Емилия Радева приживе: Сторих грях – направих аборт заради роля
В памет на именитата Емилия Радева щерка ѝ Катерина Димитрова написа книгата „ Животът ми, едно положително зрелище “. Изданието събира непубликувани мисли, мемоари и разкази за една от най-обичаните ни актриси. Книгата е както документален портрет на артистката, по този начин и персонален дневник, разкриващ връзката майка – щерка, компликациите и насладите от живота, отдаден на сцената и киното.
В диалог с вестник „ Ретро “ Катерина показа: „ Откривате ме на отмора във Франция, катеря планини. На 11 септември ще показва книгата в Американския център на Столичната библиотека в 18:30 “. Това е едно от първите публични събития, на които тя ще опише за майка си и за спомените, събрани в книгата.
Емилия Радева ни напусна на 11 май 2023 година, единствено 11 дни преди да навърши 91 години. „ Мама си отиде… половината от моята душа отлетя с нея. Бях до нея до последния миг. Отиде си освободена от болежка и страдания, в светлината на добротата, любовта и изкуството “, показа Катерина тогава.
Кариерата на Емилия Радева обгръща повече от шест десетилетия и над 100 функции в киното, малкия екран и театъра. От Султана в „ Железният светилник “ до Елизабет в „ Мария Стюарт “ – всяко нейно преобразяване носеше неповторим почерк, темперамент и класа. Заедно със брачна половинка си, артиста Любомир Димитров, са измежду най-обичаните двойки в артистичните среди. Те играят дружно, целуват се на сцената и в живота, разделят се два пъти, само че любовта постоянно надвива.
Емилия Радева признава, че най-хубавите функции е изиграла със своя брачен партньор. На сцената двамата са били любовници, съпрузи, врагове. Играят дружно и в няколко кино лентата. Освен със брачна половинка си актрисата се е целувала единствено още три пъти на екрана: с Любомир Кабакчиев в „ Ребро Адамово “, с Апостол Карамитев в „ Легенда за любовта “ и с Георги Георгиев-Гец в „ А бяхме млади “.
Животът на Радева е изпълнен и с тествания. Тя претърпява тежка автомобилна злополука, чупи ръце и крайници по време на подготовки, възпламенява косата си на сцената, изгаря роговицата си, а на 70-годишнината си получава инфаркт. Загубата на брачна половинка ѝ през 2001 година я потапя в тъмен интервал и се затваря в себе си.
Личният живот на актрисата крие и мъчителни секрети, които тя разкрива в записките си. Млада и към този момент омъжена, тя приема роля, само че схваща, че е бременна.
„ Вече омъжена, бях поела ангажимент да се фотографирам в един филм. Оказа се, че съм бременна. Терзаеше ме мисълта дали да направя аборт, или да продължа да фотографирам. Беше първата ми бременност и съзнавах риска, в случай че се реша на аборт. А бях млада, снимаше ми се, ролята си заслужаваше. Дете можех да имам и по-късно, само че тази роля – не! Реших да се отърва от бременността. Една жена, знаеща по какъв начин се реализира това, ми сподели какво да направя. Няколко пъти пих на гладно греяно алено вино, смесено със счукан черен пипер, държах върху корема си нагорещена ютия – никакъв резултат. Достраша ме и прибегнах до лекарска интервенция. С неописуема болежка се отървах от плода “, споделяла е Емилия.
Филмът, поради който прави тази жертва, по този начин и не излиза на екран тогава. „ Бях сторила грях и Бог ми прати наказване “, споделя актрисата за драмата, която я преследва цялостен живот.
Бляскавият театрален път на Радева минава главно в спектакъл „ Българската войска “, само че я пенсионират едвам на 59 години. Това решение дружно с отнемането на званието „ национална артистка “ остава като мъчителна рана в сърцето ѝ. „ Все едно да те изгонят от у дома. Няма ти дома “, споделяше тя. Въпреки това съвсем до последния си мирис продължава да играе на сцената.
Дъщеря ѝ Катерина Димитрова приключва ВИТИЗ, само че не след дълго отпътува за Франция, където сменя разнообразни специалности – от сервитьорка до танцьорка в „ Дисниленд “. Единственият им общ театър с майка ѝ е „ Индийското въже “ през 2010 година Когато здравето на Радева се утежнява, Катерина оставя живота си в Париж и се връща вкъщи, с цел да бъде до нея. Последните месеци прекарват дружно, а даже в приюта, където най-после е настанена, Емилия рецитира обичани стихове.
