В първите дни на март хиляди руснаци се стекоха на

В първите дни на март хиляди руснаци се стекоха на Борисовското гробище в далечен ъгъл на Москва, с цел да отдадат почитта си на починалия опозиционен водач Алексей Навални. Той умря през февруари в арктически затвор от кръвен съсирек – съгласно формалната версия на събитията.

В новата история не е имало заравяне на съветска социална фигура от подобен мащаб, с изключение може би на руския отстъпник Андрей Сахаров през 1989 година Погребалните шествия на руския президент Михаил Горбачов и съветския президент Борис Елцин също привлякоха публичното внимание, само че присъстващите бяха по-малко.

Има още по-малко съображение за съпоставяне с погребението на Владимир Жириновски, самостоятелния водач на номинално опозиционната партия, ЛДПР, през 2022 година Тълпите на гроба на Навални ясно демонстрират кой управлява опозицията в Русия. Не че това не беше явно, до момента в който беше още жив.

Президентът Владимир Путин не би стигнал толкоз доста, с цел да унищожи придвижването си, в случай че Навални беше просто досадник, който нямаше поддръжка измежду съветската общност. Той прекарва огромна част от последните 10 години от живота си в затвора; беше му неразрешено да се кандидатира на президентски избори; негови поддръжници, близки родственици и даже юристи бяха задържани и заплашвани. После, на всичкото от горната страна, той едвам оцеля след опит за ликвидиране с химически сътрудник.

Имайки поради това, също по този начин е правилно, че съветската съпротива надали ще реализира политическа смяна в този момент, когато Русия е обвързана в борба със Запада, която настръхва косите, поради войната й в Украйна.

Опозиционното придвижване против Путин доближи своя връх през 2011-12 година, във време на мир и относително положителни връзки със Запада. Но той съумя сполучливо да преформулира вътрешния си политически спор в геополитически термини по време на революцията на Майдана в Украйна две години по-късно, която приключи с съветската окупация на Крим.

Двусмислието на водения от Съединени американски щати Запад във връзка с стратегическите му цели във връзка с Русия, тактиката му на колбас за разширение на сферата си на въздействие в постсъветското пространство, като в същото време не позволява Русия до европейска интеграция, и безмълвната му поддръжка за етнонационалистическите сили и политиката в Източна Европа оказа помощ на Путин да поляризира съветското население и да оправдае репресиите против прозападната съпротива.

Годините на методично угнетяване взеха своето. През 2014 и 2015 година в Москва към момента имаше огромни демонстрации против войната в Украйна. Това е невероятно да си представим в този момент, когато всяка рецензия към дейностите на съветската войска може да бъде осъдена със затвор.

По-голямата част от опозиционните политици, деятели, самостоятелни публицисти и водачи на гражданското общество са избягали от страната след цялостното навлизане на Русия в Украйна. В страната останаха прекомерно малко хора с опит в организирането на обществени митинги.

Високото наличие на погребението на Навални може доста да е било еднократно събитие, провокирано от прочувствения потрес от възприеманата загуба на вяра за по-добра Русия, която постоянно толкоз оптимистичният и философски Навални представляваше. Властите следят от близко и ще работят бързо, с цел да подтиснат всеки симптом на готовност. Вече има известия, че няколко души, участвали на погребението, са били задържани, откакто са били разпознати благодарение на технология за лицево различаване.

Вдовицата на починалия политик Юлия Навальная прикани руснаците да провалят президентските избори, планувани за 17 март, като всеобщо се появят в изборните секции тъкмо по обяд и гласоподават за други претенденти или скапват бюлетините си.

С релативно невисок риск за участниците, надяват се уредниците, това ще разреши да се показва обсегът на антипутинските настроения и да се хвърли още повече подозрение върху легитимността на изборите.

Въпреки това, няма гаранция, че доста хора ще се появят и това не се дължи единствено на боязън от репресии. Конфликтът на Русия със Запада оставя прозападната съпротива без стратегически разкази, които биха могли да разпалят освен нейните правилни поддръжници, само че – което е извънредно значимо – конформисткото и аполитично болшинство руснаци.

Хората биха се събрали единствено с цел да защитят личните си ползи, а не нечии други, в този случай тези на Запада или Украйна. Твърденията, че украинска победа по някакъв метод ще усъвършенства участта на съветския народ, няма да бъдат чути, в случай че не са подкрепени с жизнерадостен проект за консолидиране на демократична Русия в евроатлантическите структури, като НАТО и Европейски Съюз.

В противоположен случай руснаците, които претърпяха разтърсвания и изключителна неустановеност по време на близко другарство със Запада през 90-те години, последвано от доста доста усъвършенстване в качеството на живот по време на десетилетията на власт на Путин, ще останат непрекъснато недоверчиви към Запада. Те ще продължат да подозират Запада, че се пробва да трансформира страната им в бедна пустота в европейската външна страна, както продължава да твърди пропагандата на Кремъл.

Както революциите в Украйна, Грузия и Сърбия ясно демонстрираха, интеграцията със Запада е единствената вероятност, която може да активизира милиони и да докара до осезаема политическа смяна в Източна Европа. Но Русия беше категорично изключена от този развой и съветската съпротива няма приемлив отговор за какво.

За да създаде логически и пореден роман за своите поддръжници в Русия, тя ще би трябвало да се оправи с рисковия надолнище на Запада към крайната десница и пълзящото секюритократично завладяване на политическия дискурс, което се случва през последните две десетилетия, от 11 септември. Без този съставен елемент ще бъде невероятно да се предложи на съветското население безапелационно и обективно пояснение на войната в Украйна.

Есенталистките разкази за съветския „ империалистически “ нрав, постоянно употребявани в западния и украинския дискурс, просто няма да работят. Хората ще показват западния империализъм, демонстриращ се, както те го виждат, в неговите политики на разделяй и владей в Източна Европа и поддръжката за токсичния етнонационализъм. Този ялов спор може да продължи постоянно.

Западът харчи обилни суми пари за рускоезични медии, надявайки се да обезпечат новинарско отразяване и политически послания, свободни от пропагандата на Кремъл. Но това, което се случва в действителния живот е, че когато руснаците влизат онлайн в търсене на вести, те биват залети от безумно ксенофобски известия на съветски език, идващи от проукраински екипи за осведомителна война и ферми за тролове. Това е преди даже да съумеят да прочетат за западни политици, които приканват за тотално стратегическо проваляне на Русия и разчленяването на страната на куп западни държави-клиенти. Посланието, което получават е – още веднъж – не вярвайте на Запада.

В този подтекст най-хубавото, което съветските опозиционни деятели могат да създадат сега, е да оказват помощ на Запада да разбере заплахите от прекосяването си към крайната десница и нуждата да отблъсне личната си версия на путинизация, без значение дали под формата на Доналд Тръмп или източноевропейски нелиберали. Те могат също по този начин да поучават Запада по какъв начин да поправи грешките в своите неприятно преценени политики по отношение на Русия и нейните съседи, които способстваха за спора.

Тъй като успеха на Украйна наподобява по-неправдоподобна от всеки път поради метода, по който стоят нещата на фронтовата линия, това се обрисува като единствената жизнеспособна тактика, която в последна сметка би могла да докара до демократична смяна в Русия и по този метод да помогне на Украйна да възвърне своя суверенитет.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.