Костадин Костадинов пред Actualno.com: На 15 юни организираме нов национален протест
В първата част на изявлението ви запознахме с позицията на водача на " Възраждане " Костадин Костадинов за замърсяването във Варненското езеро, както и по тематиката за партийните дотации.
Във втората част Костадинов споделя за положението на Аспаруховия мост, за антиправителствените митинги и други забавните тематики.
Г-н Костадинов, в обществените си изяви постоянно се спирате на казуса със положението на Аспаруховия мост. Какво е ситуацията с него към днешна дата и каква реорганизация е нужна?
Според инженерните условия, мостът би трябвало да се ремонтира на всеки 20 години. Помня последния главен ремонт, който беше изработен през 1996-1997 година. Би трябвало през 2017 година държавното управление да извърши повсеместен и главен ремонт на Аспаруховия мост, само че това не се случи. Вместо това, вижте по какъв начин се прави козметичен, непълен ремонт на предмостието на моста. При това даже не на цялото предмостие... Ситуацията с моста в действителност е доста тревожна, тъй като не желая даже да си помислям какво би станало при някаква акцидент. Корозията безусловно е изяла някои от частите, а информационните кабели минават по средата сред двете платна на моста. Перилата също са корозирали, асфалтът е в извънредно неприятно положение, тук-там се е посочила арматурата.
Междувременно от време на време се повтаря дъвката, че би трябвало да се направи втори мост. Извинявайте, само че ние не сме ремонтирали този, а сме тръгнали да вършим втори мост. Дори няма планова документи за това, само че тематиката се повдига, с цел да не се обръща внимание на положението на Аспаруховия мост.
Най-малкият проблем на Аспаруховия мост са дупките по него. Проблемът е поделен сред институциите. Повечето жители си мислят, че става въпрос за ангажимент на общината, само че в действителност мостът е благосъстоятелност на страната и грижата за него е в пълномощията на АПИ. Разбира се, общината не би трябвало да стои безучастно и кметът на Варна да стои с ръце в джобовете.
След доста отлагани поправки и обещания за такива, в последна сметка преди няколко седмици стартира ремонт, който обаче визира единствено предмостието. Самият мост въобще не е докосван. Преди няколко години се случи същото, само че в другата част в посока към центъра на града. За мен това е следващият образец за управническо безхаберие и безгрижие. На ръководещите просто не им дреме какво се случва, а най-после просто ще изкарат някой различен отговорен. Пък и очевидно няма кой да им потърси сметка, откакто гласоподавателите не отиват да гласоподават или пък го вършат за тях, най-много от финансово-клиентелистки ползи. Те се усещат безконечни и недосегаеми и даже презират народа. Само преди няколко дни чухте едно изявление на премиера, в което той съобщи, че би трябвало доста да се радваме на шанса да ни ръководи той.
Във видео, поместено на неговия фейсбук профил, Костадинов сподели положението на моста, от което се виждат изчезнали капаци на информационни кабели, износена настилка и капаци на самия мост. Според него още по-страшно е положението на носещата структура на моста, като сподели и оголената арматура по колоните.
Преди време говорихте за имотното положение на министъра на защитата Красимир Каракачанов и фамилията му. Ще представители ли нови данни по случая?
Това не е нова информация. Тя може да се види в Имотния указател и е обществена. По-интересното е, че за разлика от шумно прокламираните случаи като с моята благосъстоятелност, никой не се интересува от имотното положение на хората, които са във властта и околните им. Това към този момент поражда съществени въпроси. Ние изследваме освен тази фамилия и напълно скоро ще представим пред обществеността резултати от инспекцията на обществените регистри.
Припомняме, че през предходната година водачът на " Възраждане " упрекна министъра на защитата Красимир Каракачанов в имотни измами. Обвинението е за нерегламентирано прилагане на парцели на ул. „ Осогово 55 ".Освен това, Каракачанов е виновен и за нелегално отнемане на парцелите на български бежанци, твърди още Костадинов. Подробностите си припомнете в този материал.
На 14 май " Възраждане " провежда антиправителствен митинг. Той получи гражданска поддръжка, само че след това вие оставихте организацията на Национален цивилен щаб. След това обаче числеността му понижа. Можем ли да чакаме още веднъж да застанете отпред на сходен митинг?
Когато минаха първите митинги, които бяха много всеобщи, започнаха да се появяват отзиви, че митингите не трябвало да се провеждат от партия, а от жителите за обединяване. Ние от " Възраждане " поканихме всички опозиционни сили в и отвън Народното събрание да ни поддържат. Нито една от тях не пристигна. Поканихме и цивилен организации, които към този момент се включиха в митинга. Всеки, който пристигна, получи думата и имаше опция да се изкаже. Протестът беше проведен от " Възраждане ", само че е на целия български народ. Всички ние страдаме еднообразно от управническите дейности и бездействия. Ние се съгласихме на апелите да предоставим организационните принадлежности в ръцете на жители, с цел да дадем добър образец в това отношение. С това показахме, че не страдаме от някакъв тяснопартиен нарцисизъм. Беше образуван самостоятелен цивилен щаб. Резултатът сами го видяхте.
Това сподели за следващ път следното нещо. Анархията не води до нищо положително. Когато няма организация и сериозна мощ, която да излезе против проведената незаконна формация, ръководеща България, нищо положително няма по какъв начин да се случи. Затова и те насаждат тези настроения - без партии, без политици, които са анархистки. Едни такива митинги просто разсейват гнева на народа. За тях е доста комфортно, когато излезе да стачкува една маса без водачи и без организация. Тези митинги отпътуват за няколко дни. " Възраждане " обаче сподели, че е единствената опозиционна проведена мощ, която може да излезе като конкурент на ръководещите и да бъде опция за страната. Като нов модел и даже метод на другарство с жителите.
По втората част от въпроса Ви, на 15 юни " Възраждане " провежда нов народен митинг. Датата не е определена инцидентно, тъй като тогава е Видовден (бел. ред. - тогава би трябвало да е завършила и изключителната епидемиологична обстановка). Ние призоваваме всеки, който също като нас счита, че ръководството е корумпирано, неспособно и антибългарско, да излезе дружно с нас и да изиска ръководещите да понесат отговорността си за осъществените закононарушения към страната и българския народ. На 15 юни от 12:00 часа ние още веднъж ще бъдем пред Народното събрание.
Ще поискате ли още веднъж помощ от опозиционни партии в Народното събрание и отвън него, както и цивилен организации?
От всеки един човек, който мисли като нас, сме склонни да желаяме помощ. На самия митинг на 14 май имаше хора от всевъзможни обществени групи и прослойки. Имаше хора, които имаха най-различни политически благосклонности. Имах опцията да беседвам със стотици мои съграждани, които демонстрираха най-различни политически убеждения. Никога не съм твърдял, че е имало единствено симпатизанти на " Възраждане ". Там беше българският народ. Имаше леви, десни, монархисти, републиканци, либерали, консерватори, националисти, нихилисти - имаше всевъзможни хора. Данък добавена стойност е еднообразно и за леви, и за десни. Всеки един от нас, който отиде в разпадащите се български лечебни заведения, по един и същи метод страда от неналичието на качествено опазване на здравето. Винаги съм казвал, че вярата е в огледалото. Дори, в случай че би трябвало като барон Мюнхаузен, сами да се хванем за косите. Ако един милион души в България изискат смяна, тя ще се случи, само че в случай че пасивно чакат нещо да се стане, нищо няма да се получи. Ние сме наследниците на хората, които стигнаха до вратите на Цариград. Апостолът на Свободата Васил Левски споделя, че българинът най-вече тачи свободата, но в случай че може някой да му я донесе на тепсия. Днес от нас даже не се желае да леем кръв, а единствено да излезем и да заявим своите права и да ги защитим. Защото другояче страната ни ги лишава едно след друго.
Ще ви попитам за една тематика, по която " Възраждане " взема отношение от дълго време. Става въпрос за правата на българите в Украйна. Украинският кабинет възнамерява административна промяна, която допуска делене на Болградския регион на Одеска област на пет общини, в които етническите българи няма да бъдат болшинство. Българският парламент одобри декларация за правата на българската общественост, имаше и ответна реакция от Украйна. Какво мислите по този въпрос и какво би трябвало да направи българското държавно управление?
Ами аз желая да върна малко лентата обратно, тъй като ние от " Възраждане " помним някои значими събития. Когато стартира рецесията в Украйна, ние единствени огласихме писмо на българите от Донецк, които желаеха филантропична помощ. Тогава българското държавно управление не реагира по никакъв метод. Дори имаше едно изявление на Бойко Борисов в жанр - ами те са си техни жители и ние нищо не можем да създадем. Ние тогава изпратихме едни бус с облекла, храни и медикаменти. За страдание тогава украинските управляващи споделиха, че няма да го позволен и ние го раздадохме на малко на брой българи, които тогава се избавиха от Донбас и се заселиха в България.
Впоследствие започнаха да зачестяват случаите на малтретиране на обособени български водачи в Украйна. Имаше доста противен случай с един от българските общински съветници в град Белгород Василий Касчин, който беше залят със зелена багра и зрението му беше застрашено. Малко по-късно беше залят с жълта и синя багра паметникът на българските опълченци в Болград, като беше надраскан и с неприлични послания. Един от тях гласеше - куфарът, гарата и София, заминавайте си. През цялото това време, " Възраждане " настояваше за дейна българска политика. За страдание, България по никакъв метод не се ангажира със отбраната на българското малцинство. Ако си спомняте, когато на власт след Майдана пристигна новото украинско националистическо държавно управление, първото нещо, което направи, беше да отнеме правата на малцинствата в страната да употребяват своя народен език. Тогава България, макар че притежаваше четвъртото по величина малцинство в страната, след съветското, румънското и унгарското, не реагира по никакъв метод. Първата държава-членка на Европейски Съюз, която реагира, беше Унгария, а втората беше Румъния. Едва по-късно, от кумова срама се включи и България.
Към сегашния миг се случва безусловно същото. Една ялова и беззъба декларация на Народно събрание, която обаче не е последвана от никаква реакция на изпълнителната власт. Поради тази причина ние подготвихме едно писмо, което изпратихме до украински дипломат, с копие до външния министър на България. На 6 юни пък организираме митинг пред постройката на украинското посолство в София, взаимно с цивилен организации. Отново всички други политически сили мълчат по тематиката, срамно и бездушно. Дори и тези, които се назовават неизвестно за какво патриоти.
Важно е да се означи, че България има доста мощен инструмент за напън, какъвто е Европейски Съюз и НАТО. Нали ни обясняваха, че когато влезем там сме в клуба на огромните, богатите и мощните? Но това очевидно не пречи на никой да се гаври с нашите сънародници в чужбина. Това значи, че когато имаш инструмент в ръцете си и не го ползваш, или си простак и негодник, или си народен изменник, а най-вероятно и двете.
Няма по какъв начин да не засегнем и тематиката за ковид. Адекватни ли бяха ограниченията на държавното управление и беше ли подкрепят задоволително бизнесът, който беше обиден от противоепидемичните ограничения?
Категорично несъответстващи ограничения. Виждаме, че в България на процедура зараза нямаше. Въпреки напъните на българското държавно управление да ни уплаши доста крепко. Спомняте ли си какво сподели министър председателят Бойко Борисов? По Великден ще бъдем в Ада. Спомняме си и многократните изявления на военачалник Мутафчийски, в това число и последното му, което дори ми е мъчно да изтъквам. Беше нещо от вида, доста хора ще измрат, крепко ще измрат. Това сътвори една невиждана всеобща неуравновесеност в страната. Мерките против ограничение на действителната или мислена опасност бяха същите като тези в другите страни. За разлика от икономическите ограничения за избавяне на жителите в другите страни, тук това не се случи. Първите действителни ограничения пристигнаха на 15 май, едвам след нашия митинг. Схемата " 60 на 40 " се оказа безусловно ялова. Безлихвените заеми пък са просто едно в допълнение заробване.
На 14 май в София имаше огромен митинг. Според предсказанията на хората, които два месеца ни плашеха, трябваше две седмици по-късно да има гърмеж от болни. Нищо сходно не се случи. Какво повече би трябвало да стане, с цел да ни се обясни, че бяхме подложени на един опит, от който страда цялата ни страна? От това страда и целият свят.
Ако желаеме естествен и заслужен живот, би трябвало да си го заслужим. Ако 10 000 души не бяха излезли през април 1876 година да се бият за свободата си, България най-вероятно нямаше да съществува като страна. Защото тези хора, които излязоха и се жертваха, с кръвта си откупиха свободата на останалите 4 милиона 990 хиляди. Същото нещо би трябвало да стане и в този момент. Затова ние от " Възраждане " няма да спрем да се борим и да събудим заспалото самочувствие на българския народ. Няма да спрем да припомняме на българите кои са били, кои са и кои могат да бъдат. Защото считаме, че човек сами си кове ориста, а същото важи за народите и страните. Ако позволяваме да бъдем мачкани от самозабравила се олигархична и незаконна конструкция, която ни назовава тулупи и маргинали, то такива ще бъдем. Ние имаме идея, сърца и души. От другата страна на барикадата има хора, които желаят едно-единствено нещо - да крадат. Когато те усетят боязън, незабавно ще избягат. Мисля, че доста скоро това ще им се наложи.
Интервю на Тодор Беленски
Във втората част Костадинов споделя за положението на Аспаруховия мост, за антиправителствените митинги и други забавните тематики.
Г-н Костадинов, в обществените си изяви постоянно се спирате на казуса със положението на Аспаруховия мост. Какво е ситуацията с него към днешна дата и каква реорганизация е нужна?
Според инженерните условия, мостът би трябвало да се ремонтира на всеки 20 години. Помня последния главен ремонт, който беше изработен през 1996-1997 година. Би трябвало през 2017 година държавното управление да извърши повсеместен и главен ремонт на Аспаруховия мост, само че това не се случи. Вместо това, вижте по какъв начин се прави козметичен, непълен ремонт на предмостието на моста. При това даже не на цялото предмостие... Ситуацията с моста в действителност е доста тревожна, тъй като не желая даже да си помислям какво би станало при някаква акцидент. Корозията безусловно е изяла някои от частите, а информационните кабели минават по средата сред двете платна на моста. Перилата също са корозирали, асфалтът е в извънредно неприятно положение, тук-там се е посочила арматурата.
Междувременно от време на време се повтаря дъвката, че би трябвало да се направи втори мост. Извинявайте, само че ние не сме ремонтирали този, а сме тръгнали да вършим втори мост. Дори няма планова документи за това, само че тематиката се повдига, с цел да не се обръща внимание на положението на Аспаруховия мост.
Най-малкият проблем на Аспаруховия мост са дупките по него. Проблемът е поделен сред институциите. Повечето жители си мислят, че става въпрос за ангажимент на общината, само че в действителност мостът е благосъстоятелност на страната и грижата за него е в пълномощията на АПИ. Разбира се, общината не би трябвало да стои безучастно и кметът на Варна да стои с ръце в джобовете.
След доста отлагани поправки и обещания за такива, в последна сметка преди няколко седмици стартира ремонт, който обаче визира единствено предмостието. Самият мост въобще не е докосван. Преди няколко години се случи същото, само че в другата част в посока към центъра на града. За мен това е следващият образец за управническо безхаберие и безгрижие. На ръководещите просто не им дреме какво се случва, а най-после просто ще изкарат някой различен отговорен. Пък и очевидно няма кой да им потърси сметка, откакто гласоподавателите не отиват да гласоподават или пък го вършат за тях, най-много от финансово-клиентелистки ползи. Те се усещат безконечни и недосегаеми и даже презират народа. Само преди няколко дни чухте едно изявление на премиера, в което той съобщи, че би трябвало доста да се радваме на шанса да ни ръководи той.
Във видео, поместено на неговия фейсбук профил, Костадинов сподели положението на моста, от което се виждат изчезнали капаци на информационни кабели, износена настилка и капаци на самия мост. Според него още по-страшно е положението на носещата структура на моста, като сподели и оголената арматура по колоните.
Преди време говорихте за имотното положение на министъра на защитата Красимир Каракачанов и фамилията му. Ще представители ли нови данни по случая?
Това не е нова информация. Тя може да се види в Имотния указател и е обществена. По-интересното е, че за разлика от шумно прокламираните случаи като с моята благосъстоятелност, никой не се интересува от имотното положение на хората, които са във властта и околните им. Това към този момент поражда съществени въпроси. Ние изследваме освен тази фамилия и напълно скоро ще представим пред обществеността резултати от инспекцията на обществените регистри.
Припомняме, че през предходната година водачът на " Възраждане " упрекна министъра на защитата Красимир Каракачанов в имотни измами. Обвинението е за нерегламентирано прилагане на парцели на ул. „ Осогово 55 ".Освен това, Каракачанов е виновен и за нелегално отнемане на парцелите на български бежанци, твърди още Костадинов. Подробностите си припомнете в този материал.
На 14 май " Възраждане " провежда антиправителствен митинг. Той получи гражданска поддръжка, само че след това вие оставихте организацията на Национален цивилен щаб. След това обаче числеността му понижа. Можем ли да чакаме още веднъж да застанете отпред на сходен митинг?
Когато минаха първите митинги, които бяха много всеобщи, започнаха да се появяват отзиви, че митингите не трябвало да се провеждат от партия, а от жителите за обединяване. Ние от " Възраждане " поканихме всички опозиционни сили в и отвън Народното събрание да ни поддържат. Нито една от тях не пристигна. Поканихме и цивилен организации, които към този момент се включиха в митинга. Всеки, който пристигна, получи думата и имаше опция да се изкаже. Протестът беше проведен от " Възраждане ", само че е на целия български народ. Всички ние страдаме еднообразно от управническите дейности и бездействия. Ние се съгласихме на апелите да предоставим организационните принадлежности в ръцете на жители, с цел да дадем добър образец в това отношение. С това показахме, че не страдаме от някакъв тяснопартиен нарцисизъм. Беше образуван самостоятелен цивилен щаб. Резултатът сами го видяхте.
Това сподели за следващ път следното нещо. Анархията не води до нищо положително. Когато няма организация и сериозна мощ, която да излезе против проведената незаконна формация, ръководеща България, нищо положително няма по какъв начин да се случи. Затова и те насаждат тези настроения - без партии, без политици, които са анархистки. Едни такива митинги просто разсейват гнева на народа. За тях е доста комфортно, когато излезе да стачкува една маса без водачи и без организация. Тези митинги отпътуват за няколко дни. " Възраждане " обаче сподели, че е единствената опозиционна проведена мощ, която може да излезе като конкурент на ръководещите и да бъде опция за страната. Като нов модел и даже метод на другарство с жителите.
По втората част от въпроса Ви, на 15 юни " Възраждане " провежда нов народен митинг. Датата не е определена инцидентно, тъй като тогава е Видовден (бел. ред. - тогава би трябвало да е завършила и изключителната епидемиологична обстановка). Ние призоваваме всеки, който също като нас счита, че ръководството е корумпирано, неспособно и антибългарско, да излезе дружно с нас и да изиска ръководещите да понесат отговорността си за осъществените закононарушения към страната и българския народ. На 15 юни от 12:00 часа ние още веднъж ще бъдем пред Народното събрание.
Ще поискате ли още веднъж помощ от опозиционни партии в Народното събрание и отвън него, както и цивилен организации?
От всеки един човек, който мисли като нас, сме склонни да желаяме помощ. На самия митинг на 14 май имаше хора от всевъзможни обществени групи и прослойки. Имаше хора, които имаха най-различни политически благосклонности. Имах опцията да беседвам със стотици мои съграждани, които демонстрираха най-различни политически убеждения. Никога не съм твърдял, че е имало единствено симпатизанти на " Възраждане ". Там беше българският народ. Имаше леви, десни, монархисти, републиканци, либерали, консерватори, националисти, нихилисти - имаше всевъзможни хора. Данък добавена стойност е еднообразно и за леви, и за десни. Всеки един от нас, който отиде в разпадащите се български лечебни заведения, по един и същи метод страда от неналичието на качествено опазване на здравето. Винаги съм казвал, че вярата е в огледалото. Дори, в случай че би трябвало като барон Мюнхаузен, сами да се хванем за косите. Ако един милион души в България изискат смяна, тя ще се случи, само че в случай че пасивно чакат нещо да се стане, нищо няма да се получи. Ние сме наследниците на хората, които стигнаха до вратите на Цариград. Апостолът на Свободата Васил Левски споделя, че българинът най-вече тачи свободата, но в случай че може някой да му я донесе на тепсия. Днес от нас даже не се желае да леем кръв, а единствено да излезем и да заявим своите права и да ги защитим. Защото другояче страната ни ги лишава едно след друго.
Ще ви попитам за една тематика, по която " Възраждане " взема отношение от дълго време. Става въпрос за правата на българите в Украйна. Украинският кабинет възнамерява административна промяна, която допуска делене на Болградския регион на Одеска област на пет общини, в които етническите българи няма да бъдат болшинство. Българският парламент одобри декларация за правата на българската общественост, имаше и ответна реакция от Украйна. Какво мислите по този въпрос и какво би трябвало да направи българското държавно управление?
Ами аз желая да върна малко лентата обратно, тъй като ние от " Възраждане " помним някои значими събития. Когато стартира рецесията в Украйна, ние единствени огласихме писмо на българите от Донецк, които желаеха филантропична помощ. Тогава българското държавно управление не реагира по никакъв метод. Дори имаше едно изявление на Бойко Борисов в жанр - ами те са си техни жители и ние нищо не можем да създадем. Ние тогава изпратихме едни бус с облекла, храни и медикаменти. За страдание тогава украинските управляващи споделиха, че няма да го позволен и ние го раздадохме на малко на брой българи, които тогава се избавиха от Донбас и се заселиха в България.
Впоследствие започнаха да зачестяват случаите на малтретиране на обособени български водачи в Украйна. Имаше доста противен случай с един от българските общински съветници в град Белгород Василий Касчин, който беше залят със зелена багра и зрението му беше застрашено. Малко по-късно беше залят с жълта и синя багра паметникът на българските опълченци в Болград, като беше надраскан и с неприлични послания. Един от тях гласеше - куфарът, гарата и София, заминавайте си. През цялото това време, " Възраждане " настояваше за дейна българска политика. За страдание, България по никакъв метод не се ангажира със отбраната на българското малцинство. Ако си спомняте, когато на власт след Майдана пристигна новото украинско националистическо държавно управление, първото нещо, което направи, беше да отнеме правата на малцинствата в страната да употребяват своя народен език. Тогава България, макар че притежаваше четвъртото по величина малцинство в страната, след съветското, румънското и унгарското, не реагира по никакъв метод. Първата държава-членка на Европейски Съюз, която реагира, беше Унгария, а втората беше Румъния. Едва по-късно, от кумова срама се включи и България.
Към сегашния миг се случва безусловно същото. Една ялова и беззъба декларация на Народно събрание, която обаче не е последвана от никаква реакция на изпълнителната власт. Поради тази причина ние подготвихме едно писмо, което изпратихме до украински дипломат, с копие до външния министър на България. На 6 юни пък организираме митинг пред постройката на украинското посолство в София, взаимно с цивилен организации. Отново всички други политически сили мълчат по тематиката, срамно и бездушно. Дори и тези, които се назовават неизвестно за какво патриоти.
Важно е да се означи, че България има доста мощен инструмент за напън, какъвто е Европейски Съюз и НАТО. Нали ни обясняваха, че когато влезем там сме в клуба на огромните, богатите и мощните? Но това очевидно не пречи на никой да се гаври с нашите сънародници в чужбина. Това значи, че когато имаш инструмент в ръцете си и не го ползваш, или си простак и негодник, или си народен изменник, а най-вероятно и двете.
Няма по какъв начин да не засегнем и тематиката за ковид. Адекватни ли бяха ограниченията на държавното управление и беше ли подкрепят задоволително бизнесът, който беше обиден от противоепидемичните ограничения?
Категорично несъответстващи ограничения. Виждаме, че в България на процедура зараза нямаше. Въпреки напъните на българското държавно управление да ни уплаши доста крепко. Спомняте ли си какво сподели министър председателят Бойко Борисов? По Великден ще бъдем в Ада. Спомняме си и многократните изявления на военачалник Мутафчийски, в това число и последното му, което дори ми е мъчно да изтъквам. Беше нещо от вида, доста хора ще измрат, крепко ще измрат. Това сътвори една невиждана всеобща неуравновесеност в страната. Мерките против ограничение на действителната или мислена опасност бяха същите като тези в другите страни. За разлика от икономическите ограничения за избавяне на жителите в другите страни, тук това не се случи. Първите действителни ограничения пристигнаха на 15 май, едвам след нашия митинг. Схемата " 60 на 40 " се оказа безусловно ялова. Безлихвените заеми пък са просто едно в допълнение заробване.
На 14 май в София имаше огромен митинг. Според предсказанията на хората, които два месеца ни плашеха, трябваше две седмици по-късно да има гърмеж от болни. Нищо сходно не се случи. Какво повече би трябвало да стане, с цел да ни се обясни, че бяхме подложени на един опит, от който страда цялата ни страна? От това страда и целият свят.
Ако желаеме естествен и заслужен живот, би трябвало да си го заслужим. Ако 10 000 души не бяха излезли през април 1876 година да се бият за свободата си, България най-вероятно нямаше да съществува като страна. Защото тези хора, които излязоха и се жертваха, с кръвта си откупиха свободата на останалите 4 милиона 990 хиляди. Същото нещо би трябвало да стане и в този момент. Затова ние от " Възраждане " няма да спрем да се борим и да събудим заспалото самочувствие на българския народ. Няма да спрем да припомняме на българите кои са били, кои са и кои могат да бъдат. Защото считаме, че човек сами си кове ориста, а същото важи за народите и страните. Ако позволяваме да бъдем мачкани от самозабравила се олигархична и незаконна конструкция, която ни назовава тулупи и маргинали, то такива ще бъдем. Ние имаме идея, сърца и души. От другата страна на барикадата има хора, които желаят едно-единствено нещо - да крадат. Когато те усетят боязън, незабавно ще избягат. Мисля, че доста скоро това ще им се наложи.
Интервю на Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ