Румен Гълъбинов пред novini.bg: България постигна целите си за евросредствата и тяхното съотношение в грантове и заеми
В интервала 2021-2027 година се чака България да получи близо 29 милиарда евро, което е близо два пъти (с към 13,3 милиарда евро) повече по отношение на пакета за настоящия интервал (2014-2020 г.). С икономиста Румен Гълъбинов беседваме позитивна ли е тази вест, по тази причина дали тези пари са сигурни, защо ще се дават, кой ще управлява харчовете им?
Новината е позитивна, тъй като в най-общи линии България реализира това, което си беше възнамерявала както за общия размер на средствата, по този начин и за тяхното съответствие в грантове и заеми.
Като, несъмнено, това е един нов метод на финансови принадлежности и тласъци, които Европейска комисия ще продължи да употребява както по отношение на бюджет 2021-2027 година, по този начин и за възстановителния фонд от коронакризата. Постепенно Европейски Съюз ще стартира да дава финансиране. В началото беше изискал поравно - 375 милиарда евро в грантове и заеми, само че пропорцията след това мина в съответствие 52:48. В самите стратегии за идващия бюджетен интервал стартира използването на финансовите заеми. Защо? Защото Европейски Съюз няма да успее единствено със лични доходи и средства да посрещне разноските си, за което способства в немалка степен и коронакризата. В този смисъл част от средствата на съюза ще би трябвало да се финансират извън. Тече дълга полемика за така наречен общи европейски облигации, които да се емитират, с цел да се финансират бюджетния и възстановителния запас. Вътрешното систематизиране на парите върви с изключение на на непосредствено субсидиране, последователно към заеми. За да може страните членки да възвръщат заетите суми извън. Това са новите трендове в проекта за финансови принадлежности. Това е обвързвано и с представянето на наши планове, проекти за развиване.
Ние би трябвало безапелационно да защитим защо ще използваме тези европейски средства, в какво ще ги влагаме, а не просто защо ще ги изхарчим.
Все повече ни обръщат внимание да участваме в плановете със лични средства. Ако преди тези проекти сме изпълнявали с 20% наше присъединяване и 80 на 100 с пари от Европейски Съюз, то към този момент това съответствие ще се промени 30:70, 40:60. Ще пристигна време, когато тези пропорции ще са 50:50, както беше по плановете на "Плана Юнкер ".
Контролът от страна на Европейски Съюз защо харчим парите на европейските данъкоплатци, също ще се реализира през финансирането.
Колкото повече се усилват кредитните взаимоотношения, толкоз повече се залага и на контрола. От кредитиращите институции, от тези които дават заемите, ще има надзор върху парите, освен от самата държавна администрация, която би трябвало да следи тези кроежи на страните - членки. Заемодателите имат интерес плановете да са витални, действителни, с добавена стойност, а не да носят единствено разноски. Имаме доста образци с безразсъдно направени проекти, които не бяха основани по този начин, че да носят доходи и до през днешния ден тежат и на страната, и на общините.
Към момента звучи добре, че получаваме сума от 29 милиарда, тя се разпределя във времето напред до 9-10 години.
Така видяно сумите, които обособени страни получават от Европейски Съюз, не наподобяват чак толкоз огромни. По-скоро би трябвало да се търси тяхното рационално и дейно потребление. Ние имаме шансове да си преструктурираме стопанската система по посока на високите технологии. Кризата също ни постанова това, тя ни демонстрира, че в бъдеще ще излиза наяве, че стопанските системи все по-малко ще зависят от това да се вършат работни места в офиси, на терен. Все повече ще се работи отдалечено, с изнесени офиси. Роботизацията и автоматизацията по линия на увеличение на успеваемостта, от своя страна ще наложат все по-малко хора да се наемат за вършенето на избрани действия. Много е значимо да забележим по какъв начин ще се развие здравната картина, заради ковид - дали ще имаме втора вълна в края на годината, откъдето пък ще пристигна и едно второ по-плитко дъно от настоящето в международната стопанска система. Това може да отсрочи с от 6 месеца до 1 година възстановителният интервал и той да стартира от средата на 2021 година. Така може да се окажем в криза с две дъна.
Икономист: 10% безработица, в случай че има втора вълна на вируса у нас
Новината е позитивна, тъй като в най-общи линии България реализира това, което си беше възнамерявала както за общия размер на средствата, по този начин и за тяхното съответствие в грантове и заеми.
Като, несъмнено, това е един нов метод на финансови принадлежности и тласъци, които Европейска комисия ще продължи да употребява както по отношение на бюджет 2021-2027 година, по този начин и за възстановителния фонд от коронакризата. Постепенно Европейски Съюз ще стартира да дава финансиране. В началото беше изискал поравно - 375 милиарда евро в грантове и заеми, само че пропорцията след това мина в съответствие 52:48. В самите стратегии за идващия бюджетен интервал стартира използването на финансовите заеми. Защо? Защото Европейски Съюз няма да успее единствено със лични доходи и средства да посрещне разноските си, за което способства в немалка степен и коронакризата. В този смисъл част от средствата на съюза ще би трябвало да се финансират извън. Тече дълга полемика за така наречен общи европейски облигации, които да се емитират, с цел да се финансират бюджетния и възстановителния запас. Вътрешното систематизиране на парите върви с изключение на на непосредствено субсидиране, последователно към заеми. За да може страните членки да възвръщат заетите суми извън. Това са новите трендове в проекта за финансови принадлежности. Това е обвързвано и с представянето на наши планове, проекти за развиване.
Ние би трябвало безапелационно да защитим защо ще използваме тези европейски средства, в какво ще ги влагаме, а не просто защо ще ги изхарчим.
Все повече ни обръщат внимание да участваме в плановете със лични средства. Ако преди тези проекти сме изпълнявали с 20% наше присъединяване и 80 на 100 с пари от Европейски Съюз, то към този момент това съответствие ще се промени 30:70, 40:60. Ще пристигна време, когато тези пропорции ще са 50:50, както беше по плановете на "Плана Юнкер ".
Контролът от страна на Европейски Съюз защо харчим парите на европейските данъкоплатци, също ще се реализира през финансирането.
Колкото повече се усилват кредитните взаимоотношения, толкоз повече се залага и на контрола. От кредитиращите институции, от тези които дават заемите, ще има надзор върху парите, освен от самата държавна администрация, която би трябвало да следи тези кроежи на страните - членки. Заемодателите имат интерес плановете да са витални, действителни, с добавена стойност, а не да носят единствено разноски. Имаме доста образци с безразсъдно направени проекти, които не бяха основани по този начин, че да носят доходи и до през днешния ден тежат и на страната, и на общините.
Към момента звучи добре, че получаваме сума от 29 милиарда, тя се разпределя във времето напред до 9-10 години.
Така видяно сумите, които обособени страни получават от Европейски Съюз, не наподобяват чак толкоз огромни. По-скоро би трябвало да се търси тяхното рационално и дейно потребление. Ние имаме шансове да си преструктурираме стопанската система по посока на високите технологии. Кризата също ни постанова това, тя ни демонстрира, че в бъдеще ще излиза наяве, че стопанските системи все по-малко ще зависят от това да се вършат работни места в офиси, на терен. Все повече ще се работи отдалечено, с изнесени офиси. Роботизацията и автоматизацията по линия на увеличение на успеваемостта, от своя страна ще наложат все по-малко хора да се наемат за вършенето на избрани действия. Много е значимо да забележим по какъв начин ще се развие здравната картина, заради ковид - дали ще имаме втора вълна в края на годината, откъдето пък ще пристигна и едно второ по-плитко дъно от настоящето в международната стопанска система. Това може да отсрочи с от 6 месеца до 1 година възстановителният интервал и той да стартира от средата на 2021 година. Така може да се окажем в криза с две дъна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ