240 лв. средно увеличение на дохода на българина от 2001 г.
В интервала 2001-2016 година средногодишният приход на разположение от семейството в страната се е нараснал приблизително с 240 лева годишно или с 20 лева месечно, достигайки 5 167 лева
Това излиза наяве от план за взаимен геоинформационен разбор на стопански данни на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс.
Източник:
След известно съмнение в годините на рецесията, делът на приходите от работна заплата нараства сензитивно. Това значи, че забележителна част от приходите на българските семейства в някои области се образуват преди всичко от работна заплата и едвам по-късно от други приходоизточници като пенсии и обществени помощи, се отбелязва в разбора на динамичността на приходите в интервала 2001-2016 година
Източник:
През миналата година най-високи са приходите в столицата - 7349 лева на човек годишно, а най-ниски - във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хиляди лева на човек годишно).
Разликата сред региона с най-високи средногодишни приходи и тази с най-ниски такива се усилва от 1,8 пъти през 2000 година до 2,1 пъти през 2016 година Най-висока е била тя през 2013 година, когато е 2,5 пъти, най-много вследствие на сериозната рецесия на пазара на труда в доста от областите на страната за сметка на относителна непоклатимост в столицата.
Бързото повишаване на приходите в столицата стартира едвам след 2005 година, като преди този момент (в интервала 2001-2005 г.) те се движат към междинните за страната. Като цяло за интервала 2001-2016 година най-голям напредък на приходите се следи точно в столицата - 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.
Източник:
Относителен спад на приходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката сред приходите на човек от семейството, локалното население и територията демонстрира, че приносът на тези области към общия приход на популацията става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, по този начин и на относително неподходящата конструкция на приходите на семействата и тежкото положение на пазара на труда.
Все още е очевидно изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, нарасналата капиталова интензивност и възобновяване на трудовите пазари дават вяра за повишаване на благосъстоянието на семействата в идващите години, се показва още в разбора.
Предвид следеното повишаване на тежестта на приходите от работна заплата в общите приходи през последните години, можем да чакаме разликата сред най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че приходите от пенсии не могат да поддържат същия ритъм на напредък, какъвто виждаме в трудовите приходи. Това важи с особена мощ за области със застаряващо население и незадоволително добре развъртян пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите образуват най-голям условен дял от общия приход на семействата - надлежно 48% във Видин и 41% в Кюстендил, допълват създателите на проучването.
Това излиза наяве от план за взаимен геоинформационен разбор на стопански данни на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс.
Източник:
След известно съмнение в годините на рецесията, делът на приходите от работна заплата нараства сензитивно. Това значи, че забележителна част от приходите на българските семейства в някои области се образуват преди всичко от работна заплата и едвам по-късно от други приходоизточници като пенсии и обществени помощи, се отбелязва в разбора на динамичността на приходите в интервала 2001-2016 година
Източник:
През миналата година най-високи са приходите в столицата - 7349 лева на човек годишно, а най-ниски - във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хиляди лева на човек годишно).
Разликата сред региона с най-високи средногодишни приходи и тази с най-ниски такива се усилва от 1,8 пъти през 2000 година до 2,1 пъти през 2016 година Най-висока е била тя през 2013 година, когато е 2,5 пъти, най-много вследствие на сериозната рецесия на пазара на труда в доста от областите на страната за сметка на относителна непоклатимост в столицата.
Бързото повишаване на приходите в столицата стартира едвам след 2005 година, като преди този момент (в интервала 2001-2005 г.) те се движат към междинните за страната. Като цяло за интервала 2001-2016 година най-голям напредък на приходите се следи точно в столицата - 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.
Източник:
Относителен спад на приходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката сред приходите на човек от семейството, локалното население и територията демонстрира, че приносът на тези области към общия приход на популацията става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, по този начин и на относително неподходящата конструкция на приходите на семействата и тежкото положение на пазара на труда.
Все още е очевидно изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, нарасналата капиталова интензивност и възобновяване на трудовите пазари дават вяра за повишаване на благосъстоянието на семействата в идващите години, се показва още в разбора.
Предвид следеното повишаване на тежестта на приходите от работна заплата в общите приходи през последните години, можем да чакаме разликата сред най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че приходите от пенсии не могат да поддържат същия ритъм на напредък, какъвто виждаме в трудовите приходи. Това важи с особена мощ за области със застаряващо население и незадоволително добре развъртян пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите образуват най-голям условен дял от общия приход на семействата - надлежно 48% във Видин и 41% в Кюстендил, допълват създателите на проучването.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ