мюнхен и да оформят дружно визията на бъдещето за производството в градовете.
Нов филм за Карл Шванцер
„ Той летеше напред “ е заглавието на филм за Карл Шванцер с
актьора Никълъс Офчарек в ролята на архитекта. Макс Грубер е създател на лентата, поръчана от Мартин Шванцер, починалия към този момент наследник на Карл,
и от неговата внучка Каролине. Както подсказва работното заглавие „ Поема за един проектант “, става въпрос за нетрадиционен метод към невероятна персона, която схваща архитектурата като материализирана лирика. Наред със самия Карл Шванцер във кино лентата, чиято публична премиера ще бъде през есента на 2023 година, мемоари и отзиви споделят и негови значими съвременници.
Специална галерия за юбилея в музея на BMW
Централата на BMW Group и познатият като „ Тhe Cup/ Чашата “ музей на BMW са две от най-емблематичните здания в Мюнхен, оценени като икони на немската следвоенна архитектура. От самото начало музеят на BMW е неразделна част от визията на Карл Шванцер за централата на компанията. Специална галерия във фоайето на музея, отдадена на високата постройка, която от 1999 година е предпазена като монумент на културата, показва с впечатляващи фотоси и архитектурни модели от времето на основаване историята на небостъргача. Изложбата продължава до 3 октомври 2022 година Входът е свободен.
В Мюнхен годишнината от олимпийската 1972 година се отбелязва с изложбите „ Олимпийският град Мюнхен, взор в предишното и в бъдещето “ в Архитектурния музей на ТУ-Мюнхен, „ Визии и действителност. Изкуство за олимпийските игри в Мюнхен през 1972 “ в галерията на кметството, както и „ Олимпиада 72 в фотоси - фотографии от сбирките на Баварската държавна библиотека. “
*Източник: www.bmw.bg
Днес BMW Group отпразнува 50-тия рожден ден на своята корпоративна централа, световноизвестна архитектурна икона, пред повече от 200 посетители от целия свят – от бизнеса, културата, политиката и публичния живот. Участието на архитекта, притежател на премията Прицкер, Франсис Кере и появяването на Нихал Саад, началник на кабинета на Алианса на цивилизациите на Организация на обединените нации, вършат церемонията особено събитие. Илюстраторът Кристоф Ниман основава особено за мотива впечатляващо произведение на изкуството, въодушевено от кулата на BMW. След изявите на звездния тенор Йонас Кауфман и доктор Маркус Зьодер, министър-председател на Федерална република Бавария, тържествата приключват със специфичен акцент: 12 „ отвесни “ танцьори от американския танцов план BANDALOOP по величествен метод трансформират централата на BMW във висока 100 метра сцена. Така със своята впечатляваща хореография от Мелесио Естрела ансамбълът съзадава „ безтегловно “ произведение на изкуството, вплитащо архитектура и танц. На особено композирана от Бен Джуодвалкис музика фасадните танцьори към Томас Кавана показват,,Momentum Curve “, извънредно зрелище в символ на респект към неповторимата архитектура.
И до ден-днешен високата постройка на централата на BMW остава една от най-иновативните инженерни структури на следвоенния интервал - тъй като четирите цилиндъра са окачени от покрива на кръстообразна стоманена структура. Така постройката не пораства както нормално изпод нагоре - горните етажи са готови първо на земята, а по-късно са придвижени с хидравлична техника нагоре върху солидната „ висока шахта “, направена от стоманобетон и приключена на няколко сегмента. През август 1972 година постройката на Петуелринг против проектираното от Behnisch & Partner с присъединяване на Фрай Ото олимпийско населено място е приключена и се трансформира в корпоративна централа на BMW Group. Още от този момент основаната от австрийския проектант проф. Карл Шванцер административна постройка придобива статус на икона за BMW и Мюнхен, пленителна за хора от целия свят. С внушителната си фасада и заложената зад нея строителна и пространствена идея „ висящият небостъргач “ комбинира непреходна точност с градивна и функционална логичност. Иновативната мощ на плана на Шванцер незабавно се трансформира в знак на BMW и самобитен „ фар “ на устойчивата подвижност за утрешния ден. Определяна от медиите като „ най-впечатляващата
и най-страхотна корпоративна централа в света “, постройката е освен знак на стопански триумф, само че също по този начин и на интернационално партньорство, мир и интеркултурно съдействие. Внедрената от Шванцер „ интегрирана връзка “ и през днешния ден показва пътя към нова епоха на електрификация, цифровизация и кръгова стопанска система.
Франсис Кере, проектант и притежател на премията Прицкер:
„ Архитектурата и автомобилната промишленост бяха и си остават едни от най-важните катализатори за нововъведения, икономическо развиване и благополучие на нациите. И двата сектора трансформират обществото, гледат напред към бъдещето и „ отключват “ световни трендове, които оказват сложно влияние върху стопанската система и околната среда. Днес индивидът, природата и промишлеността са изложени на голям напън, значимо е да се намерят решения, които разрешават обективен спор за личните ни дейности. Отговорни лица в сферите от архитектурата до бизнеса би трябвало да се обединят повече от всеки път, да разпознаят нашите симбиози и отговорности, с цел да приспособяват това, което вършим по този начин, че да се фокусираме върху стабилно бъдеще. “
Каролин Шванцер, внучка на професор Карл Шванцер:
„ Когато бях в Мюнхен за първи път с татко си и дружно посетихме централата на BMW, баща ми сподели, че Карл Шванцер е построил постройката от горната страна надолу, тъй като четирите цилиндъра са обединени в структура, висяща на покрива. Това ме очарова. Хареса ми, че дядо е бил „ инакомислещ “ и че това е било оценено. Като професор и преподавател той основава цяло потомство феноменални архитекти. Той претендирал доста, само че на първо място е въодушевявал другите. Това ме е вдъхновявало постоянно да се стремя да реализирам най-високи резултати! “
Д-р инж. Норберт Райтхофер, ръководител на Надзорния съвет на BMW AG:
,,Централата на BMW остави своя отпечатък върху BMW Group. Това е икона на архитектурата, притежател на реформаторски дух. Тя въплъщава съзнанието и увереността на BMW, че напредъкът идва от нововъведенията.
Тази постройка е толкоз грандиозна, тъй като не оставя никого безразличен. Всяко потомство в BMW носи отговорността да вкара компанията в бъдещето. Централата ни, проектирана от Карл Шванцер, е значим детайл от идентичността на компанията като световен състезател. “
Оливер Ципсе, ръководител на Борда на шефовете на BMW AG:
„ Да приказваш за визия значи да мислиш оттатък духа на времето и да развиваш възприятие за това, което ще издържи и в бъдеще. Така и централата на BMW е проектирана в вероятност – по тази причина остава съвременна и през днешния ден. Тази постройка постоянно е била тласък за скок по-далеч, в сравнение с бихте очаквали. Ние желаеме да повлияем на идващите 100 години по този начин, както и на миналите 100. “
Мелесио Естрела, арт шеф и хореограф на BANDALOOP:
"Черпихме вдъхновениe от заоблената форма на тази постройка. Човешкото тяло също се показва в извивки и спирали. Aко би трябвало да възпроизведем ускорението, което BMW въплъщава, се сещаме за динамичността на човешкото сърце, която ни сплотява към кадърен за живеене свят на бъдещите генерации. “
Професор Карл Шванцер (1918-1975):
"Ако си решил да бъдеш проектант, би трябвало да имаш смелостта да следваш визии и да ги превръщаш в действителност. Архитектурата е също и изкуство на разбирането, средство за връзка оттатък вековете. Издръжливостта е заложена в творчеството и придружена в най-хубавия случай от акуратност, точност, непрекъснатост и невзискателност. Така да създаваш не е тежък труд, а нужда, с цел да бъдеш щастлив. Радостта от работата дава смисъл на живота. “
"По време на проектирането са определени ясно „ четими “ форми, които показват прецизността, техническото съвършенство и хубост на формата като асоциация с облика на авто цех. “
Възлагането на поръчката и снимачната площадка:
През 1968 година BMW AG започва архитектурен конкурс за планиране на нова административна постройка на компанията. За да впечатли борда на шефовете, надзорния съвет на BMW и огромните акционери на BMW, Шванцер прави модел от глина на един етаж в мащаб 1:1 и го разполага във кино студио на Bavaria Film GmbH, ситуирани в Гайзелгащайг (Грюнвалд). Този ход се оказва сполучлив – през декември същата година управлението на BMW разпорежда на Шванцер поръчката за създаване на новата корпоративна централа. В основаването на кино лентата за представянето, сниман на кулисите на Шванцер, взе участие също и Ролф Зехетбауер, който през 1973 година печели с „ Кабаре “ Оскар в категорията Art Direction. Две години по-късно по кината потегля холивудският филм „ Ролербол “ – в него небостъргачът на BMW взе участие като архитектурен воин. Корпоративната централа жъне триумфи и с присъединяване си „ Суспирия “ (1977), „ Кървава диря “ (1979), „ Два носа пълнят А95 “ (1984) и „ Радостите на бащата “ (2014).
Определената от художника Питър Блейк като „ неповторимо произведение на поп-архитектурата “ постройка и до ден-днешен е знак на решенията на компанията за сполучливо бъдеще.
Поръчаните на Герхард Рихтер през 1972 година особено за фоайето широкоформатни монохромни картини „ Червено “, „ Жълто “ и „ Синьо “ основават отправната точка на световния ангажимент на BMW Group към културата. Те ще бъдат реставрирани особено за годишнината и по-късно ще бъдат показани още веднъж според в началото замисления от художника метод на окачване.
Архитектурата в BMW
BMW Group от десетилетия има традиция на съдействие със световноизвестни архитекти. Още от построяването на проектираната от Карл Шванцер централа на концерна компанията съзнателно избра да заложи на динамичния вид оформление, който по-късно се свързва с новаторските здания на компанията - завода на BMW Group в Лайпциг (2005) на Заха Хадид, BMW Welt в Мюнхен на Coop Himmelb(l)au (2007) и завода на Rolls-Royce в Гудууд на сър Никълъс Гримшоу (2003). През 2022 BMW разпорежда на архитектурната компания ОМА със седалище в Ротердам на Рем Коолхас и на датските архитекти от 3XN дилемите да трансформират главния цех в Мюнхен и да оформят дружно визията на бъдещето за производството в градовете.
Нов филм за Карл Шванцер
„ Той летеше напред “ е заглавието на филм за Карл Шванцер с
актьора Никълъс Офчарек в ролята на архитекта. Макс Грубер е създател на лентата, поръчана от Мартин Шванцер, починалия към този момент наследник на Карл,
и от неговата внучка Каролине. Както подсказва работното заглавие „ Поема за един проектант “, става въпрос за нетрадиционен метод към невероятна персона, която схваща архитектурата като материализирана лирика. Наред със самия Карл Шванцер във кино лентата, чиято публична премиера ще бъде през есента на 2023 година, мемоари и отзиви споделят и негови значими съвременници.
Специална галерия за юбилея в музея на BMW
Централата на BMW Group и познатият като „ Тhe Cup/ Чашата “ музей на BMW са две от най-емблематичните здания в Мюнхен, оценени като икони на немската следвоенна архитектура. От самото начало музеят на BMW е неразделна част от визията на Карл Шванцер за централата на компанията. Специална галерия във фоайето на музея, отдадена на високата постройка, която от 1999 година е предпазена като монумент на културата, показва с впечатляващи фотоси и архитектурни модели от времето на основаване историята на небостъргача. Изложбата продължава до 3 октомври 2022 година Входът е свободен.
В Мюнхен годишнината от олимпийската 1972 година се отбелязва с изложбите „ Олимпийският град Мюнхен, взор в предишното и в бъдещето “ в Архитектурния музей на ТУ-Мюнхен, „ Визии и действителност. Изкуство за олимпийските игри в Мюнхен през 1972 “ в галерията на кметството, както и „ Олимпиада 72 в фотоси - фотографии от сбирките на Баварската държавна библиотека. “
*Източник: www.bmw.bg
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ