В памет на моята баба, която си отиде преди 13

В памет на моята баба, която си отиде преди 13 години. От нея научих да се оправям, да издържам, да преминавам през компликациите, да съм чепата, да се майтапя, да имам същинска другарка и да пребивавам с следствията от постъпките си. От нея научих, че от думите боли. Бабо, помня те!

Събудих се обляна в пот. Сънувах ужасно страшилище: голямо, черно зелено на цвят, лепкаво, слузесто, мощно. Тропаше по прозореца на стаята ми и крещеше да го пусна вътре.

Усещах пулса си на всички места - в ушите, в гърлото, в стомаха. Краката ми бяха омекнали. Ръцете ми трепереха. Умът ми беше каша. А чудовището не спираше да тропа и крещи: “Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!”. Една част от мен се бунтуваше: “Как по този начин ще пусна този звяр в дома си?!”.

Друга обаче ми споделяше, че не мога да го спра, тъй като към този момент беше влезнало! И освен беше, само че и беше съумяло да изяде спокойствието ми, да разхвърля света, който си бях подредила, да унищожи всичко хубаво, което бях основала. Чудовището не преставаше да вилнее и разрушава. Крещеше в лицето ми: “Дай ми още, дай ми още.... Кажи ми го! КАЖИ МИ Гражданско отделение!!!!”

Останалата част от историята на психолог Борянка Борисова четете на най-полезния здравен уебсайт Zdrave.to