Жан-Луи Трентинян и Анук Еме: любов без край
В памет на Анук Еме, която си отиде на 92-годишна възраст, и Жан-Луи Трентинян публикуваме още веднъж едно тяхно общо изявление отпреди четири години.
50 година след “Един мъж и една жена ” Жан-Луи Трентинян и Анук Еме се срещнаха още веднъж във връзка повторното стартиране по екраните във Франция на именития филм, белязал както тяхната кариера, по този начин и историята на киното.
- Какво изпитахте, гледайки кино лентата още веднъж 50 година след излизането му?
Жан-Луи Трентинян: Бях сюрпризиран доста прелестно. Не се усещат напъните, които той изискваше от нас, неналичието на средства. Мисля, че това е един величествен филм. Притежава изящество…
Анук Еме: Преоткривайки го, забелязах, че не е изгубил нищо от своята младост. Това е филм, който може да бъде сниман през днешния ден. За страдание в наши дни към този момент не вършат такива филми.
- Гледайки себе си на екрана, кого виждахте - себе си или героя?
Жан-Луи Трентинян: Всеки път, когато се виждам във филми, които не съм гледал от дълго време или които въобще не съм гледал, ми ставаше доста неприятно. Не бях надалеч от това да кажа, че съм най-лошият артист на света. А откогато гледах “Един мъж и една жена ”, мисля тъкмо противоположното - че не съм бил най-лошият. Когато го снимахме, към този момент имах зад тила си трийсетина пълнометражни кино лентата. И тогава за първи път се почувствах добре по време на фотоси. Нещо магично се случи.
- А магьосникът манипулатор е Льолуш, който даже не ви е дал да прочетете сюжета, с цел да запазите спонтанността си, откривайки сцените…
Жан-Луи Трентинян: Той ни разказваше сцените поотделно, на Анук и на мен, и не ни разказваше едно и също нещо…
Анук Еме: Клод си играеше с нас.
Жан-Луи Трентинян: Клод Льолуш е най-големият измамник, който познавам. Да речем, че това е част от неговата персона, от неговата лирика. Той не лъже, с цел да навреди, а с цел да направи положително, тъй че му прощаваме. Тъй като не съм жена, не ми пука. Изглежда, че с последната му жена всичко върви доста добре. Тя е ужасно момиче.
- Какви мемоари, усещания ви останаха от фотосите в Довил?
Анук Еме: Този филм и хората, които са в него, дотам са част от моя живот… Жан-Луи към този момент го познавах доста добре. Дори бях очевидец на сватбата му с Надин. Не си припомням за съответна сцена, а за атмосферата. А, да, припомням си, че трябваше да яхвам кон и толкоз доста се опасявах, че когато се качих на седлото, си споделих, че не трябва да слизам, тъй като няма да посмея да се кача още веднъж. Когато стана време за обяд, аз отхвърлих да сляза на земята, с цел да отида да хапвам. Трябваше да ме хранят на коня…
- Явно не сте имали проблем, като си има поради броят на кавалерите на ваше разположение. Но Пиер Барух съумя да ви съблазни, тъй като след фотосите се омъжихте за него. Имаше ли привличане сред вас, Анук, Жан-Луи?
Жан-Луи Трентинян: Когато срещнеш Анук, неизбежно си прелъстен. Но нямаше никаква конкуренция сред Пиер и мен. Аз бях женен за Надин и съм доста правилен.
Анук Еме: А вие виждате ли ме да открадна мъжа на най-хубавата си другарка? Не съм подобен човек. Бяхме мъж и жена, само че единствено на екрана…
- Този “малък ” филм стана колос, завоюва четиридесетина награди, измежду които “Златна палма ”, два Оскара и Златни глобуси. Какво беше въздействието върху вашата кариера?
Анук Еме: Беше цялостна полуда. Никога не бях виждала такова нещо. Продължителността на аплодисментите в Кан беше смайваща…
Жан-Луи Трентинян: Изобщо не го чакахме. Анук към този момент бе направила няколко сполучливи кино лентата, само че аз, във всеки случай, надалеч не бях звезда. Бяхме малко по-известни от Клод Льолуш, чиито първи филми не бяха потръгнали.
Анук Еме: Но ти, Жан-Луи, към този момент беше доста прочут. Дори беше играл Хамлет в театъра!
Жан-Луи Трентинян: Да, само че те убеждавам, че напълно не бях прочут.
- “Един мъж и една жена ” ви отвори вратите на открито и изключително в Холивуд, нали?
Анук Еме: Yes! Виждате ли, приказваме за чужбина и това ме кара да приказвам на британски. Този филм избухна като бомба в Кан, никой не видя, че идва. А детонацията прекоси Атлантика. Изведнъж ме потърсиха от Съединени американски щати, където снимах със Сидни Лъмет, Джордж Кюкър… Жан-Луи също беше издирван, само че той в никакъв случай не е желал да замине за Холивуд.
Жан-Луи Трентинян: Първо, аз не приказвам британски. Мисля, че Америка не ми хареса доста. По-удобно се усещам с поляците, с хората от Изтока.
Анук Еме: Да, само че зависи от режисьора. Ако Уди Алън изиска да играеш за него, ще приемеш.
Жан-Луи Трентинян: Не, не мисля. В неговите филми доста се приказва.
- Но вие въпреки всичко сте един от дребното французи, играли в уестърн, “Великото безмълвие ”. Не отидохте ли в Съединени американски щати, с цел да го снимате?
Жан-Луи Трентинян: Това беше суперуестърн, режисиран от Серджо Корбучи, само че моят воин беше глух и го снимахме в Италия. Снимахме в Кортина д’Ампецо и действието трябваше да се развива през ХVIII век… Проблемът беше, че имаше скиори! Чакахме ги да минат, с цел да можем да снимаме…
- В “Един мъж и една жена ” имаше фамозни звезди: колите, изключително фамозният " Форд Мустанг ". Трябва да сте били на седмото небе, Жан-Луи, откакто сте толкоз разпален по автомобилни надпревари?
Жан-Луи Трентинян: Вярно е, че имаше доста коли, дотам, че Анук и аз в един миг си казахме, че са прекомерно доста.
Анук Еме: Когато отидохме в Довил, тъй като нямахме доста пари, всички се качихме в колата на Клод. А аз, досадницата, не спирах да му дублирам, че кара прекомерно бързо, а Жан-Луи споделяше, че е тъкмо обратното…
Жан-Луи Трентинян: Карах един " Мустанг " от това време и не мисля, че е извънреден. Тогава ми се струваше прелестен. В реалност без усилвател на кормилото се ръководи мъчно. Но в този момент, когато към този момент не виждам добре, не карам кола. И също така през днешния ден ми се коства неуместно да се въртиш в кръг по една автомобилна писта.
- Грижите се за маслиновите си дървета, това не е толкоз опасно…
Жан-Луи Трентинян: Имам 450 дървета, представяте ли си! Но към този момент не ги подкрепям доста добре, тъй че реколтата не е изключителна. Всички тези дървета ми дават единствено 80 литра зехтин годишно. Вкъщи двамата консумираме към 50. Сипваме го на всички места. Останалия го раздаваме.
Анук Еме: Аз имам единствено едно маслиново дърво на балкона си в Монмартър.
Жан-Луи Трентинян: Ами ще ти подаря едно, в случай че искаш…
Превод от френски: Галя Дачкова
