Никита Михалков: Наказват ни с невъзможността да видим гей парада в Антверпен. Скъпи господа, Русия трябва да се заслужи!
" В отговор на предлагането руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа единствено едно: това е Русия, скъпи господа, която би трябвало да се заслужи, а не щастливата опция да се яде кроасан в Шанз-Елизе ", споделя известният съветски режисьор в изявление за ТАСС.
" Знаете ли, при цялото лукавство, лъжливост и лицемерие на " цивилизования " свят се удивлявам на детската му доверчивост - някакъв марионетен министър председател на някаква марионетна страна обществено афишира, че за руснаците визитата на Европа би трябвало да бъде привилегия, а не право, и предлага да се отстранен шенгенските визи, макар обстоятелството, че интернационалните специалисти признават да вземем за пример Москва за един от най-модерните и напреднали градове в света ", споделя Никита Михалков.
" А тези, които ще бъдат лишени от опцията да получат шенгенска виза, били ли са в миналото в Алтай, Красноярск, Саяните, Байкал, Долината на гейзерите в Камчатка? Тоест, разбирате ли, при целия тип на " ужаса " на това отнемане от шенгенска виза, съгласно мен се реализира невероятна благословия - опцията да се обърнете към страната си, да оцените благосъстоянието ѝ, да бъдете изумени от това, което имаме, и се усмихваме с учудване на тези, които ни санкционират с невъзможността да забележим гей парада в Антверпен ", продължава режисьорът.
" Цивилизованият " свят не може да свикне, че с нас може да говори само като с равни. Да, това захласване по чара на " свободния свят " е към момента живо - дънки-дъвки-рокендрол. Но този свят, който беше толкоз мечтан и обаятелен за нас, изчезна. Представяте ли си какво е, когато очарованието на цялостен континент изчезне? Това е чарът. Вече няма и няма да я има онази Англия с " Бийтълс ", с Шекспировия спектакъл или гения на Дикенс, който апропо преди близо 200 години написа „ Мисията на Америка е да опошли Вселената “.
" И изобщо днес, защитавайки Русия, ние пазиме източника на живата вода на човечеството. Неразбирането на това е доста рисково освен за тях, само че и за нас. За да не подвластен от никого и нищо, имаме всичко. Но единствено за това не би трябвало да изсичаме Сибир и да търгуваме с дървесина, а да строим заводи, които преработват нашата лична дървесина. И продължавайки да търгуваме с газ, непрестанно да подсигуряваме малките градове и села на страната. И описът е безконечен. А в отговор на предлагането руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа единствено едно: това е Русия, скъпи господа, която би трябвало да се заслужи, а не щастливата опция да се яде кроасан в Шанз-Елизе ".
" Имах другар, военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Когато всичко се разпадна, той сподели: " Не знам какво да върша. Служих на родината си. Да, бях член на партийния комитет. Сега всичко се срина. Какво да върша? Отивам, да речем, в джамия - забавно ми е, умерено. Отивам в синагога, в будистки храм, усещам се като екскурзиант и вътрешно не съм задължен да споделям това, което усещат вярващите, които идват там. А когато отида в руска църква, тя наподобява моя и родна, само че нищо не разбирам и нищо не усещам. Стоя като чужд и ръката не се подвига просто по този начин, с цел да се прекръсти, както всички. Какво би трябвало да направя? Не знам по какъв начин да пребивавам, защо да се държа. ” И най-важното, той го сподели толкоз откровено, че разбрах, че това в действителност го изтезава. Честно казано, не знаех какво да му отговоря. Просто споделих: „ Саш, мога да те съветвам единствено едно: просто се пробвай да отидеш на черква. Просто отидеи В неделя отиде на черква – това е всичко. Две-три години по-късно го срещнах още веднъж и го попитах: " Е, по какъв начин? " Той споделя: " Невероятно. " " Аз ", споделя той, " стоях, стоях, идвах, стоях. И след известно време внезапно осъзнах, че не мога да пребивавам без това. Трябва да отида там ". Сега даже пее в църковния хор. Това значи, че той е извървял дълъг път. И това е даже по-ценно, в сравнение с да бъдеш църковен човек от детството, когато за теб " Отче наш " - като миенето на зъбите - е естествено и належащо ".
Превод: " Гласове "
" Знаете ли, при цялото лукавство, лъжливост и лицемерие на " цивилизования " свят се удивлявам на детската му доверчивост - някакъв марионетен министър председател на някаква марионетна страна обществено афишира, че за руснаците визитата на Европа би трябвало да бъде привилегия, а не право, и предлага да се отстранен шенгенските визи, макар обстоятелството, че интернационалните специалисти признават да вземем за пример Москва за един от най-модерните и напреднали градове в света ", споделя Никита Михалков.
" А тези, които ще бъдат лишени от опцията да получат шенгенска виза, били ли са в миналото в Алтай, Красноярск, Саяните, Байкал, Долината на гейзерите в Камчатка? Тоест, разбирате ли, при целия тип на " ужаса " на това отнемане от шенгенска виза, съгласно мен се реализира невероятна благословия - опцията да се обърнете към страната си, да оцените благосъстоянието ѝ, да бъдете изумени от това, което имаме, и се усмихваме с учудване на тези, които ни санкционират с невъзможността да забележим гей парада в Антверпен ", продължава режисьорът.
" Цивилизованият " свят не може да свикне, че с нас може да говори само като с равни. Да, това захласване по чара на " свободния свят " е към момента живо - дънки-дъвки-рокендрол. Но този свят, който беше толкоз мечтан и обаятелен за нас, изчезна. Представяте ли си какво е, когато очарованието на цялостен континент изчезне? Това е чарът. Вече няма и няма да я има онази Англия с " Бийтълс ", с Шекспировия спектакъл или гения на Дикенс, който апропо преди близо 200 години написа „ Мисията на Америка е да опошли Вселената “.
" И изобщо днес, защитавайки Русия, ние пазиме източника на живата вода на човечеството. Неразбирането на това е доста рисково освен за тях, само че и за нас. За да не подвластен от никого и нищо, имаме всичко. Но единствено за това не би трябвало да изсичаме Сибир и да търгуваме с дървесина, а да строим заводи, които преработват нашата лична дървесина. И продължавайки да търгуваме с газ, непрестанно да подсигуряваме малките градове и села на страната. И описът е безконечен. А в отговор на предлагането руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа единствено едно: това е Русия, скъпи господа, която би трябвало да се заслужи, а не щастливата опция да се яде кроасан в Шанз-Елизе ".
" Имах другар, военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Когато всичко се разпадна, той сподели: " Не знам какво да върша. Служих на родината си. Да, бях член на партийния комитет. Сега всичко се срина. Какво да върша? Отивам, да речем, в джамия - забавно ми е, умерено. Отивам в синагога, в будистки храм, усещам се като екскурзиант и вътрешно не съм задължен да споделям това, което усещат вярващите, които идват там. А когато отида в руска църква, тя наподобява моя и родна, само че нищо не разбирам и нищо не усещам. Стоя като чужд и ръката не се подвига просто по този начин, с цел да се прекръсти, както всички. Какво би трябвало да направя? Не знам по какъв начин да пребивавам, защо да се държа. ” И най-важното, той го сподели толкоз откровено, че разбрах, че това в действителност го изтезава. Честно казано, не знаех какво да му отговоря. Просто споделих: „ Саш, мога да те съветвам единствено едно: просто се пробвай да отидеш на черква. Просто отидеи В неделя отиде на черква – това е всичко. Две-три години по-късно го срещнах още веднъж и го попитах: " Е, по какъв начин? " Той споделя: " Невероятно. " " Аз ", споделя той, " стоях, стоях, идвах, стоях. И след известно време внезапно осъзнах, че не мога да пребивавам без това. Трябва да отида там ". Сега даже пее в църковния хор. Това значи, че той е извървял дълъг път. И това е даже по-ценно, в сравнение с да бъдеш църковен човек от детството, когато за теб " Отче наш " - като миенето на зъбите - е естествено и належащо ".
Превод: " Гласове "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ