Компенсации след кризата – как реагират другите градове и какво п...
В отговор на шестдневната обсада бяха препоръчани промени в Наредбата за пътешестване с публичния превоз, които да разрешат обезщетения за притежателите на дълготрайни транспортни документи при форсмажорни спирания на услугата. Предложенията включват удължение на периода на годност на картите или прихващане от цената на транспортната услуга за предстоящ интервал. Целта е обезщетенията да се ползват автоматизирано, без нужда от подаване на спомагателни документи от страна на жителите.
Тази рецесия акцентира нуждата от по-добро ръководство на градския превоз и по-ефективна връзка сред общината, държавното управление и синдикатите, с цел да се предотвратят сходни обстановки в бъдеще.
В последните десетилетия голям брой огромни градове са се изправяли пред цялостни или частични спирания на публичния превоз заради стачки, естествени бедствия, механически сривове или политически решения. Такива обстановки съвсем постоянно водят до всеобщо неодобрение и безпорядък в градската подвижност. Все отново в редица случаи локалните управляващи са предприемали съответни стъпки за облекчение на последствията за жителите и в някои случаи – за финансово компенсиране.
Ето образци от предишното за реакциите на разнообразни европейски страни в аналогични случаи
Париж, Франция – 2019 и 2023 година
В Париж транспортните стачки са постоянна част от обществения пейзаж, изключително при разискване на пенсионни или трудови промени. През декември 2019 година и още веднъж при започване на 2023 година съвсем целият публичен превоз в града беше спрян за дни, в това число метрото и рейсовете. В тези случаи общината задейства механизъм за подкрепяне: достъпът до публични колела Vélib’ беше изработен безвъзмезден за деня, насърчаваше се работата от у дома, а в избрани региони бяха проведени краткотрайни автобусни линии с частни подизпълнители. Гражданите с месечни карти имаха опция да изискат отчасти възобновяване на средства, изключително в случай че спиранията надвишаваха 3 дни.
Лондон, Англия – 2015 и 2022 година
В Лондон стачки на транспортните служащи се случват от време на време, само че изключително съществени бяха през юли 2015 година и още веднъж през юни 2022 година, когато цялото метро спря работа. В тези случаи управляващите предложиха потребление на велосипед или пешеходни направления, а частни компании като Uber предложиха закрепени цени за къси пътувания, отчасти субсидирани от локалната власт. Годишните пътни карти бяха обезщетени съразмерно посредством онлайн заявки. Много работодатели минаха към отдалечен режим.
Ню Йорк, Съединени американски щати – 2012 година (ураган „ Санди “) и 2020 година (COVID-19)
През октомври 2012 година ураганът „ Санди “ нанесе съществени вреди на транспортната инфраструктура на Ню Йорк. За близо седмица метрото не функционираше в централната и южната част на града. В отговор управляващите активизираха учебни рейсове, фериботи предлагаха безвъзмезден транспорт, а водачите се насърчаваха да споделят пътуванията си посредством специфични „ carpool zones “, които имаха предпочитан достъп. Впоследствие притежателите на месечни карти получиха ваучери за идващ месец.
По време на пандемията през 2020 година градският превоз в доста градове, в това число Ню Йорк, беше краткотрайно спрян или доста стеснен. Много жители получиха директни парични помощи от щатските управляващи, които включваха и покриване на транспортни разноски, а работодателите получиха дотации за образуване на превоз за чиновници.
Атина, Гърция – 2011 и 2017 година
По време на дълбоката икономическа рецесия в Гърция, изключително през 2011 година и по-късно през 2017 година, Атина претърпя поредност от транспортни стачки, свързани със съкращения и неплатени заплати. Градът реагира със алегорични жестове като краткотрайно безвъзмезден градски превоз за един или два дни. В някои случаи градският превоз беше сменен от маршрутки и туристически рейсове, употребявани краткотрайно. Компенсации за жителите съвсем не се даваха, само че за няколко месеца след стачките бяха препоръчани понижени месечни карти.
Какво значи това за София?
Стачката на чиновниците в градския превоз, която сковава наземните линии в София сред 14 и 19 май, сподели какъв брой нежна е зависимостта на столичани от публичния превоз. Макар че метрото продължи да действа, неналичието на рейсове, трамваи и тролеи остави стотици хиляди без конкуренция. В тази обстановка Столична община има освен моралното обвързване, само че и опцията да покаже отговорност и визия, като компенсира засегнатите жители.
Ето няколко реалистични и прилагани в други градове метода, които София може да схване:
Удължаване на картите – най-простият жест на правдивост
Най-логичното решение е автоматизирано удължение на месечните и годишните карти с шест дни – толкоз, колкото продължи ефикасното спиране на услугата. Това може да стане механически елементарно при презареждане или посредством електронна система. Така се признава фактът, че хората са платили за услуга, която не са получили.
Възстановяване или отстъпки при последваща покупка
Ако удължаването е механически затруднено, общината може да предложи частична отплата – закрепена сума (напр. 5–10 лева.) или отстъпка при закупуване на последваща карта. Този механизъм работи в градове като Лондон, Ню Йорк и Виена, където обезщетенията са ясно регламентирани при дълготрайно спиране на транспортната услуга.
Безплатен превоз – жест на доверие
Още едно допустимо и известно решение, прилагано в Париж и Атина, е оповестяване на един или два дни с безвъзмезден превоз в града. Това е алегоричен, само че явен знак, че общината държи на своите пасажери и желае да възвърне доверието им.
Алтернативни направления и превозвачи при бъдещи рецесии
Град като София, който разчита мощно на публичния превоз, би трябвало да има проект за деяние при прекъсване на съществени линии. Това включва опция за активиране на краткотрайни направления с частни превозвачи, субсидирани от общината, както и съгласуваност с таксиметрови компании за преференциални цени при изключителни условия.
Промяна в разпоредбите и повече бистрота
Необходими са и промени в наредбата за пътешестване с градски превоз, които ясно да дефинират правото на обезщетения при форсмажор. Гражданите би трябвало да имат достъп до онлайн указател за тъжби, отчетност по взетите решения и превантивни дейности. Това ще понижи напрежението и ще покаже, че общината е не просто админ, а действителен сътрудник на хората.
Време е за виновна София
Тази рецесия беше освен логистична, само че и морална. Гражданите на столицата заслужават да бъдат третирани не като заложници, а като данъкоплатци с право на съответна услуга. Ако София желае да бъде същински европейски град, не може да подмине следствията от една такава обсада без съответни дейности в интерес на хората.
ФрогНюз
Тази рецесия акцентира нуждата от по-добро ръководство на градския превоз и по-ефективна връзка сред общината, държавното управление и синдикатите, с цел да се предотвратят сходни обстановки в бъдеще.
В последните десетилетия голям брой огромни градове са се изправяли пред цялостни или частични спирания на публичния превоз заради стачки, естествени бедствия, механически сривове или политически решения. Такива обстановки съвсем постоянно водят до всеобщо неодобрение и безпорядък в градската подвижност. Все отново в редица случаи локалните управляващи са предприемали съответни стъпки за облекчение на последствията за жителите и в някои случаи – за финансово компенсиране.
Ето образци от предишното за реакциите на разнообразни европейски страни в аналогични случаи
Париж, Франция – 2019 и 2023 година
В Париж транспортните стачки са постоянна част от обществения пейзаж, изключително при разискване на пенсионни или трудови промени. През декември 2019 година и още веднъж при започване на 2023 година съвсем целият публичен превоз в града беше спрян за дни, в това число метрото и рейсовете. В тези случаи общината задейства механизъм за подкрепяне: достъпът до публични колела Vélib’ беше изработен безвъзмезден за деня, насърчаваше се работата от у дома, а в избрани региони бяха проведени краткотрайни автобусни линии с частни подизпълнители. Гражданите с месечни карти имаха опция да изискат отчасти възобновяване на средства, изключително в случай че спиранията надвишаваха 3 дни.
Лондон, Англия – 2015 и 2022 година
В Лондон стачки на транспортните служащи се случват от време на време, само че изключително съществени бяха през юли 2015 година и още веднъж през юни 2022 година, когато цялото метро спря работа. В тези случаи управляващите предложиха потребление на велосипед или пешеходни направления, а частни компании като Uber предложиха закрепени цени за къси пътувания, отчасти субсидирани от локалната власт. Годишните пътни карти бяха обезщетени съразмерно посредством онлайн заявки. Много работодатели минаха към отдалечен режим.
Ню Йорк, Съединени американски щати – 2012 година (ураган „ Санди “) и 2020 година (COVID-19)
През октомври 2012 година ураганът „ Санди “ нанесе съществени вреди на транспортната инфраструктура на Ню Йорк. За близо седмица метрото не функционираше в централната и южната част на града. В отговор управляващите активизираха учебни рейсове, фериботи предлагаха безвъзмезден транспорт, а водачите се насърчаваха да споделят пътуванията си посредством специфични „ carpool zones “, които имаха предпочитан достъп. Впоследствие притежателите на месечни карти получиха ваучери за идващ месец.
По време на пандемията през 2020 година градският превоз в доста градове, в това число Ню Йорк, беше краткотрайно спрян или доста стеснен. Много жители получиха директни парични помощи от щатските управляващи, които включваха и покриване на транспортни разноски, а работодателите получиха дотации за образуване на превоз за чиновници.
Атина, Гърция – 2011 и 2017 година
По време на дълбоката икономическа рецесия в Гърция, изключително през 2011 година и по-късно през 2017 година, Атина претърпя поредност от транспортни стачки, свързани със съкращения и неплатени заплати. Градът реагира със алегорични жестове като краткотрайно безвъзмезден градски превоз за един или два дни. В някои случаи градският превоз беше сменен от маршрутки и туристически рейсове, употребявани краткотрайно. Компенсации за жителите съвсем не се даваха, само че за няколко месеца след стачките бяха препоръчани понижени месечни карти.
Какво значи това за София?
Стачката на чиновниците в градския превоз, която сковава наземните линии в София сред 14 и 19 май, сподели какъв брой нежна е зависимостта на столичани от публичния превоз. Макар че метрото продължи да действа, неналичието на рейсове, трамваи и тролеи остави стотици хиляди без конкуренция. В тази обстановка Столична община има освен моралното обвързване, само че и опцията да покаже отговорност и визия, като компенсира засегнатите жители.
Ето няколко реалистични и прилагани в други градове метода, които София може да схване:
Удължаване на картите – най-простият жест на правдивост
Най-логичното решение е автоматизирано удължение на месечните и годишните карти с шест дни – толкоз, колкото продължи ефикасното спиране на услугата. Това може да стане механически елементарно при презареждане или посредством електронна система. Така се признава фактът, че хората са платили за услуга, която не са получили.
Възстановяване или отстъпки при последваща покупка
Ако удължаването е механически затруднено, общината може да предложи частична отплата – закрепена сума (напр. 5–10 лева.) или отстъпка при закупуване на последваща карта. Този механизъм работи в градове като Лондон, Ню Йорк и Виена, където обезщетенията са ясно регламентирани при дълготрайно спиране на транспортната услуга.
Безплатен превоз – жест на доверие
Още едно допустимо и известно решение, прилагано в Париж и Атина, е оповестяване на един или два дни с безвъзмезден превоз в града. Това е алегоричен, само че явен знак, че общината държи на своите пасажери и желае да възвърне доверието им.
Алтернативни направления и превозвачи при бъдещи рецесии
Град като София, който разчита мощно на публичния превоз, би трябвало да има проект за деяние при прекъсване на съществени линии. Това включва опция за активиране на краткотрайни направления с частни превозвачи, субсидирани от общината, както и съгласуваност с таксиметрови компании за преференциални цени при изключителни условия.
Промяна в разпоредбите и повече бистрота
Необходими са и промени в наредбата за пътешестване с градски превоз, които ясно да дефинират правото на обезщетения при форсмажор. Гражданите би трябвало да имат достъп до онлайн указател за тъжби, отчетност по взетите решения и превантивни дейности. Това ще понижи напрежението и ще покаже, че общината е не просто админ, а действителен сътрудник на хората.
Време е за виновна София
Тази рецесия беше освен логистична, само че и морална. Гражданите на столицата заслужават да бъдат третирани не като заложници, а като данъкоплатци с право на съответна услуга. Ако София желае да бъде същински европейски град, не може да подмине следствията от една такава обсада без съответни дейности в интерес на хората.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ