В периферията на Европа се развиват 2 конфликта, които крият

„ В периферията на Европа се развиват 2 спора, които крият опасности за Европа и България, изискват съществено внимание и са показателни за двойния стандарт в интернационалната политика. На първо място спора в линията Газа, който от ден на ден прераства в филантропична рецесия. Има към 100 резолюции на Организация на обединените нации, които са за това да се основат 2 страни – израелска и палестинска. Към сегашния миг, страната Израел е реалност, само че не това е ситуацията с Палестина. Реално Палестина и до ден сегашен не е самостоятелна страна, а автономност, която е в особена обстановка. От една страна тя е автономност, въпреки това има свои посолства по света, а в допълнение, на процедура разполага и с две държавни управления – това на Западния Бряг и това на Ивицата Газа. Липсата на трайно и заслужено решение на палестинския проблем е повода за сегашния спор и е причина за непрекъснатото високо напрежение в Близкия изток и загуба на човешки животи. Без такова решение, резистентен мир не е вероятен. От „ Възраждане “ призоваваме за преустановяване на бойните дейности и за намиране на заслужено и трайно решение на казуса. “

Така стартира декларация, прочетена от парламентарната естрада от депутата от ПГ на „ Възраждане “ Станислав Стоянов . Тя продължава по следния метод:

„ Ние от „ Възраждане “ жигосваме всяка експанзия против спокойно население и изрично осъждаме насилието над почтени цивилни жертви, дами и деца. Призоваваме Израел да се придържа към правилото на пропорция в интернационалното право и да се постави завършек на избиването на цивилно население. За да се добие по-добра визия за спора,ще загатна, че в Газа за един месец има 10 328 убити цивилни жители, повече в сравнение с в Украйна за 20 месеца (9806).Има дни, в които убитите цивилни в Газа надвишават 200-300 дневно, числа които остават, някак си настрана, на фона на свръх концентрацията на медийно внимание към Украйна.

Поради към този момент изложеното осъждаме двойния стандарт в политиката. Следва да запитаме за какво т.нар цивилизован свят не осъжда израелската експанзия, когато правилата на пропорция не се съблюдават?

Недалеч от Европа има още един разрастващ се спор, който заслужава внимание – този в Западна Сахара. Това е още един спор в периферията на Европейски Съюз и също евентуален катализатор на бежанска вълна. Той е с отминалост от към 50 години и друг интензитет във времето, като от края на 2020 година съществуващото помирение е прекъснато.

В десетилетията след края на Втората международна война се разпростра процеса по деколонизация и голям брой нации от Африка и Азия получиха своята самостоятелност. Не подобен е казусът със Западна Сахара, някогашна испанска колония. След отдръпването на Испания, вместо да получи своята самостоятелност, Западна Сахара става обект на нова анексия, този път от страна на Мароко и Мавритания през 1975 година Мавритания след това е отблъсната, само че спорът с Мароко е настоящ и до през днешния ден като към 80% от територията на Западна Сахара все още се управлява от Мароко, а 20% от Фронта Полисарио, представител на популацията на Западна Сахара.

Ангажиментите на интернационалната общественост и Организация на обединените нации (Резолюция 690 от 29 април 1991 г.) за намиране на трайно решение на спора, посредством референдум не са изпълнени до ден сегашен. Въпреки че Съветът за сигурност сформира под свое управление задача на Организация на обединените нации за образуване на референдум в Западна Сахара известна като MINURSO, народът на Западна Сахара все по този начин няма правото на национално самоопределяне. Тревожното е, че спорът е комбиниран и с целенасочена етническа замяна на популацията.

За страдание към сегашния миг Европейски Съюз и интернационалните институции подценяват този проблем, макар че както знаем Европейски Съюз има политика и принадлежности, ориентирани към Африка като задачата на партньорството сред Африка и Европа е основаването на пространство на взаимност, сигурност, мир и резистентен разцвет. Наблюдава се още веднъж двоен стандарт в интернационалните връзки, и тук добър образец е другия метод при решение на въпроса с Косово по отношение на този със Западна Сахара. Двойният стандарт не е добър принцип за водене на дипломация и е причина за продължителни и повтарящи се спорове.

Заключение: “Възраждане ” упорства за неотложно евакуиране на израелските войски от Газа и връщане към мирните договаряния,които започнаха през 1991 година (и на база духът на резолюцията на Организация на обединените нации от 1948) година

“Възраждане ” упорства за осъществяване на референдума в Западна Сахара и осъществяване на резолюция 690 на Организация на обединените нации и за определяне на дълготраен мир в този район на Африка.
Крайно време е да стартираме да решаваме проблемите още в зародиш. Не бива да чакаме бездейно и безконтролно войните по периферията на Европейски Съюз да ни заливат от време на време с бежански талази, а след това да търсим незабавни решения, откакто казусът към този момент е достигнал до нас.

Настояваме да се съблюдават правилата на интернационалното право и правото на самоопределение на народите. Казваме „ НЕ “ на двойните стандарти в интернационалните връзки. “