Изминаха три месеца, откакто прекратяването на огъня“ се затвърди в

Изминаха три месеца, откогато „ прекратяването на огъня “ се затвърди в Газа. През това време Израел предстоящо отхвърли да извърши отговорностите си по договорката. Той продължава да блокира контрактуваните количества помощ за Ивицата. До нас не доближават съответни храни, медикаменти и краткотрайни подслони. Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафа остава затворен и нуждаещите се от незабавна здравна евакуация към момента не могат да изоставен.

Израел също продължава да ни бомбардира, убивайки повече от 400 души от 10 октомври. Израелската войска продължава да унищожава палестинските домове оттатък по този начин наречената жълта линия, опустошавайки цели квартали.

Междувременно продължава ходатайство за пробутване на преустановяване на огъня във втора фаза, където армията ще се изтегли и ще стартира възобновяване. Въпреки че тези старания дават известна вяра, че обстановката в Газа може да се усъвършенства, има един значим въпрос, който те не съумяват да прегледат: ориста на палестинците, които остават в израелски плен.

След като Израел получи всички свои пленници, като се изключи тялото на умрял, не се приказва за непрекъснатото страдалчество на палестинците, които бяха принудително изчезнали от Газа от израелската войска. Има минимум 1800 палестинци от Газа, които остават задържани; това е в допълнение към повече от 8000 други, които са били отвлечени от окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим.

Брат ми е един от тези 1800 души от Газа.

Халид е 34-годишен татко на три деца. Децата му, Даяла, 8, Хамдан, 10 и Абир, 11, бяха центърът на живота му преди отвличането му.

Халид изчезна на 3 декември 2023 година Ние – 17 членове на фамилията – преди малко бяхме избягали от вкъщи си в квартал Шуджая поради израелските офанзиви и се укривахме в Западната дирекция по обучение в град Газа, покрай Ярмук Стадион.

През нощта се разсъниха от звука на приближаващи се тежки военни транспортни средства. Осъзнах, че брат ми, който спеше до мен, го няма.

Часове по-късно израелските сили нахлуха в постройката и принудително разделиха дамите и децата от по-големите момчета и мъже. В последна сметка бяхме пуснати и 15 от нас се събраха още веднъж в болница al-Shifa; Халид и татко ни бяха изчезнали.

Петнадесет дни по-късно научихме, че татко ни е бил освободен и изпратен в Рафа. Успяхме да се свържем с него и той сподели, че счита, че Халид също е бил арестуван при израелската офанзива, а не погубен.

Почти една година по-късно, до момента в който се приютихме в къщата на сестра ми в Шуджая, получих позвъняване от чиновник на Червения кръст, който ме попита дали Халид е мой брат. Сърцето ми падна. Поисках вести за Халид; още ли беше жив Бях осведомен, че брат ми е жив, арестуван в прословутия затвор Офер.

Когато през януари 2025 година беше оповестено примирието, вярата се върна. Най-накрая се събрахме още веднъж с татко си, който съумя да пристигна на север.

Очаквахме също името на Халид да се появи в описите на палестински пандизчии, които Израел щеше да освободи при множеството замени на пленници.

Моят по-малък брат, Мохамед, и аз с паника превъртахме имената. Името на Халид не попада в нито един лист. По-късно чухме от няколко освободени пандизчии, че Халид е държан в пандиза Нафха.

Когато беше оповестено прекратяването на огъня през октомври, потърсихме още веднъж листата. Общо 1718 цивилни, отвлечени от Газа, дружно със единствено 250 палестинци, незаслужено излежаващи доживотни или дълги присъди, бяха освободени.

Халид не беше измежду тях.

Това ме разруши по способи, които не мога да опиша. Не мога да изразя изцяло дълбочината на разочарованието си в един толкоз неправдив свят.

Някои дни копнежът по брат ми се усеща по-тежък, в сравнение с мога да понеса. Постоянно мисля за него, за това къде е и през какво минава. Разстоянието сред нас ни се коства отвратително. Има моменти, в които бих направила всичко, единствено с цел да го видя, даже за малко, единствено с цел да знам, че към момента е там.

Раздялата се настани в живота ми по спокоен, уморителен метод. Следва ме на всички места, оформя дните ми и запълва пространствата, които той заемаше.

Когато виждам Даяла, Хамдан и Абир, очите ми се пълнят със сълзи. Преди осем месеца майка им Надя беше убита, когато кафенето, в което работеше, беше бомбардирано от израелската армия; 38 други бяха избити с нея.

Сега тримата живеят без нито един родител.

Копнея да видя лицето на Халид свободно от боязън и принуждение. Мечтая да се дръзвам с него, да го прегръщам и да прекарваме време дружно.

Аз съм един от хилядите палестинци, които са държани пандизчии на непрекъснат боязън и безпокойствие за своите близки, държани в подземията на Израел. Всички сме чували ужасяващите истории от освободени пандизчии за изтезанията и малтретирането. Виждали сме тела, смалени и измършавели; кожа, натъртена и разтопена.

Израел чества връщането на всичките си пленници – мъртви или живи – като дипломатическа победа, миг на затваряне. Но за палестинците няма затваряне. Никой не чества. Нашите близки остават в плен.

Към тези на масата за договаряния: Настоятелно ви призоваваме да върнете въпроса за палестинските пандизчии. Това не е въпрос, който може да бъде отсрочен – това е честен и наложителен императив. Палестинските пандизчии не са досие за отлагане; те са човешки същества, които заслужават достолепие и правдивост. Животът им е в непосредствена заплаха.

До Халид: Вашето неявяване ни наранява и копнеем за вашето завръщане. Няма да се успокоим, до момента в който не се върнеш при нас. Ще те чакаме, скъпи Халид, толкоз дълго, колкото е належащо.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.