В първите дни на правителството (гласувано на 16 януари) водещите

...
В първите дни на правителството (гласувано на 16 януари) водещите
Коментари Харесай

Еврото започва да губи основи, когато отложиш първата стъпка

В първите дни на държавното управление (гласувано на 16 януари) водещите тематики в публичното пространство бяха положението на обществените финанси и пренаписването на плана на държавен бюджет, готовността за еврото и опцията да се изиска ексклузивен конвергентен отчет, както и поръчката на новата власт да изготви законодателна и управническа стратегия (виж тук). Всичко това звучеше значително разумно, като и по трите тематики времевият небосвод беше 30 дни. Един месец, в който да се изготви и внесе бюджет, да се напише управническа стратегия и да се видят данните за инфлацията през януари (по календар излизат на 14 февруари).

В седмицата преди приключването на 30-те дни обаче се следят напълно други процеси. Народното събрание е заринато от левичарски законопроекти – като регулацията на цени/надценки на храните или цялостната възбрана на вейповете, които удавиха всевъзможни други тематики в публичната полемика. Мнозинството в Народното събрание форсира избора на регулаторите, за управническа стратегия никой не приказва, а новият бюджет в последния миг беше отсрочен със седмица. Всичко това подсказва, че властта буксува и разнообразни групи се боричкат между тях – значимите неща се отсрочват, преднамерено се вкарва непряк звук, а водещо на тихия фронт е да се разпределят постове и въздействие.

Отлагането на бюджета несъмнено е огромната вест от последните дни, в това число непосредствено обвързана с еврозоната. При явен сигнал от Европа да се внесе бюджет с 3% недостиг и добре необорим структурно-фискален проект за идващите три години, България желае чуване пред Еврогрупата в понеделник и отива на това чуване без импортиран бюджет. Цялата логическа конструкция на договарянията – внася се бюджет на 14 февруари с 3% недостиг, след което се виждат данните за инфлацията за януари и се отива при Еврогрупата да се показа „ постигнатия прогрес към осъществяване на критериите за приемане на еврото “, а след дни се показва и фискално-структурния проект на Европейската комисия, стартира да губи основи, когато отложиш първата стъпка с една седмица.

Да се отиде пред Еврогрупата без импортиран (не приказваме даже за приет) бюджет не е добър знак. Там са министрите на финансите на страните в еврозоната, които ще би трябвало да бъдат уверени, че България има постоянни обществени финанси и не е застрашена от процедура по свръх недостиг. Без бюджет и при непрекъснато говорене за дупка от 18 милиарда лева и неизплатени задължения от предходната година, това ще е сложна задача. Не е невъзможна, в противен случай – неведнъж сме коментирали, че бюджетът може да се вкара в рамки с рационални ограничения в разходната част. Без публично показан и импортиран бюджет обаче ще е по-трудно. Разбира се, в огромната европейска политика няма съдбовни седмици – не е казано, че тъкмо в понеделник би трябвало да вържеш бюджета, само че отлагането си остава неприятен сигнал и единствено ускорява чувството за проблем с обществените финанси, а евентуално и за вътрешни несъгласия в болшинството.

И в случай че бюджетът е новата огромна тематика във връзка с еврозоната, то при инфлацията продължаваме да сме на ръба. Въпреки растежа на цените през януари, средногодишната инфлация в страната на процедура е на границата на критерия – 2,6% през януари по европейската методология. Най-вероятно в идващите дни ще се влезе в занимателен спор за втория знак след десетичната запетая и впрочем. Голямата инфлация през януари е главно в групата жилища, вода, електрическа енергия, газ и други горива – растеж от 4,1% на месечна база. Тук водеща роля имат газообразните горива – с 10,2%, електрическата енергия – с 8,4%, както и събирането и отвеждането на отпадъчни води – с 5,9%. За съпоставяне месечната инфлация при заведенията за хранене е 2,6%, а при храните – 2,5% на месечна база, в това число 15,9% при хляба. Тези три огромни групи – комунални услуги, храни и заведения за хранене, имат тежест от 40% в потребителската кошница по европейската методология. Казано просто, огромна част от по-високия растеж на цените през януари е дело на страната – контролирани цени на ток, газ и вода, както и връщането на Данък добавена стойност на хляба и заведенията за хранене.

През идващите месеци инфлацията в страната най-вероятно ще се движи доста покрай ценовия аршин за еврозоната. Последната прогноза на Българска народна банка (от декември 2024 г.) е за покриване на критерия (в рамките на 0,1-0,3% под критерия) през цялата 2025 година Данните за януари демонстрират малко по-висока инфлация, което значи, че най-вероятно разликата ще е още по-малка – ще виждаме съвсем долепени криви в идващите месеци. Това е без „ изключения “, т.е. в случай че не се вадят страни от сметката, което би повишило базата. Макар и на косъм, ценовият аршин по-скоро няма да бъде спънка. Именно по тази причина фокусът върху бюджета е толкоз значим.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР