В памет на светите мъченици Андрей, Йоан, Петър и Антонин Тези

В памет на светите мъченици Андрей, Йоан, Петър и Антонин

Тези свети мъченици потърпевши по времето, когато Африка била под властта на жестокия княз Ибрахим. При завладяването и разрушаването на сицилианския град Сиракуза (Превземането на Сиракуза станало през 868 година, бел.ред.) Ибрахим отвел оттова в Африка Йоан и двете му деца, Петър и Антонин. Той наредил да обучат тези две малолетни момчета на агарянски език и на другите науки. Когато те почнали да порастват, княз Ибрахим по този начин ги обикнал за мъдростта и за добродетелния им живот, че наричал Антонин собствен сродник, а на Петър дал звание сакелаций (Главен прислужник в господарска къща, бел.ред.).

Те скрито изповядвали християнската религия, само че не могли да скрият това от княза. Като разбрал, че имат вяра в Христа, той мощно се разгневил, наредил да ги оковат в стоманени окови и да ги бият с чепати тояги. Мъчителите дълго нанасяли удари на свети Антонин; по-късно го покачили на едно магаре и като го привързали със здрави ремъци, мъкнели мъченика из града, като го подлагали на удари и като го обсипвали с поругания от всевъзможен тип. Свети Антонин изтърпял всичко това, като благодарял на Бога. А свети Петър го съблекли и дълго го били с тояги по ребрата и по корема.

След това затворили мъчениците в тъмницата. След като минало известно време, князът заповядал да ги изведат оттова и сложил върху тях тежки дървени дъски, тъй че ръцете на Антонин и на Петър се отделили от телата им, а бедрата и колената им изцяло се счупили; телата на светите мъченици били обагрени от личната им кръв и всичките им кости се разпаднали. После довели татко им Йоан; князът го хванал с лявата си ръка за шията, а с дясната си ръка забил нож в гръкляна му; по този начин светият страдалец изпуснал духа си над телата на децата си.

Тогава Ибрахим заповядал да накладат огромен огън и да изгорят в него телата на страдалците. А със свети Андрей, който бил към този момент на напреднала възраст, жестокият изтезател постъпил по този начин. Отначало той задоволително дълго време го измъчвал с апетит и жадност, лишил го от облекла, а по-късно, като възседнал коня си и като взел копие, връхлетял върху светия страдалец и забил копието в гърдите му. Свети Андрей почнал гръмогласно да въздава хвала на Бога. Жестокият княз повторно връхлетял върху светеца и го пробол сред рамената. Губейки кръв, блаженият паднал на земята, след което отсекли главата му с меч.

В памет на света мъченица Ириада

Светата дева Ириада живеела в Александрия. Веднъж, като отишла на извора, с цел да си налее вода, тя видяла един транспортен съд, който спрял на брега; на този транспортен съд се намирали голям брой девици, мъже, иереи, дякони и монаси; всички те били оковани във вериги, тъй като ги водели на изтезание поради изповядване на името на Иисуса Христа.

Внезапно Ириада пламнала от огромна обич към Господа; като се отказала от носенето на вода, тя непринудено се включила към Христовите пандизчии и била окована във вериги дружно с тях. След като корабът дошъл в египетския град Антинопол, света Ириада преди всички други претърпяла жестоки изтезания и била посечена с меч*, а след нея и всички останали запечатали с кръвта си своето изповядване на вярата си в Иисуса Христа.

* Света Ириада починала към 308 година. Вторично паметта й се чества под името Раиса и е на 5 септември.