„В периода 2007-2016 г. е налице 46-процентен ръст на БВП.

„ В интервала 2007-2016 година е налице 46-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт. Ръстът на данъчните доходи е 35%, в случай, че следим за същия интервал значителното повишаване на някои базови стопански параметри, които водят до увеличение на директното и индиректно облагане на популацията. “

Това сподели на конференция през днешния ден, 28 септември 2017 година, изпълнителният ръководител на БСК Божидар Данев, който показа резултатите от проучване за промените в растежа на сивата стопанска система. Обект на проучването не е размерът на сивата стопанска система, а промените в размера, като за задачата са употребени статистически данни (на националната статистика и на Евростат), а не социологически изследвания и експертни оценки, оповестиха от пресцентъра на Българската стопанска камара (БСК).

Данните демонстрират, че през проучвания интервал размерите на сивата стопанска система нарастват приблизително с 3,1% годишно, като най-големи растежи се регистрират в интервала 2010-2011 година В номинално изражение за интервала 2008-2016 година несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 милиарда лева

Налице е влошаваща се конструкция на данъчните доходи, демонстрира анализът. През 2016 година по отношение на 2007 година най-голямо релативно понижение има в каузи на приходите от Данък добавена стойност и Директива за птиците,въпреки че ставките им не са променяни в обсъждания интервал.

Като дял от Брутният вътрешен продукт, процентното понижение на данъчните доходи за 2016 година по отношение на 2007 година е най-съществено за приходите от Данък добавена стойност – от 10,4% през 2007 година на 9,2% през 2016 година, без значение от опазване на данъчната ставка и растежа на Брутният вътрешен продукт с 46%. На второ място по процентно понижение на приходите са тези от налог облага – от 2,9% през 2007 година на 2,2% през 2016 година, при опазване на данъчната ставка от 10%. Особено обезпокоително е задържането на приходите от акцизи, без значение от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените размери на продажбите.

Компенсирането на растежа на общите данъчни доходи е в резултат на нарастване на приходите от осигурителни вноски и ДДФЛ. В разбора се отбелязва, че в проучвания интервал са настъпили основни промени на базови стопански параметри, които въздействат върху повишаването на данъчните доходи, включително:

минималната работна заплата – с 91 %,

междинната работна заплата е увеличена със 121 %,

минималният застрахователен приход – със 121 %,

ставката за обществено обезпечаване – с 25 %, а за здравно обезпечаване – с 33%

таванът на облагаемия застрахователен приход – с 86 %,

Това би трябвало да докара директно и индиректно до доста нарастване на данъчните доходи, което обаче не се случва. Относителната непоклатимост на размерите на приходите от осигурителни вноски, ДДФЛ, акцизи, мита е подправена, защото не отразява посочените нагоре промени в някои стопански параметри.

„ Намалението на данъчните доходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на страната да се оправи със събираемостта на данъчните доходи “, сподели Божидар Данев и добави, че законодателят организира неверна политика в посока на директно и индиректно повишение на облагането, с цел да компенсира понижените данъчни доходи, вместо да основава тласъци за увеличение събираемостта на данъчните приходите.

С цел понижаване на сивата стопанска система БСК предлага някои законодателни и организационни ограничения, измежду които:

Опростяване на данъчната система и по-специално на методите за пресмятане и установяване на облагаемия доход;

Авансово въвеждане на плана на Директива за облагане на корпоративната печалба;

Укрепване на аналитичното звено в Национална агенция за приходите за идентификация на укрити обороти, приходи, осигурителни заплащания и други Нарушения;

Преглед на резултатите от инсталирания в Национална агенция за приходите програмен продукт за разкриване на данъчни измами;

Ускорено използване на новата европейска директивата СОМ 2013 (721) за въвеждане на нов стандарт за възобновяване на ДДС;

Осигуряване на опция за осъществяване на разплащания посредством ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства.

Въвеждане на наказания за институциите и техните отделение за невъвеждане на ПОС-терминали;

Изграждане на цифрово основана библиотека (data center) за предпазване, обработка и разбор на счетоводната информация на сдруженията за целия период;

Създаване на обществен указател на обжалваните, анулирани и оставените в действие ревизионни актове по браншове и региони;

Обвързване на системата за стимулиране на чиновниците на Национална агенция за приходите с резултатите от завършеното правосъдно производство;

Въвеждане на ефикасни принадлежности за отговорност на държавни органи при несъблюдение на законови задължения;

Чрез промени в Закона за здравното обезпечаване да се поправя процедурата на възобновяване на здравноосигурителни права и да се вкарат финансови правила за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разноските, направени от здравната система;

Корекции в процедурата на възобновяване на здравноосигурителни права;

Въвеждане на финансови правила за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разноските, направени от здравната система;

Да се вкара опция за надзор и налагане на наказания за непозволени дейности на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните заплащания, а Сметната палата постоянно да реализира инспекция за осъществяването на тези заплащания.

Изследването може да бъде открито на:

http://www.bia-bg.com/uploads/files/analysis/Gray_economy_2017.pdf