В първия учебен ден професорът ни се представи и ни

В първия образователен ден професорът ни се показа и ни накара да се срещнем с някого, който не познавахме. Аз започнах да се оглеждам, само че в това време една ръка докосна рамото ми – това беше стара дама, чиято усмивка караше цялото й създание да грее. Тя сподели:

- Здравей, хубавецо, споделям се Роуз и съм на 87 години, мога ли да те прегърна?

Засмях се и споделих:

- Разбира се! Какво правиш в колежа на тази невръстна възраст?

Тя шеговито отговори:

- Тук съм, с цел да си намеря богат брачен партньор, да се омъжа и да си родя две деца.

- Не, съществено, - попитах аз.

Любопитен бях да узная какво я е стимулирало да одобри това предизвикателство на нейната възраст.

- Винаги съм желала да завърша лицей.
Станахме другари и постоянно си говорехме. Удивителни бяха нещата, които ми споделяше тази „ машина на времето” и това, че споделяше опита си с мен. Тя се сприятеляваше с всички, с които се запознаваше и живееше на цялостни обороти. В края на семестъра я поканихме да приказва на празненството ни. Никога няма да не помни това, което ни сподели тя:

- Ние не стопираме да играем тъй като сме остарели; остаряваме, тъй като стопираме да играем.

Има четири секрети, с цел да останеш млад, благополучен и да постигаш триумф. Трябва да се смеете и да намирате нещо смешно всеки ден. Трябва да имате фантазия. Когато изгубите фантазиите си – умирате. Наоколо има толкоз доста умрели хора, които даже не знаят, че са умрели. Има голяма разлика сред това да остарееш и да пораснеш.

Ако сте на 19 и лежите в леглото една година и не създадете нищо, ще станете на 20 години. Аз съм на 87 и в случай че направя това, ще стана на 88. Всеки може да стане по-възрастен. За това не се изискват гений и качества. Идеята е да растеш и непрестанно да намираш благоприятни условия за смяна. Не съжалявайте за нищо. По-възрастните съжаляват не толкоз за това, което са създали, а за това, което не са. Единствените, които се опасяват от гибелта са тези, които са изпълнени със съжаления.

След една година Роуз приключи колежа. Една седмица след завършването му тя умря в съня си. Над 2000 колежани бяха на погребението й, с цел да почетат дамата, която ни учеше образеца си, че в никакъв случай не е прекомерно късно да бъдеш това, което можеш да бъдеш.