В пазарите има моменти, в които една стара дискусия отново

В пазарите има моменти, в които една остаряла полемика още веднъж изплува на повърхността, само че този път с по-малко романтика и повече сурова статистика. Такъв е разногласието за дребните компании – оня митологизиран клас активи, който съгласно учебниците би трябвало да носи по-висока рентабилност от огромните. Днес обаче данните приказват с различен звук. Разликата сред Russell 2000 и S&P 500 към този момент не е циклична фаза, а съвсем структурна бездна. През лятото имаше къс момент, когато изглеждаше, че дребните акции най-сетне ще излязат от сянката на колосите. Russell 2000 сложи нов връх, а вложителите започнаха да приказват за ротация. Но откакто ентусиазмът към ново понижение на лихвите от Фед се изпари, този пробив се оказа следващата миражна оазисна точка в дълъг пазарен път. Индексът се плъзна съвсем 8% надолу, още веднъж в корекционна зона, и с това вероятността да изостава от S&P 500 за пета поредна година стана съвсем сигурна. Това е най-дългият интервал на подценяване от 90-те години – ера, в която световният капитал към момента вярваше, че дребните компании са мястото, където се ражда идващият колос.Днес обаче дребните компании наподобяват по-възрастни, в сравнение с теорията допускаше. Не тъй като са станали по-стабилни, а тъй като броят на тези, които „ приключват “ цикъла си и минават към Russell 1000, е рекордно невисок. Малцина се изкачват нагоре, мнозина остават. Така междинната възраст от IPO до настоящ миг за представителите на Russell 2000 се е нараснала с съвсем три години от 2008 до през днешния ден. Тази смяна не е просто статистика – тя е знак за застой. Когато малко компании „ порастват “, това значи, че самата екосистема не създава задоволително нова стойност.В същото време най-обещаващите софтуерни компании към този момент не влизат в Russell 2000. Те остават частни за по-дълго, финансирани от войска от венчър фондове, които избират да задържат растежа в затворена система, вместо да го изложат на обществените пазари. Този „ десетгодишен затворен цикъл “ значи едно: обществените дребни компании, които през днешния ден гледаме, не са тези от предходните столетия. Те не са ранните нововъведения, а по-скоро остатъкът от една по-слаба генерация.И когато към това прибавим високата им сензитивност към лихвите, картината става още по-мрачна. Малките компании разчитат на финансиране, което нарастна трагично. А Russell 2000 е натежал от дребни банки – бранш, ударен от страховете, основани от личните думи на Джейми Даймън. В цикъл, в който огромните корпорации печелят от мащаба си, най-малките усещат натиска първи, най-силно и най-болезнено.Дори там, където биха могли да блестят – във valuation метриките – истината е неуместна. Само печелившите дребни компании наподобяват евтини. Проблемът е, че в Russell 2000 огромна част от членовете са губещи или покрай нулеви облаги. Затова същият показател има P/E над 60 – не тъй като бъдещето е ослепително, а тъй като сегашното е нежно. Възвръщаемостта на вложения капитал споделя още повече: над 8% за S&P 500; съвсем нула за Russell 2000. Капиталът към този момент не ражда капитал. Това е анатомията на структурно закъснение.И въпреки всичко пазарите рядко се движат неотклонно. В 2026 година анализаторите чакат растеж на облагите от 59% за Russell 2000. При естествени условия това би било базата на подем. По-бързият напредък постоянно е бил най-силният мотив за дребните компании. Но с цел да се трансформира това в резистентен напредък, не е задоволително само да се подобрят облагите. Необходимо е да се промени екосистемата: повече IPO-та, повече прекосявания към Russell 1000, по-малко задлъжнялост, по-добра възвръщаемост на капитала. Засега няма знак, че тази инфраструктура се възвръща.И тук идва най-силният алегоричен миг: Nvidia. Една компания с пазарна капитализация от 4.5 трилиона $ към този момент коства повече от всички компании в Russell 2000, взети дружно. Това е не просто пазарен факт. Това е културна диагноза на новия капитализъм: цената се концентрира, а не се разпръсква; облагите се усилват в колосите, а не се разделят измежду множеството. И в случай че дребните компании желаят още веднъж да бъдат водачите на идващия пазарен цикъл, би трябвало да намерят метод да се впишат в тази нова действителност, в която размерът и софтуерната дълбочина към този момент не са просто преимущество — те са билет за присъединяване.Ротира ли цикълът? Може би за седмица, може би за месец. Но същинският въпрос не е дали дребните компании ще създадат къс пробив, а дали още могат да бъдат мотор на ера. За да се върне преимуществото им, би трябвало да се върне и способността им да основават стойност, а това е пътешестване, което стартира надалеч преди първия сигнал за ротация.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.