Странната съдба на кралицата на Англия, която бе омъжена на 6 години
В Париж на 9 ноември 1389 година е родена Изабел дьо Валоа - третото дете на френския крал Шарл VI и брачната половинка му Изабела Баварска. За страдание двете по-големи деца на кралската двойка умират и по този начин Изабел за известно време е единственият правоприемник на френския държател.
По това време в разгара си е политическото напрежение сред Англия и Франция, което е изострено и от психическата неустойчивост на татко ѝ Шарл VI , за който се счита, че е страдал от форма на шизофрения (по-късно наследена от неговия внук Хенри VI).
Преговорите за мир сред воюващите държави са мудни и комплицирани, само че двете страни в последна сметка се спогаждат за 28-годишно помирение през март 1396 година Един от залозите за мира е ръката на дъщерята на Шарл VI.
Преди това във френския двор идват британски посланици, които би трябвало да видят Изабела и да рапортуват за нейния външен тип и държание на своя крал. Изабел казва на пратениците, които я разказват като красива, че е щастлива да стане кралица на Англия и стартира да се приготвя за значимата си роля.
По-късно самият крал на Англия, Ричард II, пътува до Франция, с цел да се срещне с бъдещата си младоженка и нейния татко в северния град Кале. След вечерята Изабела е въведена в стаята, съпроводена от доста придворни дами и бива церемониално предадена на новия си брачен партньор.
Така на 31 октомври 1396 година, единствено седмица преди да стане на 7 години, Изабел се омъжва за крал Ричард II, като новата кралица носи в Англия голяма зестра. Условието е обаче бракът да не бъде употребяван най-малко до 12-ия рожден ден на младоженката.
iStock
След сватбата Изабел заминава за Англия с новия си брачен партньор, където е преместена в замъка Уиндзор в Бъркшир. Тя е коронясана за кралица на Англия в Уестминстърското абатство през 1397 година
По това време Ричард, който е с 22 години по-възрастен от новата си жена, е вдовец. Твърди се, че той бил добър и гальовен към младата си брачна половинка и постоянно прекарвал време с нея.
Въпреки че съюзът им е организиран политически и макар разликата във възрастта, Изабел и Ричард развиват връзки на взаимно почитание. Поради възрастта на кралицата (според каноничния закон полова консумация на брака може да има на не по-рано от 12 години), сред двамата не е имало интимни връзки.
Според съвременници кралят се отнасял с жена си като с дъщерята, която с починалата му брачна половинка по този начин и не съумели да имат.
Когато въпреки всичко въпросът до каква степен е рационално зрял мъж да се ожени за момиче, което даже не може да му роди правоприемник, Ричард II обяснил, че въпреки всичко Изабел ще пораства с всеки минал ден.
Освен това той смятал нежната ѝ възраст за преимущество, защото щял да може да оформи характера ѝ в сходство с идеала си. Не на последно място, Ричард считал, че е задоволително млад, с цел да чака брачната половинка му да порасне. Съдбата обаче имала други проекти.
Докато Ричард II организира военна акция в Ирландия , с цел да потуши протеста там, брачната половинка му е преместена в замъка Порчестър, Скоро след заминаването му обаче, Англия е нападната от братовчед му, Хенри от Болингбрук. Невръстната кралица е принудена да съобщи замъка Уолингфорд. Тронът е узурпиран от Хенри, който е коронован като крал Хенри IV.
Когато Ричард II се връща от Ирландия, е хванат в Уелс на 20 август 1399 година и е затворен, а по-късно погубен в замъка Понтефракт.
iStock
Младата кралица Изабел е потресена и потъва в тъга поради гибелта на брачна половинка си. Тя живее в няколко разнообразни замъка по волята на новия крал. Когато нейният татко , кралят на Франция, узнава новината за гибелта на Ричард, той упорства Изабел да бъде върната в родината си.
Хенри IV обаче има други проекти. Той осведоми Изабел за проекта си да я омъжи за своя наследник и правоприемник, Хенри, принц на Уелс, бъдещият Хенри V.
Предана на паметта на Ричард, 10-годишната Изабел категорично отхвърля новия брак и вместо това потъва в печал, пренебрегвайки настояванията на краля.
Въпреки настояването на татко ѝ тя да бъде върната във Франция, френските посланици изпитват огромни компликации да получат достъп до нея. В последна сметка Хенри IV ѝ позволява да се прибере вкъщи, с цел да избегне по-сериозен спор.
Хенри IV резервира богата ѝ зестра, която тя трябвало да получи назад, в случай че бракът ѝ с Ричард II в никакъв случай не бъде консумиран.
iStock
На 29 юни 1406 година, на 16-годишна възраст, Изабела се омъжва за повторно за своя братовчед Шарл , херцог на Орлеан. За страдание тя умира единствено 4 години по-късно, няколко часа откакто ражда единственото си дете .
Най-малката сестра на Изабел, Катрин Валоа, по-късно става кралица на Англия и брачна половинка на Хенри V. След гибелта на краля тя се омъжва скрито за от Оуен Тюдор и нейният наследник от него става основоположник на британската династия на Тюдорите.
По това време в разгара си е политическото напрежение сред Англия и Франция, което е изострено и от психическата неустойчивост на татко ѝ Шарл VI , за който се счита, че е страдал от форма на шизофрения (по-късно наследена от неговия внук Хенри VI).
Преговорите за мир сред воюващите държави са мудни и комплицирани, само че двете страни в последна сметка се спогаждат за 28-годишно помирение през март 1396 година Един от залозите за мира е ръката на дъщерята на Шарл VI.
Преди това във френския двор идват британски посланици, които би трябвало да видят Изабела и да рапортуват за нейния външен тип и държание на своя крал. Изабел казва на пратениците, които я разказват като красива, че е щастлива да стане кралица на Англия и стартира да се приготвя за значимата си роля.
По-късно самият крал на Англия, Ричард II, пътува до Франция, с цел да се срещне с бъдещата си младоженка и нейния татко в северния град Кале. След вечерята Изабела е въведена в стаята, съпроводена от доста придворни дами и бива церемониално предадена на новия си брачен партньор.
Така на 31 октомври 1396 година, единствено седмица преди да стане на 7 години, Изабел се омъжва за крал Ричард II, като новата кралица носи в Англия голяма зестра. Условието е обаче бракът да не бъде употребяван най-малко до 12-ия рожден ден на младоженката.
iStock След сватбата Изабел заминава за Англия с новия си брачен партньор, където е преместена в замъка Уиндзор в Бъркшир. Тя е коронясана за кралица на Англия в Уестминстърското абатство през 1397 година
По това време Ричард, който е с 22 години по-възрастен от новата си жена, е вдовец. Твърди се, че той бил добър и гальовен към младата си брачна половинка и постоянно прекарвал време с нея.
Въпреки че съюзът им е организиран политически и макар разликата във възрастта, Изабел и Ричард развиват връзки на взаимно почитание. Поради възрастта на кралицата (според каноничния закон полова консумация на брака може да има на не по-рано от 12 години), сред двамата не е имало интимни връзки.
Според съвременници кралят се отнасял с жена си като с дъщерята, която с починалата му брачна половинка по този начин и не съумели да имат.
Когато въпреки всичко въпросът до каква степен е рационално зрял мъж да се ожени за момиче, което даже не може да му роди правоприемник, Ричард II обяснил, че въпреки всичко Изабел ще пораства с всеки минал ден.
Освен това той смятал нежната ѝ възраст за преимущество, защото щял да може да оформи характера ѝ в сходство с идеала си. Не на последно място, Ричард считал, че е задоволително млад, с цел да чака брачната половинка му да порасне. Съдбата обаче имала други проекти.
Докато Ричард II организира военна акция в Ирландия , с цел да потуши протеста там, брачната половинка му е преместена в замъка Порчестър, Скоро след заминаването му обаче, Англия е нападната от братовчед му, Хенри от Болингбрук. Невръстната кралица е принудена да съобщи замъка Уолингфорд. Тронът е узурпиран от Хенри, който е коронован като крал Хенри IV.
Когато Ричард II се връща от Ирландия, е хванат в Уелс на 20 август 1399 година и е затворен, а по-късно погубен в замъка Понтефракт.
iStock Младата кралица Изабел е потресена и потъва в тъга поради гибелта на брачна половинка си. Тя живее в няколко разнообразни замъка по волята на новия крал. Когато нейният татко , кралят на Франция, узнава новината за гибелта на Ричард, той упорства Изабел да бъде върната в родината си.
Хенри IV обаче има други проекти. Той осведоми Изабел за проекта си да я омъжи за своя наследник и правоприемник, Хенри, принц на Уелс, бъдещият Хенри V.
Предана на паметта на Ричард, 10-годишната Изабел категорично отхвърля новия брак и вместо това потъва в печал, пренебрегвайки настояванията на краля.
Въпреки настояването на татко ѝ тя да бъде върната във Франция, френските посланици изпитват огромни компликации да получат достъп до нея. В последна сметка Хенри IV ѝ позволява да се прибере вкъщи, с цел да избегне по-сериозен спор.
Хенри IV резервира богата ѝ зестра, която тя трябвало да получи назад, в случай че бракът ѝ с Ричард II в никакъв случай не бъде консумиран.
iStock На 29 юни 1406 година, на 16-годишна възраст, Изабела се омъжва за повторно за своя братовчед Шарл , херцог на Орлеан. За страдание тя умира единствено 4 години по-късно, няколко часа откакто ражда единственото си дете .
Най-малката сестра на Изабел, Катрин Валоа, по-късно става кралица на Англия и брачна половинка на Хенри V. След гибелта на краля тя се омъжва скрито за от Оуен Тюдор и нейният наследник от него става основоположник на британската династия на Тюдорите.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ