Джонсън излага на риск цялата страна и превръща консерваторите в Партията на Брезкита
В първия си работен ден като министър председател Борис Джонсън влезе в конфликт с Брюксел и това е водеща тематика за западните издания. Отговорът на Брюксел не се промени, макар настояването на новия английски министър председател Борис Джонсън за унищожаване на " защитната уговорка " от съглашението за Брекзита, контрактувано от Европейски Съюз с предходното държавно управление на Тереза Мей, написа френският в. " Монд ". Джонсън дефинира съглашението като недопустимо и съобщи, че би предпочел да напусне Европейски Съюз със съглашение. Той увери и, че Англия ще излезе от съюза на 31 октомври. В отговор основният европейски договарящ Мишел Барние дефинира английските претенции като неприемливи и предизвести Европейски Съюз да се приготви за Брекзит без съглашение.
Британският парламент беше институцията, която попречи на опитите на предходната премиерка Тереза Мей за използване на съглашението за Брекзита. Камарата на общините обаче е отхвърляла нееднократно и напускането на Европейски Съюз без съглашение, напомня френският в. " Поан ". Това е компликация, с която Джонсън скоро ще се сблъска, поради обстоятелството че не разполага със устойчиво парламентарно болшинство. Ще му се наложи ли да разпусне Народното събрание, надявайки се да завоюва болшинство, което да поддържа неговите проекти? Това е опасен ход, който може да укрепи позициите му, или да докара до рухването му от власт.
Джонсън излага на риск цялата страна и трансформира консерваторите в Партията на Брезкита, написа английският в. " Файненшъл таймс " в публицистична публикация. Промените в кабинета му се показаха в съставянето на ново държавно управление, твърдо подкрепящо Брекзита. Целта му е Англия да напусне Европейски Съюз на 31 октомври, без значение дали има подписано съглашение - а в случай че Народното събрание попречи на това, да бъде подготвен за изключителни избори.
Поддръжниците на Джонсън са обезпокоени от новата партия на Найджъл Фараж. Но пробвайки се да подсигурява политическото оцеляване на своята партия и на своето държавно управление, Джонсън рискува бъдещето на страната си. Новият английски министър председател през цялото време употребява изрази, присъщи на жаргона на феновете на хазарта. Всичко казано от него демонстрира, че той не е подготвен да хвърли картите. Ако Джонсън разгласи предварителни избори, с цел да се стигне до съглашение, ще измести Фараж от позицията на главен покровител на Брекзита. Но тъкмо тук е и най-големият риск: предизборна акция, учредена на овакантяване на Европейски Съюз без съглашение, може да сплоти против него освен опозиционните партии, а и консерваторите, подкрепящи оставането в Европейски Съюз или напускането на съюза със съглашение. Превръщането на Консервативната партия в партия на поддръжниците на твърдия Брекзит може да я трансформира в жалка националистическа останка. Дори в случай че икономическите вреди бъдат лимитирани посредством обмисляне, което е нестабилно, вредите за репутацията и сигурността й ще бъдат големи в дълготраен проект. Тежко ще е и отражението върху подкрепящите оставането в Европейски Съюз Шотландия и Северна Ирландия.
Ясното обръщение на Джонсън и реакцията на Брюксел демонстрират, че предстоят няколко бурни месеца, отбелязва в. " Ню Йорк таймс ".
Остава неразбираемо по какъв начин Джонсън може да реализира огромното евакуиране от Европейски Съюз, без да се стигне до безпорядък в английската стопанска система, поради че близо половината от английският експорт се насочва към Европейски Съюз, написа в. " Вашингтон пост ". Ясно е обаче, че в случай че се стигне до Брекзит, той ще форсира упадъка на Европа като световна мощ. Лондон постоянно е бил организираща мощ в Европа, още от времето на Плана Маршал, когато Англия сътвори коалиция от страни, които го одобриха и работиха със Съединени американски щати, с цел да го доведат до сполучлив проект. Лондон пое водеща роля и в организирането на обединението, която се трансформира в НАТО. След присъединението си към Европейската икономическа общественост през 1973 година Англия стана може би най-влиятелният й член. Лондон постоянно е подкрепял Европа, формирана от национални страни, а не европейска свръхдържава - и сега има тъкмо това. Проектът на някои европейски водачи за по-централизирана и единна Европа като цяло се провали.
Англия се готви да напусне Европейски Съюз в миг, когато Европа се изолира от света. Предишни европейски водачи като Франсоа Митеран и Хелмут Кол имаха вяра, че континентът би трябвало да играе водеща роля в международните каузи. Днешните европейски водачи се занимават с икономическите компликации, популистките политици и антиевропейски прояви. А Англия, която от дълго време поддържаше и енергизираше дейностите на международно ниво, се готви за Брекзита.
По материали на БТА
Британският парламент беше институцията, която попречи на опитите на предходната премиерка Тереза Мей за използване на съглашението за Брекзита. Камарата на общините обаче е отхвърляла нееднократно и напускането на Европейски Съюз без съглашение, напомня френският в. " Поан ". Това е компликация, с която Джонсън скоро ще се сблъска, поради обстоятелството че не разполага със устойчиво парламентарно болшинство. Ще му се наложи ли да разпусне Народното събрание, надявайки се да завоюва болшинство, което да поддържа неговите проекти? Това е опасен ход, който може да укрепи позициите му, или да докара до рухването му от власт.
Джонсън излага на риск цялата страна и трансформира консерваторите в Партията на Брезкита, написа английският в. " Файненшъл таймс " в публицистична публикация. Промените в кабинета му се показаха в съставянето на ново държавно управление, твърдо подкрепящо Брекзита. Целта му е Англия да напусне Европейски Съюз на 31 октомври, без значение дали има подписано съглашение - а в случай че Народното събрание попречи на това, да бъде подготвен за изключителни избори.
Поддръжниците на Джонсън са обезпокоени от новата партия на Найджъл Фараж. Но пробвайки се да подсигурява политическото оцеляване на своята партия и на своето държавно управление, Джонсън рискува бъдещето на страната си. Новият английски министър председател през цялото време употребява изрази, присъщи на жаргона на феновете на хазарта. Всичко казано от него демонстрира, че той не е подготвен да хвърли картите. Ако Джонсън разгласи предварителни избори, с цел да се стигне до съглашение, ще измести Фараж от позицията на главен покровител на Брекзита. Но тъкмо тук е и най-големият риск: предизборна акция, учредена на овакантяване на Европейски Съюз без съглашение, може да сплоти против него освен опозиционните партии, а и консерваторите, подкрепящи оставането в Европейски Съюз или напускането на съюза със съглашение. Превръщането на Консервативната партия в партия на поддръжниците на твърдия Брекзит може да я трансформира в жалка националистическа останка. Дори в случай че икономическите вреди бъдат лимитирани посредством обмисляне, което е нестабилно, вредите за репутацията и сигурността й ще бъдат големи в дълготраен проект. Тежко ще е и отражението върху подкрепящите оставането в Европейски Съюз Шотландия и Северна Ирландия.
Ясното обръщение на Джонсън и реакцията на Брюксел демонстрират, че предстоят няколко бурни месеца, отбелязва в. " Ню Йорк таймс ".
Остава неразбираемо по какъв начин Джонсън може да реализира огромното евакуиране от Европейски Съюз, без да се стигне до безпорядък в английската стопанска система, поради че близо половината от английският експорт се насочва към Европейски Съюз, написа в. " Вашингтон пост ". Ясно е обаче, че в случай че се стигне до Брекзит, той ще форсира упадъка на Европа като световна мощ. Лондон постоянно е бил организираща мощ в Европа, още от времето на Плана Маршал, когато Англия сътвори коалиция от страни, които го одобриха и работиха със Съединени американски щати, с цел да го доведат до сполучлив проект. Лондон пое водеща роля и в организирането на обединението, която се трансформира в НАТО. След присъединението си към Европейската икономическа общественост през 1973 година Англия стана може би най-влиятелният й член. Лондон постоянно е подкрепял Европа, формирана от национални страни, а не европейска свръхдържава - и сега има тъкмо това. Проектът на някои европейски водачи за по-централизирана и единна Европа като цяло се провали.
Англия се готви да напусне Европейски Съюз в миг, когато Европа се изолира от света. Предишни европейски водачи като Франсоа Митеран и Хелмут Кол имаха вяра, че континентът би трябвало да играе водеща роля в международните каузи. Днешните европейски водачи се занимават с икономическите компликации, популистките политици и антиевропейски прояви. А Англия, която от дълго време поддържаше и енергизираше дейностите на международно ниво, се готви за Брекзита.
По материали на БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ