В първа част ви разказахме какво виждат, чуват и усещат хората,

В първа част ви разказахме какво виждат, чуват и усещат хората, имали Преживявания, близки до смъртта (ПБС); какво счита медицината, че се случва по време на такова преживяване, както и историята и ПБС на Джейни Смит. Сега следва да надникнем в още едно такова преживяване (този път идващо от България) и в дълбините на концепцията за реинкарнацията и безсмъртието на душата.

Българският журналист Пламен Григоров е един от хората, имали ПБС. Той не се тормози от реакциите на другите спрямо неговите „ странни “ разкази и приказва свободно за това, което му се е случило в предаването „ Знаците “. След сложена, уж  безобидна, обезболяваща инжекция, той изпада в кома. 

Какво се случва след това?
„ Аз в действителност усетих присъствието на Смъртта – разказва  Григоров. – По-скоро я усетих като конете на Смъртта. Имах възприятието, че съм завързан за четири коня и те ме разпъват в пространството. Виждах се вързан, както е било в действителност – разпънат на кръст за леглото. “

Вижда дребната врата в стаята като врата към Смъртта. И споделя, че от самото начало на случката е бил доста под напрежение. Не изпитвал спокойствието, за което приказват множеството хора.

Разказът му продължава така: „ Един доктор влиза с огромна спринцовка и споделя: „ Днес е петък. Един от вас трябва да почине “ и се насочва към мен. Аз стартирам да крещя за помощ, с цялата си сила, с мозъка си да се пробвам да избягам. И съумях да задвижа леглото. “

Но вратата се оказва твърде дребна и то се заклещва в нея. Навсякъде царува мрак, само че има „ синева “ на прага на вратата. През нея Григоров виждал мъртвите, които се движели нагоре-надолу. Всички, които са на прага на вратата, с цел да го посрещнат, са мъртви български писатели. Един от тях (Николай Петев, който в действителния живот също бил болен по това време) се доближава до него и му споделя: „ Пламене, в случай че изберат мен, ще ти дам нещо, което да занесеш назад “.

Явно в действителност са избрали него, тъй като Григоров го вижда по какъв начин минава през вратата (умира) и се трансформира в синева. След това пред журналиста се появяват три доста високи (по 5 метра) човешки фигури - красиви, с доста верни черти. Те стартират да му задават въпроси на някакъв чудноват, както си дава сметка по-късно, като че ли приближаващ от църковен орган език. В този миг осъзнава, че от отговорите на тези въпроси зависи съдбата му – дали ще живее, или ще почине. На сцената участва и едно „ енергийно невидимо създание “, което след отговорите му или споделя нещо, или мълчи. Той знае, че това е съответната оценка на казаното от него. След комата Пламен не може да си спомни нито дума от самобитния разпит...

От разказаните в първа и втора част истории (и хиляди, сходни на тях) ясно проличава, че, откакто умрем, част от нас – някои я назовават душа, други схващане, трети сила и така нататък, остава жива.

Идеята за прераждането на душата
Реинкарнацията (прераждането на душата) е философска и религиозна идея, съгласно която откакто даден човек почине, душата му го напуща и продължава пътя си напред, с цел да се прероди след време в нова биологична форма. Смисълът на прераждането е във всеки от животите си да придобиваме разнообразни опитности и нови познания, които да издигат душата ни все по-нагоре, до момента в който най-накрая доближи крайното си „ избавление “ и спре да се преражда. Идеята за реинкарнацията преглежда душата като безсмъртна, а материалното тяло единствено като краткотраен неин дом, който е малотраен и  се износва, достигайки физическия си край. 

Самият термин реинкарнация идва от латински и безусловно се превежда като „ влизане още веднъж в плът “.

Влизайки в ново тяло (на човек, животно, растение или друго живо същество), хората автоматизирано забравят историята на  предишните си животи. Душата пази тази информация, само че тя е недостъпна за съзнанието.

Днес концепцията за прераждането на душата надвишава границите на източните религии, за които е характерна, и се трансформира във все по-разпространено виждане на езотериците (и не единствено!) по целия свят. Една доктрина твърди, че даже в християнството, което принципно отхвърля концепцията за реинкарнацията, тя съществува. Че възкресението на Христос, случило се три дни след гибелта му, е един вид прераждане, въпреки и в същото тяло – завръщане на духа в материята.

В последните десетилетия много известни станаха и така наречен регресии. Регресията съставлява вид хипнотична техника, посредством която можем да си спомним един или повече от нашите минали животи.

Освен философията и религията, науката също от години учи феномена душа и се пробва от всевъзможни гледни точки да обясни въпроса за нейното битие и величие.

Д-р Стюарт Хамероф, американски анестезиолог и академични професор, дружно със сър Роджър Пенроуз, математик и физик, след като години наред вършат изследвания и преглеждат душата през призмата на квантовата теория, изрично декларират: „ След като хората умрат, душата им се връща във Вселената и тя не умира ".

Макар че за тях душата не е тъкмо това, което значи за езотериците, а е чиста квантова информация, съдържаща се в микротубулите в мозъка, въпреки всичко крайното преместване на сила отвън тялото (или в отвъдното) като развой е същото.

„ След гибелта – казва Рудолф Щайнер – човешкият дух минава през един интервал, когато душата отхвърля пристрастеностите, които я притеглят към физическото съществувание, с цел да се подчини към този момент единствено на законите на духовния свят и да освободи духа. ”

Известният психолог и психиатър Карл Густав Юнг пък припомня: „ Парапсихологията вижда научнообосновано доказателство за продължение на живота след гибелта в това, че мъртвите се появяват – като призраци, духове или посредством медиуми – и споделят неща, които са били известни единствено на тях “.

Както по света, по този начин и у нас има редица учени и откриватели, търсещи отговора на въпроса какво е душата и какво се случва с нея, откакто земният ни път завърши.

Един от огромните примери за проучване на пътя на душата след гибелта е работата и книгата на проф. доктор. Дечко Свиленов „ Живот след гибелта “. Тя се базира на разказите на хора, изпаднали в клинична гибел, след което са реанимирани, и имали ПБС. В свое интервю дългогодишният чиновник на Българска академия на науките той споделя:„ С две думи, медицинската наука споделя, че човек има душа, която продължава да живее след биологичната гибел. “. 

Скептиците и някои медици обаче имат вяра, че прекарванията на прага на гибелта не са нищо повече от истории, основани от личното ни въображение. Колкото до самата концепция за прераждането на душата – за тях това е просто една човешка заблуда, която подклажда очакванията на хората, че със гибелта животът им няма да завърши и част от тях ще продължи да съществува. Преди няколко години професорът по космология и физика в Калифорнийския университет Шон Карол разгласи в свое изявление, че „ животът след гибелта е неосъществим поради физичните закони “.

Няма по какъв начин обаче такива думи да бъдат признати от милиарди „ елементарни ” хора и доста учени по света, които не престават да имат вяра в съществуването и прераждането на душата и в това, че има смисъл да сме тук и в този момент!