В Пазарджик явно вече няма свещено. Не стига, че родителите

В Пазарджик очевидно към този момент няма свещено. Не стига, че родителите би трябвало да работят и да се лишават, с цел да обезпечат на децата си едно нормално наслаждение – да карат колело, а след това идва някой „ воин “ и без капка съвест им го лишава и трансформира насладата им в обезсърчение.

Преди два дни на ул. „ Дунав “ №3 е било откраднато колелото на малко момче. Майката незабавно подава тъжба в полицията. И в случай че си мислите, че ориста не може да е по-зла – грешите. Само ден по-късно, от същия адрес, само че този път от избените пространства, изчезва и колелото на сестра му. Браво! Удар за учебниците по криминология – Пазарджикският „ Робин Худ “, който краде не от богатите, а от… децата.

Майката написа с обезсърчение: „ Не знам какво е това създание (защото не мога да го нарека човек), което краде от деца. “

И е права – човек мъчно би нарекъл „ човек “ някой, който влиза в избата и отмъква колела, боядисани със спрейове и маркери, сякаш са трофей от борба.

А на следващия ден? Дали този мним „ ловджия на колела “ ще реши да отмъкне тротинетка, детска количка или просто ще бръкне в джоба на някое дете за 2 лв. за сладолед?

Докато родителите се чудят по какъв начин да обяснят на сина и щерка си защо някой е решил да отнесе колелата им, полицията ще търси по документи и статистики „ причинителя “. Но надали в статистиката ще написа: „ кражба на детска усмивка “.

Сарказмът е горчив: в страна, в която апашите умерено крадат от деца, а хората би трябвало да разчитат повече на изявления във Фейсбук, в сравнение с институциите, остава единствено едно – да се пазим сами. И колелата – и децата си.

Ако някой е видял нещо или има информация за откраднатите колела, дано се свърже с  или да алармира полицията. Нека покажем, че обществото ни към момента може да пази най-малките!