В памет на последния голям български поет Любомир Левчев, който

В памет на последния огромен български стихотворец Любомир Левчев, който ни напусна, взехме решение да публикуваме едно от най-популярните му, само че все пак прелестни стихотворения, във версията, която бе изпята от различен исполин - Стефан Данаилов – евентуално последния огромен български артист.

Защото по този начин ще можете и да си тананикате, до момента в който четете.

Още по-добро филтриране.

Колко е елементарно да бъдеш влюбен
на двадесет години,
на двадесет години.

И какъв брой е елементарно
да бъдеш разлюбен...
на двадесет години.

Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.

Търкалях се в ливади
от влажна деликатност,
от влажна деликатност.

Когато пък ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
и мислех си, че загивам,
и мислех си, че загивам,
и мислех си, че загивам.

Но ме спасяваха тези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.

Момичета като вълшебства
се виеха към мен.

И свободата съм я чувствал най-добре
след болежка от разлъка.

А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбен
на четир`есет години,
на четир`есет години.

И какъв брой е ужасно
да бъдеш разлюбен
на четир`есет години...

Без болежка.

Без вълшебства.

Без сълзи.

Раздялата не носи независимост.

И мисля си, че не загивам,

И мисля си, че не загивам,

И мисля си, че не загивам.

Любомир Левчев