Доколко е реалистичен апокалипсисът в хитовия сериал Последните оцелели?
В първата част на днешното издание на предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ водещият Благой Иванов и биологът доцент доктор Бойко Неов приказваха за сериала " Последните оживели “, основан на видеоигра. Сериалът споделя за мълниеносно разпространяваща се болест от мутирал поради изменението на климата Cordyceps, който намира най-подходящ гостоприемник в индивида.
Родът Cordyceps обгръща над 250 типа гъби, които са паразитни и атакуват разнообразни типове безгръбначни животни. Сериалът употребява като инструмент за сюжета вида Ophiocordyceps unilateralis, който атакува избран тип мравки. " Това, което е изключително забавно, е, че модифицира държанието на инфектираните мравки посредством разнообразни субстанции, които гъбата секретира – невромедиатори или техни аналози, за да усъвършенства своето разпространяване. Заразената мравка не се прибира в мравуняка си, а се изкачва върху растение на към 25 см от земята, захапва някое листо с изключителна мощ и умира, след което от главата й изниква плодното тяло на гъбата и стартира да пръска спори в близост “, изясни доцент Неов.
Хората също страдат от патогенни гъбични инфекции. " Човек може да получи гъбна зараза на мозъка, само че това нормално му нанася толкоз тежки провали, че той става безусловно нефункционален “, добави доцент Неов. Според него вероятността за развиване на сходен на сериала сюжет обаче е дребна. " На мен доста ми харесва, че са се пробвали да предложат в действителност научна аргументация на зомбитата, само че този сюжет не е доста евентуален. От една страна, спорите на тези гъби са доста чувствителни на температура, мокрота и слънчева светлина. От друга страна, паразитите постоянно са доста строго приспособени към своите гостоприемници. Да, в избрани обстановки могат да сменят гостоприемника си, само че това доста рядко става с някакъв отдалечен тип. Т.е. в случай че тази гъба нападне нов гостоприемник, той най-вероятно ще е различен тип мравка или в краен случай различен тип насекомо или безгръбначно животно “, изясни биологът.
Заради глобализацията и свободата на напредване разпространяването на даден патоген и превръщането му в зараза и пандемия е изцяло реален сюжет, счита доцент Неов. Глобалното стопляне има значително въздействие. " Паразити и патогени, които преди не са се срещали в избрани зони, стартират да се срещат. Това, че унищожаваме дивата природа и навлизаме в непознати територии, ни излага на нови патогени, тъй че опциите са огромни “, добави той.
Родът Cordyceps обгръща над 250 типа гъби, които са паразитни и атакуват разнообразни типове безгръбначни животни. Сериалът употребява като инструмент за сюжета вида Ophiocordyceps unilateralis, който атакува избран тип мравки. " Това, което е изключително забавно, е, че модифицира държанието на инфектираните мравки посредством разнообразни субстанции, които гъбата секретира – невромедиатори или техни аналози, за да усъвършенства своето разпространяване. Заразената мравка не се прибира в мравуняка си, а се изкачва върху растение на към 25 см от земята, захапва някое листо с изключителна мощ и умира, след което от главата й изниква плодното тяло на гъбата и стартира да пръска спори в близост “, изясни доцент Неов.
Хората също страдат от патогенни гъбични инфекции. " Човек може да получи гъбна зараза на мозъка, само че това нормално му нанася толкоз тежки провали, че той става безусловно нефункционален “, добави доцент Неов. Според него вероятността за развиване на сходен на сериала сюжет обаче е дребна. " На мен доста ми харесва, че са се пробвали да предложат в действителност научна аргументация на зомбитата, само че този сюжет не е доста евентуален. От една страна, спорите на тези гъби са доста чувствителни на температура, мокрота и слънчева светлина. От друга страна, паразитите постоянно са доста строго приспособени към своите гостоприемници. Да, в избрани обстановки могат да сменят гостоприемника си, само че това доста рядко става с някакъв отдалечен тип. Т.е. в случай че тази гъба нападне нов гостоприемник, той най-вероятно ще е различен тип мравка или в краен случай различен тип насекомо или безгръбначно животно “, изясни биологът.
Заради глобализацията и свободата на напредване разпространяването на даден патоген и превръщането му в зараза и пандемия е изцяло реален сюжет, счита доцент Неов. Глобалното стопляне има значително въздействие. " Паразити и патогени, които преди не са се срещали в избрани зони, стартират да се срещат. Това, че унищожаваме дивата природа и навлизаме в непознати територии, ни излага на нови патогени, тъй че опциите са огромни “, добави той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ