Какво карат в Русия на местата без пътища?
В отдалечените краища на страната обитаемоте места от време на време са на стотици километри разстояние, а сред тях просто няма пътища.
Как локалните, да вземем за пример в Чукотка, вземат решение този проблем?
Пътищата в Далечния север (къде се намира тъкмо той вижте ) са напълно условно разбиране. По предписание след края на градовете пътищата внезапно стопират да съществуват и стартират тундрите, степите или блатата. Пътища за коли може изобщо и да няма, тъй като построяването им е прекомерно мъчно поради географските особености на района. Особено тежко е ситуацията с пътищата в Чукотка, където обитаемоте места се разделят от стотици километри блатиста и планинска тундра. Как тогава хората се придвижват тук?
Вертолети вместо рейсове
Да се попадне в Чукотка може единствено със аероплан. Главният междуградски превоз са вертолетите и дребните самолети. Те транспортират освен елементарни пасажери, които са решили да отидат на посетители или по работа в прилежащо обитаемо място, само че и товари. На вертолетите взимат децата на еленоводите от тундрата, които се возят до учебните заведения и след това назад за ваканциите при родителите им.
Алексей Жирухин
Ето един забавен факт: на 50 хиляди души (това е цялото население на големия Чукотски самостоятелен окръг) се падат цели 11 летища. Освен това във всяко село има и площадки за хеликоптери. Най-големите летища тук са в Анадир, столицата на района, в Пеевка и в Билибино. Няколко от летищата са издигнати по времето на Втората международна война по . Северните летища наподобяват много уютно – доста от тях се намират в центъра на градовете и повече наподобяват на естествени дървени домове.
„ Трекол “ срешу „ Хищник “
Хищник
Всъдеходите „ Трекол “ и „ Хищник “ са най-подходящият превоз за напредване измежду природата. В покрайнините на Анадир има няколко известни хълма, докъдето може да стигнете, само в случай че имате великански колела и неразрушимо окачване. Местните споделят, че в изсъхнало време до такава степен може да се стигне и с джипове, само че би трябвало добре да познавате маршрута, с цел да не затънете в тресавище. Впрочем, от време на време даже самите всъдеходи затъват и тогава би трябвало да бъдат изтеглени от различен всъдеход.
Трекол
„ Трекол “ и „ Хищник “ се употребяват за прокарването на зимни пътища. Те се движат един след друг и по този начин заглаждат мекия сняг. Звучи някак необичайно, само че автопревозите са най-активни тъкмо през зимата. Когато на открито е минус 40 и даже минус 50 градуса, блатата замръзват, което разрешава напредването сред селищата с естествени коли (разбира се, затоплени и готови за мразовитото време). За жителите на Анадир най-важният „ зимник “ (зимен път) минава по устието сред летището и града. През лятото се пътува с ферибот, а сред сезоните – с хеликоптер.
Всъдеходите постоянно заменят и публичния превоз в Чукотка. Между селата Лорино и Лаврентий пасажерите се возят на голям рейс Урал с осем колела.
С ветрове из града
Алексей Жирухин
В самите селища на Чукотка пътищата постоянно са неасфалтирани или просто направени от бетонни плочи (асфалтът бързо се разрушава при такива условия). А в селата можете да срещнете локални поданици, които карат квадроцикли. Според съветските правила за придвижване може да се кара ATV в града, само че не може да се употребява по автомагистралата. Но тук така и така такива пътища няма.
Анна Сорокина
В еленовъдските бригади, които живеят и работят в тундрата, нормално имат няколко снегохода. С тяхна помощ служащите могат да вървят до селата, с цел да пазарят (те ) или в поликлиниката. С тези снегоходи те съумяват и да превозят домовете си до ново място.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Как локалните, да вземем за пример в Чукотка, вземат решение този проблем?
Пътищата в Далечния север (къде се намира тъкмо той вижте ) са напълно условно разбиране. По предписание след края на градовете пътищата внезапно стопират да съществуват и стартират тундрите, степите или блатата. Пътища за коли може изобщо и да няма, тъй като построяването им е прекомерно мъчно поради географските особености на района. Особено тежко е ситуацията с пътищата в Чукотка, където обитаемоте места се разделят от стотици километри блатиста и планинска тундра. Как тогава хората се придвижват тук?
Вертолети вместо рейсове
Да се попадне в Чукотка може единствено със аероплан. Главният междуградски превоз са вертолетите и дребните самолети. Те транспортират освен елементарни пасажери, които са решили да отидат на посетители или по работа в прилежащо обитаемо място, само че и товари. На вертолетите взимат децата на еленоводите от тундрата, които се возят до учебните заведения и след това назад за ваканциите при родителите им.
Алексей Жирухин
Ето един забавен факт: на 50 хиляди души (това е цялото население на големия Чукотски самостоятелен окръг) се падат цели 11 летища. Освен това във всяко село има и площадки за хеликоптери. Най-големите летища тук са в Анадир, столицата на района, в Пеевка и в Билибино. Няколко от летищата са издигнати по времето на Втората международна война по . Северните летища наподобяват много уютно – доста от тях се намират в центъра на градовете и повече наподобяват на естествени дървени домове.
„ Трекол “ срешу „ Хищник “
Хищник
Всъдеходите „ Трекол “ и „ Хищник “ са най-подходящият превоз за напредване измежду природата. В покрайнините на Анадир има няколко известни хълма, докъдето може да стигнете, само в случай че имате великански колела и неразрушимо окачване. Местните споделят, че в изсъхнало време до такава степен може да се стигне и с джипове, само че би трябвало добре да познавате маршрута, с цел да не затънете в тресавище. Впрочем, от време на време даже самите всъдеходи затъват и тогава би трябвало да бъдат изтеглени от различен всъдеход.
Трекол
„ Трекол “ и „ Хищник “ се употребяват за прокарването на зимни пътища. Те се движат един след друг и по този начин заглаждат мекия сняг. Звучи някак необичайно, само че автопревозите са най-активни тъкмо през зимата. Когато на открито е минус 40 и даже минус 50 градуса, блатата замръзват, което разрешава напредването сред селищата с естествени коли (разбира се, затоплени и готови за мразовитото време). За жителите на Анадир най-важният „ зимник “ (зимен път) минава по устието сред летището и града. През лятото се пътува с ферибот, а сред сезоните – с хеликоптер.
Всъдеходите постоянно заменят и публичния превоз в Чукотка. Между селата Лорино и Лаврентий пасажерите се возят на голям рейс Урал с осем колела.
С ветрове из града
Алексей Жирухин
В самите селища на Чукотка пътищата постоянно са неасфалтирани или просто направени от бетонни плочи (асфалтът бързо се разрушава при такива условия). А в селата можете да срещнете локални поданици, които карат квадроцикли. Според съветските правила за придвижване може да се кара ATV в града, само че не може да се употребява по автомагистралата. Но тук така и така такива пътища няма.
Анна Сорокина
В еленовъдските бригади, които живеят и работят в тундрата, нормално имат няколко снегохода. С тяхна помощ служащите могат да вървят до селата, с цел да пазарят (те ) или в поликлиниката. С тези снегоходи те съумяват и да превозят домовете си до ново място.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ