Народът ще съди цялата властова система на Америка
В връзките сред жителите и управляващите на Съединените американски щати настъпват тектонични промени. Доверието на американските гласоподаватели в държавните институции падна до извънредно ниско равнище. Какви са аргументите за това и за какво това заплашва самото битие на американската страна в настоящето й положение?
Президентът, Конгресът и Върховният съд на Съединените американски щати са крайъгълните камъни на американската страна. Трите висши институции на федералното държавно управление на страната, които от дълго време са се трансформирали в въплъщение на “Пакс Американа” за останалия свят. Независимо от позитивното или негативното отношение към Съединените щати, името на идващия настоящ президент на страната е известно на съвсем всички поданици на земното кълбо. По-голямата част от тях също знаят за съществуването на Конгреса на Съединени американски щати. А Върховният съд на Съединени американски щати, с помощта на последните си решения по отношение на абортите и оръжията и последвалите митинги, стартира да се загатва забележително постоянно в интернационалните медии.
Възприемането на американските държавни институции на интернационално равнище е директно обвързвано с вектора на американската външна политика. Традиционно, в продължение на няколко десетилетия, главната посока на неговото развиване е поддържането на статута или имиджа на Съединени американски щати като единствената международна суперсила, което провокира много безапелационна реакция от страна на водачите и жителите на забележителна част от непознатите страни.
В същото време активността на американските държавни и публични институции във вътрешнополитическия дневен ред от ден на ден припомня на безредно придвижване, което няма ясно дефиниран вектор и постижими цели. Противоречивите решения на федералните управляващи, разцеплението в гражданското общество и партийните среди, държанието на президента на страната, необяснимо отвън медицинските термини, провокираха освен една от най-големите стопански рецесии през последните десетилетия, само че и срив в рейтинга на публичното доверие във властта.
Последното изследване на Американския институт за публично мнение “Галъп”, извършено от 1 до 20 юни 2022 година, сподели бърз спад в равнището на доверие на американците в изследваните институции. Средният индикатор за публично доверие и позитивно отношение към тях е едвам 27% от общия брой на интервюираните. Тази цифра е най-ниската за последните 43 години.
Показателен е фактът, че равнището на доверие е намаляло във връзка с всички институции, изброени във въпросника. И в случай че има лек спад в класацията във връзка с водачите в листата - дребния бизнес (68% / -2% по отношение на предходната година), въоръжените сили (64% / -5%) и полицията (45% / -6%), тогава цифрите по отношение на институцията на президентството на Съединени американски щати приказват сами за себе си. Спрямо 2021 година президентът е изгубил 15% от жителите, които му имат вяра, а сега е подкрепян от едвам 23% от жителите на страната. Президентът е единствено с една позиция пред Върховния съд на Съединени американски щати (25% / -11%) в изследователската ранглиста, до момента в който Конгресът е в дъното на листата с рекордните 7% равнище на доверие (-5%).
Армията е единствената институция, друга от дребния бизнес, на която множеството американци се доверяват непрекъснато, даже когато Съединени американски щати са интензивно забъркани в задгранични военни интервенции. Рейтингът на армейската институция след края на войната в Персийския залив - 1991 година е 85%, а по време на нахлуването в Ирак през 2003 година е на равнище 82%, а междинната стойност за всички години на проучване е 65% (+ /- 5%).
Доверието в полицията от 45% също е значим индикатор за рецесия на доверието в обществото – пада едвам за повторно за целия интервал на изследванията. Още повече, че първият спад беше регистриран през 2020 година, няколко седмици след гибелта на Джордж Флойд.
Проучването от 2022 година отбелязва нови ниски равнища на доверие във всичките три клона на федералното държавно управление, като пет други съществени институции са на най-ниските си равнища от най-малко три десетилетия на премерване, в това число Църквата (31%), медиите (16%), наказателноправната система (14%) и огромният бизнес (14%). На този декор американският Конгрес, който обичайно заема последното място през последните няколко години, показва забележително неизменност.
Доверието в главните институции на федералното държавно управление е в най-ниския си отлив във време, когато Америка е разтърсена от висока инфлация, рекордни цени на бензина, растяща престъпност и принуждение с оръжие, възходяща незаконна миграция и опосредствана война с Русия. Едното е директно обвързвано с другото. Критичният спад в доверието на американците в техните институции приказва, че грешките в тяхната активност не са моментни, а систематични.
Съединени американски щати, които в продължение на доста десетилетия повтаряха мантрата за основната роля на демократичните институции в ръководството на страната, в последна сметка станаха заложници на личния си догматизъм.
Идеята, че самото битие на институция на федерална власт с външни детайли на народна власт към нея е ключът към сполучливото действие на държавната машина, докара до там, че Конгресът на Съединени американски щати се трансформира в полигон за подготовка за изборната борба през 2024 година Освен това в машина за пилеене на великански бюджетни средства " в помощ на Украйна ", до момента в който американските майки са в суматоха заради неналичието на задоволително доставки на бебешка храна в страната и до момента в който изключително състояние е оповестено в страната заради проблеми с производството на електрическа енергия.
Джо Байдън, ръководителят на изпълнителната власт и американската страна, дружно със своя вицепрезидент Камала Харис през днешния ден са образец за най-дълбоката рецесия на целия либерален модел на Съединени американски щати и за визиите на американския политически естаблишмънт за околната действителност. Можете да оставите настрани необратимите душевен промени в личността на настоящия президент и крещящата неначетеност на вицепрезидента. Рейтингът на доверието на американските жители към двамата показва отношението освен към самите Байдън и Харис, само че и към политическата система, която разрешава на тези хора да бъдат на върха на американския политически Олимп.
Проучването на “Галъп” е сигнал за пробуждане за цялата американска политическа система. Спадащият рейтинг на доверието на американците в държавното управление допуска, че системата към този момент не работи.
Недоверието на жителите на страната няма да се възвърне автоматизирано, щом за президент бъде определен претендент без очевидни признаци на старческо изкуфяване. Системният неуспех поражда редовно отношение и в дълготраен проект може да докара американците от съмнение към отказване, от което има единствено една стъпка до цялостното разрушение на системата. Човек може да си показа следствията от това в една обхваната от рецесия страна, раздирана от расови, идеологически и обществени несъгласия, натъпкана с оръжия.
Тулси Габард, конгресмен от Хаваите и един от най-острите критици на настоящия американски мейнстрийм, сподели пред “Фокс Нюз”. „ Институциите на федералното държавно управление съществуват, с цел да служат на благосъстоянието на хората, само че към този момент правят всичко друго, само че не и главната си задача. Виждаме хора на властови позиции, непрекъснати чиновници във Вашингтон, които в действителност употребяват тези институции за свои персонални или политически цели. Лъжат ни, с цел да защитят властта си. Нищо чудно, че сме разочаровани, че тези хора са на власт. Не че не могат да оказват помощ на американския народ. Не че Конгресът не е в положение да си свърши работата. Работата е там, че те избират да не го правят”.
Тулси Габард най-вероятно не е осведомена с известното изявление на Владимир Ленин, направено от него през 1913 година: „ За една гражданска война не е задоволително долните съсловия да не желаят да живеят както преди. Това също изисква върхът да не може да ръководи, както преди”. В противоположен случай тонът на нейното изявление щеше да е доста по-тревожен.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Президентът, Конгресът и Върховният съд на Съединените американски щати са крайъгълните камъни на американската страна. Трите висши институции на федералното държавно управление на страната, които от дълго време са се трансформирали в въплъщение на “Пакс Американа” за останалия свят. Независимо от позитивното или негативното отношение към Съединените щати, името на идващия настоящ президент на страната е известно на съвсем всички поданици на земното кълбо. По-голямата част от тях също знаят за съществуването на Конгреса на Съединени американски щати. А Върховният съд на Съединени американски щати, с помощта на последните си решения по отношение на абортите и оръжията и последвалите митинги, стартира да се загатва забележително постоянно в интернационалните медии.
Възприемането на американските държавни институции на интернационално равнище е директно обвързвано с вектора на американската външна политика. Традиционно, в продължение на няколко десетилетия, главната посока на неговото развиване е поддържането на статута или имиджа на Съединени американски щати като единствената международна суперсила, което провокира много безапелационна реакция от страна на водачите и жителите на забележителна част от непознатите страни.
В същото време активността на американските държавни и публични институции във вътрешнополитическия дневен ред от ден на ден припомня на безредно придвижване, което няма ясно дефиниран вектор и постижими цели. Противоречивите решения на федералните управляващи, разцеплението в гражданското общество и партийните среди, държанието на президента на страната, необяснимо отвън медицинските термини, провокираха освен една от най-големите стопански рецесии през последните десетилетия, само че и срив в рейтинга на публичното доверие във властта.
Последното изследване на Американския институт за публично мнение “Галъп”, извършено от 1 до 20 юни 2022 година, сподели бърз спад в равнището на доверие на американците в изследваните институции. Средният индикатор за публично доверие и позитивно отношение към тях е едвам 27% от общия брой на интервюираните. Тази цифра е най-ниската за последните 43 години.
Показателен е фактът, че равнището на доверие е намаляло във връзка с всички институции, изброени във въпросника. И в случай че има лек спад в класацията във връзка с водачите в листата - дребния бизнес (68% / -2% по отношение на предходната година), въоръжените сили (64% / -5%) и полицията (45% / -6%), тогава цифрите по отношение на институцията на президентството на Съединени американски щати приказват сами за себе си. Спрямо 2021 година президентът е изгубил 15% от жителите, които му имат вяра, а сега е подкрепян от едвам 23% от жителите на страната. Президентът е единствено с една позиция пред Върховния съд на Съединени американски щати (25% / -11%) в изследователската ранглиста, до момента в който Конгресът е в дъното на листата с рекордните 7% равнище на доверие (-5%).
Армията е единствената институция, друга от дребния бизнес, на която множеството американци се доверяват непрекъснато, даже когато Съединени американски щати са интензивно забъркани в задгранични военни интервенции. Рейтингът на армейската институция след края на войната в Персийския залив - 1991 година е 85%, а по време на нахлуването в Ирак през 2003 година е на равнище 82%, а междинната стойност за всички години на проучване е 65% (+ /- 5%).
Доверието в полицията от 45% също е значим индикатор за рецесия на доверието в обществото – пада едвам за повторно за целия интервал на изследванията. Още повече, че първият спад беше регистриран през 2020 година, няколко седмици след гибелта на Джордж Флойд.
Проучването от 2022 година отбелязва нови ниски равнища на доверие във всичките три клона на федералното държавно управление, като пет други съществени институции са на най-ниските си равнища от най-малко три десетилетия на премерване, в това число Църквата (31%), медиите (16%), наказателноправната система (14%) и огромният бизнес (14%). На този декор американският Конгрес, който обичайно заема последното място през последните няколко години, показва забележително неизменност.
Доверието в главните институции на федералното държавно управление е в най-ниския си отлив във време, когато Америка е разтърсена от висока инфлация, рекордни цени на бензина, растяща престъпност и принуждение с оръжие, възходяща незаконна миграция и опосредствана война с Русия. Едното е директно обвързвано с другото. Критичният спад в доверието на американците в техните институции приказва, че грешките в тяхната активност не са моментни, а систематични.
Съединени американски щати, които в продължение на доста десетилетия повтаряха мантрата за основната роля на демократичните институции в ръководството на страната, в последна сметка станаха заложници на личния си догматизъм.
Идеята, че самото битие на институция на федерална власт с външни детайли на народна власт към нея е ключът към сполучливото действие на държавната машина, докара до там, че Конгресът на Съединени американски щати се трансформира в полигон за подготовка за изборната борба през 2024 година Освен това в машина за пилеене на великански бюджетни средства " в помощ на Украйна ", до момента в който американските майки са в суматоха заради неналичието на задоволително доставки на бебешка храна в страната и до момента в който изключително състояние е оповестено в страната заради проблеми с производството на електрическа енергия.
Джо Байдън, ръководителят на изпълнителната власт и американската страна, дружно със своя вицепрезидент Камала Харис през днешния ден са образец за най-дълбоката рецесия на целия либерален модел на Съединени американски щати и за визиите на американския политически естаблишмънт за околната действителност. Можете да оставите настрани необратимите душевен промени в личността на настоящия президент и крещящата неначетеност на вицепрезидента. Рейтингът на доверието на американските жители към двамата показва отношението освен към самите Байдън и Харис, само че и към политическата система, която разрешава на тези хора да бъдат на върха на американския политически Олимп.
Проучването на “Галъп” е сигнал за пробуждане за цялата американска политическа система. Спадащият рейтинг на доверието на американците в държавното управление допуска, че системата към този момент не работи.
Недоверието на жителите на страната няма да се възвърне автоматизирано, щом за президент бъде определен претендент без очевидни признаци на старческо изкуфяване. Системният неуспех поражда редовно отношение и в дълготраен проект може да докара американците от съмнение към отказване, от което има единствено една стъпка до цялостното разрушение на системата. Човек може да си показа следствията от това в една обхваната от рецесия страна, раздирана от расови, идеологически и обществени несъгласия, натъпкана с оръжия.
Тулси Габард, конгресмен от Хаваите и един от най-острите критици на настоящия американски мейнстрийм, сподели пред “Фокс Нюз”. „ Институциите на федералното държавно управление съществуват, с цел да служат на благосъстоянието на хората, само че към този момент правят всичко друго, само че не и главната си задача. Виждаме хора на властови позиции, непрекъснати чиновници във Вашингтон, които в действителност употребяват тези институции за свои персонални или политически цели. Лъжат ни, с цел да защитят властта си. Нищо чудно, че сме разочаровани, че тези хора са на власт. Не че не могат да оказват помощ на американския народ. Не че Конгресът не е в положение да си свърши работата. Работата е там, че те избират да не го правят”.
Тулси Габард най-вероятно не е осведомена с известното изявление на Владимир Ленин, направено от него през 1913 година: „ За една гражданска война не е задоволително долните съсловия да не желаят да живеят както преди. Това също изисква върхът да не може да ръководи, както преди”. В противоположен случай тонът на нейното изявление щеше да е доста по-тревожен.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ