Иван Манчев каза какво е чувството да нахраниш Владимир Путин
В искрено изявление пред Деси Банова-Плевнелиева за Нова тв топготвачът Иван Манчев споделя за пристрастеността си към кулинарията, за компликациите, през които е минал в персонален и в професионален проект, и за откровената обич като ентусиазъм и задоволство в живота.
За пристрастеността към кулинарията
" Намираме се на едно емблематично място. Оттук потеглих аз – от Техникума по публично хранене в Банкя. Гордея се, че съм го приключил. Баща ми ме насочи към тази специалност. Той е индивидът, който ми даде тласъка да се занимавам с нея. Защото знаеше, че съм човек, който обича храната и обича да си вре носа на всички места. Няма го към този момент на този свят, само че ще съм му признателен до края на живота си, че ме насочи към тази специалност. До ден сегашен имам връзка с това прелестно учебно заведение, тъй като съм ръководител на публичния съвет и имам вяра, че в тази специалност има бъдеще. И човек може да се развива в нея. Примерът сме ние – имаме упоритост и предпочитание да работим в тази сфера и сме потвърдили, че специалността има голям капацитет “, споделя началник Манчев.
" Пътят постоянно е бил и продължава да бъде дълъг. След като приключих техникума, отидох да работя в най-големия хотел в България. Там започнах като помощник-готвач, само че излязох като основен готвач и F&B шеф. След което специализирах в Швейцария и Германия. Завърших висше обучение в Техническия университет в Габрово със компетентност " Търговия и маркетинг “. Винаги съм гонил разнообразни провокации. Това, което ме стимулира, е да давам добър артикул. Мечтата ми беше да си направя ресторант и символиката в това да се намираме тук сега е, че аз започнах с тази зала като притежател на заведения за хранене. В началото бяха 9 маси и дребна кухничка. Правех доста малко меню… “
За компликациите по пътя
" Много пъти ми е било мъчно. Защото, когато разработваш един ресторант или един бранд е значимо какъв стандарт въвеждаш в продукта си. Така че хората да могат да го възприемат. В доста години ми е било мъчно, тъй като работейки с разнообразни хора, някои са разбирали това, което желая да направя, а някои не са. Много служители съм сменил, само че доста и останаха. Защото видяха, че професионализма и пътя, по който съм се устремил е същински. И това носи триумф. “
" Никога обаче не съм се отказвал. Дори когато пристигна COVID-19 и всичко беше доста мъчно, загубихме доста. И още не сме излезли изцяло от тази обстановка. Нашият бизнес пострада доста. От друга страна имаш екип, който би трябвало да запазиш и да работиш с него. Това постоянно носи със себе си последици. Но човек би трябвало да бъде положителен и да гледа напред. Има една имитация на Чарли Чаплин – " Ако искаш да видиш дъгата, не гледай в земята! “. Гледай напред! “, безапелационен е топготвачът.
Какво е да готвиш за Бил Клинтън и Владимир Путин?
" По времето, когато бях основен готвач в хотела, първата ми среща беше с Бил Клинтън. Когато пристигна за първи път в България, беше огромна еуфория. Беше извънредно стресово, с цялата система за сигурност…беше доста рисково. От друга страна се справихме доста добре. Това беше първият ми доста сериозен опит в това да нахраня такива величия. Справихме се добре. После като посетител пристигна и президента на Русия Владимир Путин. Беше през февруари 2003 година. Контролът по сигурността беше необикновен – седем месеца по-рано идваха да ревизират хотела. Системата за защита и в двата случая беше на извънредно високо равнище. Това е опитът…да нахраниш хора, които са като нас, само че въпреки това ръководят едни от най-големите страни в света. “
" Когато се показваш по малкия екран, даваш модел на държание. Ако си сполучлив, хората стартират да ти имат вяра. Известен съм с помощта на това, че съм се потвърдил в специалността си. Това носи след себе си голяма отговорност. Искам децата ми да тръгнат по личния си път. Този, който им е прелестен и им носи задоволство. Това, че аз се занимавам с тази специалност и с всичко, което върша, не значи, че би трябвало да тръгнат по моя път. Единственото, което мога да направя, е да им давам верните препоръки. А какви ще станат, зависи от тях. “
За любовта и вдъхновението
" Имам страхотна обич до мен, с която се разбирам прелестно. Казва се Ива и съм извънредно благополучен, че се срещнах с нея. Тя ми носи ентусиазъм и задоволство. Всичко това, което ми се случва е и с помощта на душевния мир, който имам у дома. Връзката ни се разви последователно. И двамата сме имали истории, които са ни носили разочарования. С времето установихме, че си приличаме и нещата се случиха. Много е значимо дамата у дома да умее да основава уюта. Готвенето не е най-важното, а по-скоро човек да те схваща. Това е сърцето на едно положително общуване. Когато всеки почита границите на другия. Пътуваме доста, имаме доста другари. “
" Вдъхновението ми постоянно идва от това какво върша. Ако върша заведения за хранене, желая да са най-хубавите. По този метод човек търси цели. Ако се успокояваме всеки ден, че сме създали нещо, то това значи, че сме спрели. Никога човек не би трябвало да се успокоява, а постоянно да търси нови хоризонти “, катергоричен е началник Манчев.
За пристрастеността към кулинарията
" Намираме се на едно емблематично място. Оттук потеглих аз – от Техникума по публично хранене в Банкя. Гордея се, че съм го приключил. Баща ми ме насочи към тази специалност. Той е индивидът, който ми даде тласъка да се занимавам с нея. Защото знаеше, че съм човек, който обича храната и обича да си вре носа на всички места. Няма го към този момент на този свят, само че ще съм му признателен до края на живота си, че ме насочи към тази специалност. До ден сегашен имам връзка с това прелестно учебно заведение, тъй като съм ръководител на публичния съвет и имам вяра, че в тази специалност има бъдеще. И човек може да се развива в нея. Примерът сме ние – имаме упоритост и предпочитание да работим в тази сфера и сме потвърдили, че специалността има голям капацитет “, споделя началник Манчев.
" Пътят постоянно е бил и продължава да бъде дълъг. След като приключих техникума, отидох да работя в най-големия хотел в България. Там започнах като помощник-готвач, само че излязох като основен готвач и F&B шеф. След което специализирах в Швейцария и Германия. Завърших висше обучение в Техническия университет в Габрово със компетентност " Търговия и маркетинг “. Винаги съм гонил разнообразни провокации. Това, което ме стимулира, е да давам добър артикул. Мечтата ми беше да си направя ресторант и символиката в това да се намираме тук сега е, че аз започнах с тази зала като притежател на заведения за хранене. В началото бяха 9 маси и дребна кухничка. Правех доста малко меню… “
За компликациите по пътя
" Много пъти ми е било мъчно. Защото, когато разработваш един ресторант или един бранд е значимо какъв стандарт въвеждаш в продукта си. Така че хората да могат да го възприемат. В доста години ми е било мъчно, тъй като работейки с разнообразни хора, някои са разбирали това, което желая да направя, а някои не са. Много служители съм сменил, само че доста и останаха. Защото видяха, че професионализма и пътя, по който съм се устремил е същински. И това носи триумф. “
" Никога обаче не съм се отказвал. Дори когато пристигна COVID-19 и всичко беше доста мъчно, загубихме доста. И още не сме излезли изцяло от тази обстановка. Нашият бизнес пострада доста. От друга страна имаш екип, който би трябвало да запазиш и да работиш с него. Това постоянно носи със себе си последици. Но човек би трябвало да бъде положителен и да гледа напред. Има една имитация на Чарли Чаплин – " Ако искаш да видиш дъгата, не гледай в земята! “. Гледай напред! “, безапелационен е топготвачът.
Какво е да готвиш за Бил Клинтън и Владимир Путин?
" По времето, когато бях основен готвач в хотела, първата ми среща беше с Бил Клинтън. Когато пристигна за първи път в България, беше огромна еуфория. Беше извънредно стресово, с цялата система за сигурност…беше доста рисково. От друга страна се справихме доста добре. Това беше първият ми доста сериозен опит в това да нахраня такива величия. Справихме се добре. После като посетител пристигна и президента на Русия Владимир Путин. Беше през февруари 2003 година. Контролът по сигурността беше необикновен – седем месеца по-рано идваха да ревизират хотела. Системата за защита и в двата случая беше на извънредно високо равнище. Това е опитът…да нахраниш хора, които са като нас, само че въпреки това ръководят едни от най-големите страни в света. “
" Когато се показваш по малкия екран, даваш модел на държание. Ако си сполучлив, хората стартират да ти имат вяра. Известен съм с помощта на това, че съм се потвърдил в специалността си. Това носи след себе си голяма отговорност. Искам децата ми да тръгнат по личния си път. Този, който им е прелестен и им носи задоволство. Това, че аз се занимавам с тази специалност и с всичко, което върша, не значи, че би трябвало да тръгнат по моя път. Единственото, което мога да направя, е да им давам верните препоръки. А какви ще станат, зависи от тях. “
За любовта и вдъхновението
" Имам страхотна обич до мен, с която се разбирам прелестно. Казва се Ива и съм извънредно благополучен, че се срещнах с нея. Тя ми носи ентусиазъм и задоволство. Всичко това, което ми се случва е и с помощта на душевния мир, който имам у дома. Връзката ни се разви последователно. И двамата сме имали истории, които са ни носили разочарования. С времето установихме, че си приличаме и нещата се случиха. Много е значимо дамата у дома да умее да основава уюта. Готвенето не е най-важното, а по-скоро човек да те схваща. Това е сърцето на едно положително общуване. Когато всеки почита границите на другия. Пътуваме доста, имаме доста другари. “
" Вдъхновението ми постоянно идва от това какво върша. Ако върша заведения за хранене, желая да са най-хубавите. По този метод човек търси цели. Ако се успокояваме всеки ден, че сме създали нещо, то това значи, че сме спрели. Никога човек не би трябвало да се успокоява, а постоянно да търси нови хоризонти “, катергоричен е началник Манчев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ