Пъклената история на Демогоргона
В първия епизод на хитовия сериал на Netflix „ Stranger things “ четири момчета – Дъстин, Лукас, Уил и Майк – седят към маса в мазе и играят известната настолна игра „ Dungeons & Dragons “. Нощ е и витае чувство за надвиснала поличба, втълпено от началото на сериала единствено няколко секунди по-рано, когато академик в лаборатория става жертва на невидимо създание, което го преследва по коридорите на мистериозно държавно оборудване.
Изведнъж Майк, който управлява играта, вкарва в играта най-страшното страшилище – това, от което останалите играчи се опасяват най-вече.
„ Демогоргонът! “ Майк изкрещява и удря върху масата пластмасовата дрънкулка на чудовището.
Венерина мухоловка
Както почитателите на сериала добре знаят, Демогоргонът не е просто заплашителен зложелател от известна ролева игра. Това е и името, което момчетата дават на съществото, което излиза от Горната страна на света, отвлича Уил и тероризира дребното градче Хокинс в щата Индиана.
Това зло има дълга история. Всъщност „ Stranger things “ е едвам последното от цяла поредност романи, епични поеми и други творби от миналите епохи, които загатват ужасяващото му име.
Още от Средновековието той е характеризиран като всесилен дявол: в „ Изгубеният парадайс “, епическата поема на Джон Милтън от 1667 година за грехопадението на индивида, Демогоргон е „ страшното име “, а в по-ранното произведение на Милтън „ Проклятие 1 “ той е разказан като основоположник на всички богове в античната митология. В „ Трагичната история за живота и гибелта на лекар Фауст “ на Кристофър Марлоу, написана към 1590 година, докторът се базира на името на Демогоргон, до момента в който приканва демона Мефистофел. Едмънд Спенсър в алегоричната си поема „ Кралицата на феите “ пък го разказва като един от владетелите на пъкъла, който живее „ Долу в дъното на дълбоката бездна… Далеч от погледа на боговете и райския идеал “, а в „ Моби Дик “ Старбък назовава белия кит „ демогоргон “ пред езическия екипаж на „ Пекод “. Бързо напред, повече от 100 години, и виждаме, че Хънтър С. Томпсън загатва името на Демогоргона в „ Дневникът на рома “.
Но основната роля на това създание идва през 1820 година в „ Освободеният Прометей “ на Пърси Биш Шели, в която той смъква Юпитер, царя на боговете, и освобождава основния воин от 3000 години мъчения. Романтичният стихотворец си показва Демогоргона не като създание, а като мрачен, аморфен господ, който живее в пещера надълбоко в подземния свят.
Демогоргонът е толкоз всесилен, че надвишава физическата форма и сходно на средновековния Волдемор е прекомерно ужасно име, с цел да бъде изречено или изписано.
С играта „ Dungeons & Dragons “ чудовището най-сетне придобива тип: Високо 5,5 метра, то има люспесто, влечугоподобно тяло, ръце с пипала и две великански глави. То може да омагьосва, да хипнотизира, да изсмуква виталната мощ или да ви разболее смъртоносно. Наричат го „ Принцът на демоните “.
В сериала Демогоргонът обаче се трансформира в нещо друго – мрачно, извратено създание, наподобяващо кръстоска сред вампир и венерина мухоловка. Господар на подземния свят? Може би не. Но със своята неземна опасност и място на генезис – сумрачна, паралелна галактика, в която дребни частици се въртят като падащ сняг – създанието си е изцяло типичен Демогоргон.
Демиург – създание с глава на лъв и тяло на змия
Но кой в действителност го е основал? Най-старото известно ни споменаване идва от една антична печатна неточност. В коментар от V в. към епос на римския стихотворец Стаций християнският академик Лактанций Плацид загатва „ Демогоргон, висшият господ, чието име не е разрешено да се знае “. Звучи ужасно, само че през днешния ден учените считат, че „ Демогоргон “ на Плацид е погрешно пояснение на гръцката дума за демиург, основателя на физическия свят. В името попадат и горгоните от гръцката митология – трите сестри със змии вместо коси, най-известната от които е Медуза.
През XIV в. италианският публицист Джовани Бокачо включва Демогоргона в своята генеалогия на митичните същества „ Genealogia deorum gentilium “ и по този начин му обезпечава място в културния лексикон.
Името си е име, само че по-важното е какво значи то. В този случай наподобява значи боязън от незнайното и обаяние по отвъдните царства. „ Stranger Things “ може и да е любовно писмо към 80-те години, само че мародерския дявол в него продължава една дълголетна легенда.
