Даниел Митов: Следя Демерджиев! Войната по пътищата не се печели след катастрофата
" Очевидно е, че публичният диалог през последните дни беше ориентиран в неправилна посока ", декларира някогашният министър
Следя деликатно обществените изяви на министър Демерджиев по тематиката за пътната сигурност и не мога да се отърва от чувството, че за следващ път публичният диалог се върти към следствията, вместо към аргументите.
След всяка тежка злополука стартира следващият медиен цикъл от отвращение, взаимни обвинявания и търсене на отговорни. После шумът утихва, а статистиката продължава да брои жертвите. Това не е политика за пътна сигурност, а реакция след следващата покруса. Войната по пътищата не се печели след злополуката. Ако чакаш злополуката, към този момент си изгубил.
Статистиката демонстрира нещо значимо. През 2009 година по пътищата на България умират 901 души. През 2020 година те към този момент са 463. Това значи съвсем двойно понижение на починалите за едно десетилетие в границите на трите държавни управления на Бойко Борисов.
Никой не твърди, че казусът е бил решен. Но имаше ясно обрисувана дълготрайна наклонност към понижаване на пътния травматизъм. В тематиката за пътната сигурност точно наклонността е най-важният индикатор. Отделната година може да бъде случайност. Десетгодишната наклонност – в никакъв случай.
Нищо в тази статистика не е инцидентно. Резултат е поредна политика, създаване на по-ефективен надзор, въвеждане на нови механически средства, вложения в инфраструктура, законодателни промени и последователно възстановяване на организацията на „ Пътна полиция “. Най-важното беше, че институциите работеха с ясното схващане, че пътната сигурност не е еднократна акция след тежка злополука, а всекидневен развой, който изисква неизменност.
След 2021 година тази позитивна наклонност стартира да се разколебава. Вместо стабилно понижаване на починалите и ранените, започнахме да следим непрекъснати съмнения, а след това и поврат в наклонността. Очевидно през този интервал пътната сигурност престана да бъде управнически приоритет.
Енергията на страната и в частност на Министерство на вътрешните работи беше ориентирана другаде. Системите, които изискват всекидневно ръководство, започнаха последователно да губят успеваемост. Същото важи и за битката с разпространяването на опиати и контрабандата. И там резултатите приказват по-силно от политическите изказвания.
През 2025 година Министерството на вътрешните работи предприе редица спомагателни ограничения. Беше въведена междинната скорост.
Започна се потреблението на небрандирани полицейски коли с екипи, които следиха агресивното държание на пътя и в действително време подаваха информация към най-близките патрули за неотложно прекъсване на нарушителите. Целта не беше да се събират повече санкции, а да се знае, че контролът може да бъде на всички места и когато и да е. А чувството за наложителност на контрола е най-силната предварителна защита. Именно по тази причина тази мярка даде резултат.
Показателно е, че след промяната на ръководството и встъпването в служба на служебния кабинет на Гюров тази процедура беше прекъсната. Днес още веднъж стартира да се възвръща. Очевидно някои положителни хрумвания първо би трябвало да бъдат анулирани, с цел да бъдат оценени. Това единствено по себе си е самопризнание, че мярката е имала смисъл.
Другият огромен проблем остава координацията сред институциите. Пътната сигурност не е задача единствено на Министерство на вътрешните работи. В нея вземат участие Министерството на превоза, Министерството на районното развиване, прокуратурата, общините, незабавната помощ и още редица институции. Именно по тази причина още през 2019. година беше основан
Националният координационен център за сигурност на придвижването, който да сплотява напъните на тези институции, да проучва риска и да предлага общи решения. През 2025 година трябваше напрактика да възвръщаме ефикасната му работа. Нито една институция не може сама да реши казуса. Именно по тази причина координацията е толкоз значима.
Очевидно е, че публичният диалог през последните дни беше ориентиран в неправилна посока. Вместо да обсъждаме за какво позитивната наклонност от 2025 година се загуби, за какво единствено за половин година има доста повече тежки ПТП, ранени и починали по пътя, по какъв начин да засилим контрола, по какъв начин да подобрим взаимоотношението сред институциите и какви нови технологии могат да бъдат употребявани, диалогът последователно беше редуциран до мантинели, маркировка и обособени трагични случаи.
Разбира се, мантинелите са значими, както са значими маркировката, осветлението и положението на пътната настилка. Но никоя мантинела сама по себе си не може да размени държавната политика. Пък и когато се окаже, че договорите за част от мантинелите са подписвани точно от сегашния районен министър Иван Шишков, до момента в който е заемал същия пост в длъжностен кабинет, диалогът стартира да наподобява повече на спор със личното политическо минало, в сравнение с сериозен спор за бъдещето.
Затова оценката би трябвало да бъде елементарна. Не какъв брой изявленията са дадени и какъв брой Facebook постове с натрапчива самовлюбеност са публикувани. Не какъв брой звук е вдигнат след следващата покруса. А дали след една година по-малко български фамилии ще бъдат принудени да се сбогуват със свои близки.
Защото всяко число в тази статистика има име.
Това е единствената статистика и единственият диалог, които имат същинско значение.
Следя деликатно обществените изяви на министър Демерджиев по тематиката за пътната сигурност и не мога да се отърва от чувството, че за следващ път публичният диалог се върти към следствията, вместо към аргументите.
След всяка тежка злополука стартира следващият медиен цикъл от отвращение, взаимни обвинявания и търсене на отговорни. После шумът утихва, а статистиката продължава да брои жертвите. Това не е политика за пътна сигурност, а реакция след следващата покруса. Войната по пътищата не се печели след злополуката. Ако чакаш злополуката, към този момент си изгубил.
Статистиката демонстрира нещо значимо. През 2009 година по пътищата на България умират 901 души. През 2020 година те към този момент са 463. Това значи съвсем двойно понижение на починалите за едно десетилетие в границите на трите държавни управления на Бойко Борисов.
Никой не твърди, че казусът е бил решен. Но имаше ясно обрисувана дълготрайна наклонност към понижаване на пътния травматизъм. В тематиката за пътната сигурност точно наклонността е най-важният индикатор. Отделната година може да бъде случайност. Десетгодишната наклонност – в никакъв случай.
Нищо в тази статистика не е инцидентно. Резултат е поредна политика, създаване на по-ефективен надзор, въвеждане на нови механически средства, вложения в инфраструктура, законодателни промени и последователно възстановяване на организацията на „ Пътна полиция “. Най-важното беше, че институциите работеха с ясното схващане, че пътната сигурност не е еднократна акция след тежка злополука, а всекидневен развой, който изисква неизменност.
След 2021 година тази позитивна наклонност стартира да се разколебава. Вместо стабилно понижаване на починалите и ранените, започнахме да следим непрекъснати съмнения, а след това и поврат в наклонността. Очевидно през този интервал пътната сигурност престана да бъде управнически приоритет.
Енергията на страната и в частност на Министерство на вътрешните работи беше ориентирана другаде. Системите, които изискват всекидневно ръководство, започнаха последователно да губят успеваемост. Същото важи и за битката с разпространяването на опиати и контрабандата. И там резултатите приказват по-силно от политическите изказвания.
През 2025 година Министерството на вътрешните работи предприе редица спомагателни ограничения. Беше въведена междинната скорост.
Започна се потреблението на небрандирани полицейски коли с екипи, които следиха агресивното държание на пътя и в действително време подаваха информация към най-близките патрули за неотложно прекъсване на нарушителите. Целта не беше да се събират повече санкции, а да се знае, че контролът може да бъде на всички места и когато и да е. А чувството за наложителност на контрола е най-силната предварителна защита. Именно по тази причина тази мярка даде резултат.
Показателно е, че след промяната на ръководството и встъпването в служба на служебния кабинет на Гюров тази процедура беше прекъсната. Днес още веднъж стартира да се възвръща. Очевидно някои положителни хрумвания първо би трябвало да бъдат анулирани, с цел да бъдат оценени. Това единствено по себе си е самопризнание, че мярката е имала смисъл.
Другият огромен проблем остава координацията сред институциите. Пътната сигурност не е задача единствено на Министерство на вътрешните работи. В нея вземат участие Министерството на превоза, Министерството на районното развиване, прокуратурата, общините, незабавната помощ и още редица институции. Именно по тази причина още през 2019. година беше основан
Националният координационен център за сигурност на придвижването, който да сплотява напъните на тези институции, да проучва риска и да предлага общи решения. През 2025 година трябваше напрактика да възвръщаме ефикасната му работа. Нито една институция не може сама да реши казуса. Именно по тази причина координацията е толкоз значима.
Очевидно е, че публичният диалог през последните дни беше ориентиран в неправилна посока. Вместо да обсъждаме за какво позитивната наклонност от 2025 година се загуби, за какво единствено за половин година има доста повече тежки ПТП, ранени и починали по пътя, по какъв начин да засилим контрола, по какъв начин да подобрим взаимоотношението сред институциите и какви нови технологии могат да бъдат употребявани, диалогът последователно беше редуциран до мантинели, маркировка и обособени трагични случаи.
Разбира се, мантинелите са значими, както са значими маркировката, осветлението и положението на пътната настилка. Но никоя мантинела сама по себе си не може да размени държавната политика. Пък и когато се окаже, че договорите за част от мантинелите са подписвани точно от сегашния районен министър Иван Шишков, до момента в който е заемал същия пост в длъжностен кабинет, диалогът стартира да наподобява повече на спор със личното политическо минало, в сравнение с сериозен спор за бъдещето.
Затова оценката би трябвало да бъде елементарна. Не какъв брой изявленията са дадени и какъв брой Facebook постове с натрапчива самовлюбеност са публикувани. Не какъв брой звук е вдигнат след следващата покруса. А дали след една година по-малко български фамилии ще бъдат принудени да се сбогуват със свои близки.
Защото всяко число в тази статистика има име.
Това е единствената статистика и единственият диалог, които имат същинско значение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




