Проф. Андрей Фурсов: Човек става суровина. Как цифровизаторите проникват в нашето съзнание
В основата на Новия международен ред, какъвто го виждат и в последна сметка реализират крайните глобалисти, е надзор точно над невещественото, над средствата за модифициране на държанието: над обществените мрежи, информацията, потребностите. Основният фактор, който се отчуждава от “Биг Тех ” и се управлява от него, е човешкото държание. И в случай че капитализмът се предшества от първичното струпване на капитал, то в основата на поскапитализма е “натрупването на поведенчески капитал ”. Продуктите на “Епъл ”, “Майкрософт ”, “Амазон ” не са обекти на стойностен продан, тук не се основават градивни връзки “производител-потребител ”.
Както написа в книгата си “Епохата на надзорния капитализъм ” създателят Шошана Зубоф, тек “нашето държание, привички и опит се натрупат по този начин, че служат на непознати ползи. Човек става суровина ”. При това не в качеството на тяло, както при робовладелството, не като приложение към земята, както при феодализма, а като социално-духовно, социално-хомогенно цяло. Човек като изцяло създание в единение на задачите, полезностите и потребностите, които се формулират, постановат, отчуждават и управляват от властелините на новите “пръстени на всемогъществото ” - поведенческите. Ако промишленият промишленият капитал процъфтява за сметка на природата, то новият “информационен строй ” е за сметка на човешката природа.
Създавайки “средства за трансформация на държанието ”, платформите не толкоз постановат избрани правила на държание (макар и тях също), колкото образуват държанието със заложен търговски и политически резултат, създават у индивида предсказуемо държание, т.е. го дресират. “Интернетът на нещата ” е значим детайл от тази система - тук се организира композиция от обществено инженерство, логика на психиката, физика, биология и електроника. Хората се трансформират в стандартизирани поведенческо-потребителски групи, т.е. в безволно човешко стадо. При това “Големите данни ” (Big Data) обезпечават наблюдаване и надзор над такива страни и форми на държанието, които по-рано са кардинално невъзможни за следене.
Тома Пикети в книгата си “Капиталът на XXI век ” формулира общ закон на натрупването: при капитализма облагата на капитала догонва темпа на икономическия растеж, в политиката това води до антидемократичен строй. В късните стадии от развиването на капитализма растежът на облагата по този начин се откъсва от скоростта на икономическия растеж, че преди всичко стартира да блокира самия стопански растеж: в действителност той престава да бъде нужен на стопаните на системата, т.е. падението на темповете на икономическия растеж в късния капитализъм е обвързвано не толкоз с техниката и научно-техническия напредък сами по себе си, колкото с капитала като подобен.
На второ място, от избран миг капиталът стартира да разрушава институциите на буржоазната народна власт и все едно се завръща във времената на човекоядната си младост, през XVII-XVIII век придобива искрено противообществен темперамент. Както вярно отбелязва упоменатата Зубоф “капитализмът не би трябвало да се яде недопечен - като наденичка би трябвало да се свари, т.е. да се обработи с демократични институции. Защото суровият капитализъм е противообществен ”.
Степента на надзор от върхушката на това, което Зубоф назовава контролен капитализъм (НК), над процеса на произвеждане и над популацията е не просто доста, в сравнение с, да речем, при промишления капитализъм, а качествено друга, тя е по-широка и дълбока. При това Наказателен кодекс е просто ранна форма на новия строй, по-точно даже негово в началото струпване. Това, което прави “Епъл ”: следим процеса на в началото струпване за новия строй, единствено че не струпване на капитал, а на невеществени активи. И това се случва повече или по-малко неусетно за главната маса хора, за разлика от обграждането през XVI век, когато народът намерено се гони от земята. Днес хората се гонят от същността си, която им обезпечава независимост на волеизразяване и това се случва скрито от преобладаващото болшинство.
“Започнахме диалога за това кой се появява когато два свободно индивидуалиста се сплотяват във взаимноизгоден съюз и раждат дете. Чрез тях се на света се появява дете на плоския свят, свят без подчиненост и връх, дете-гъба. При родителите, които цялостен живот се занимават с ползване един на различен и на обществени богатства, или с решение на чисто битови/работни/социални задания, се появяват деца, израстващи като идеални членове на световното коренище, което може да се ръководи, просто като се сътвори точково съмнение на мрежата. Те ще се клатушкат дружно с придвижването на паяжината на атомизирани индивидуалисти и сами ще търсят по какъв начин да се нагодят и израстват в тази мрежа. Ако не намерят, ще им подскажат ”, както написа Рекогниста.
Всички би трябвало да схванат, че в структурите вид “Епъл ” се води взаимно обединение на властта и благосъстоятелност. Контролът над държанието на хората се употребява за приемане на облага, само че самият този надзор към този момент не е благосъстоятелност, а в действителност чиста власт. Случва се присъщото за предкапиталистическите общества обединение на собствеността във властта, само че на кардинално друго производствено-техническо ниво.
Със своите схеми глобо-цифровизаторите програмират и публичното схващане, и научните проучвания, които би трябвало да потвърдят правотата им, неизбежността на света им. Идеологията на неизбежността, неизбежничеството (inevitabilism) се счита от Зубоф за едно от менталните, когнитивни оръдия на цифровизаторите, целящо да убеди всички в отсъствието на различни разновидности на бъдещето. Сволодата на волята при хората, даже на обособения човек е нещото, което разрушава света им, който те поясняват като самостоятелна надчовешка действителност, която сякаш ще ръководи индивида. “Уж ”, тъй като самата Матрица по този начин и по този начин ще се ръководи от хора, употребяваща я като заслон, сходно на метода, по който египетските, вавилонски и други жреци употребяват боговете, чиято воля те сякаш поясняват и разкриват.
“В антиутопичните сериали на съвремието главното не е единствено описването на тъмното бъдеще със зомби-апокалипсиси, мутагенни вируси, настъпление на извънземни или роботи. Всичко това в действителност е просто отразяване на актуалната действителност на самите създатели на филми. В това участва избрана почтеност от страна на създателите, които предвиждат неминуем антиутопичен резултат при опазване на сегашния вектор. Основен там става моментът, че съперниците на този вектор, предупреждавайки за заплахите на неконтролирания напредък, предричащи драматичен резултат и предлагащи забавянето на придвижването към него, се възприемат и показват на фена като безспорни маргинали, безусловно зло. При това на хоризонта към този момент се виждат зомбитата. Тоест се случва нещо потресаващо - хората, предупреждаващи за настъпващата злополука, са показани като по-голямо зло от тези, които доближават тази злополука.
Ако се отдалечим от този афект, от тази внушаемост на налагания ни динамично разрастващ се пагубен сюжет, то ние ще видим че точно тези фактори, тези пророци са най- забавните във всеки сюжет, точно те, толкоз демонизирани, заслужават най-голямо внимание ”, написа Александър Дугин.
Историците знаят, че утопиите са освен част от литературния живот, само че и оръжие в психоисторическата битка. Те извършват психо- и социоинженерна функционалност, задавайки “коридор ” на прогнозирането, определяйки направлението на обществената (геоисторическа) проектно-конструкторска активност. Една от дилемите на утопията и в равна степен антиутопията, не е единствено да рисува стремежи, освен това постоянно в полза на избрана група, съвършен за нея облик на бъдещето, само че и да го показа като неизбежно.
Съгласен съм с тези, които считат, че доста от актуалните схеми на цифровизаторите и крайни глобалисти (като Шваб) - са утопии (за огромна част от човечеството - антиутопии), целящи да убедят всички в неизбежността на техния трансхуманитарен новонормален свят, в безсмислеността и безполезността да му се съпротивляват, т.е. да се потисне волята на хората към опозиция на техния “Прекрасен нов свят ”. Именно по тази причина сериозният разбор на тези утопични работи, жестокото им и безкомпромисно противопоставяне е извънредно нужна нова форма на идейна, обществена, цивилизационна и в случай че би трябвало, социално-биологична битка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Както написа в книгата си “Епохата на надзорния капитализъм ” създателят Шошана Зубоф, тек “нашето държание, привички и опит се натрупат по този начин, че служат на непознати ползи. Човек става суровина ”. При това не в качеството на тяло, както при робовладелството, не като приложение към земята, както при феодализма, а като социално-духовно, социално-хомогенно цяло. Човек като изцяло създание в единение на задачите, полезностите и потребностите, които се формулират, постановат, отчуждават и управляват от властелините на новите “пръстени на всемогъществото ” - поведенческите. Ако промишленият промишленият капитал процъфтява за сметка на природата, то новият “информационен строй ” е за сметка на човешката природа.
Създавайки “средства за трансформация на държанието ”, платформите не толкоз постановат избрани правила на държание (макар и тях също), колкото образуват държанието със заложен търговски и политически резултат, създават у индивида предсказуемо държание, т.е. го дресират. “Интернетът на нещата ” е значим детайл от тази система - тук се организира композиция от обществено инженерство, логика на психиката, физика, биология и електроника. Хората се трансформират в стандартизирани поведенческо-потребителски групи, т.е. в безволно човешко стадо. При това “Големите данни ” (Big Data) обезпечават наблюдаване и надзор над такива страни и форми на държанието, които по-рано са кардинално невъзможни за следене.
Тома Пикети в книгата си “Капиталът на XXI век ” формулира общ закон на натрупването: при капитализма облагата на капитала догонва темпа на икономическия растеж, в политиката това води до антидемократичен строй. В късните стадии от развиването на капитализма растежът на облагата по този начин се откъсва от скоростта на икономическия растеж, че преди всичко стартира да блокира самия стопански растеж: в действителност той престава да бъде нужен на стопаните на системата, т.е. падението на темповете на икономическия растеж в късния капитализъм е обвързвано не толкоз с техниката и научно-техническия напредък сами по себе си, колкото с капитала като подобен.
На второ място, от избран миг капиталът стартира да разрушава институциите на буржоазната народна власт и все едно се завръща във времената на човекоядната си младост, през XVII-XVIII век придобива искрено противообществен темперамент. Както вярно отбелязва упоменатата Зубоф “капитализмът не би трябвало да се яде недопечен - като наденичка би трябвало да се свари, т.е. да се обработи с демократични институции. Защото суровият капитализъм е противообществен ”.
Степента на надзор от върхушката на това, което Зубоф назовава контролен капитализъм (НК), над процеса на произвеждане и над популацията е не просто доста, в сравнение с, да речем, при промишления капитализъм, а качествено друга, тя е по-широка и дълбока. При това Наказателен кодекс е просто ранна форма на новия строй, по-точно даже негово в началото струпване. Това, което прави “Епъл ”: следим процеса на в началото струпване за новия строй, единствено че не струпване на капитал, а на невеществени активи. И това се случва повече или по-малко неусетно за главната маса хора, за разлика от обграждането през XVI век, когато народът намерено се гони от земята. Днес хората се гонят от същността си, която им обезпечава независимост на волеизразяване и това се случва скрито от преобладаващото болшинство.
“Започнахме диалога за това кой се появява когато два свободно индивидуалиста се сплотяват във взаимноизгоден съюз и раждат дете. Чрез тях се на света се появява дете на плоския свят, свят без подчиненост и връх, дете-гъба. При родителите, които цялостен живот се занимават с ползване един на различен и на обществени богатства, или с решение на чисто битови/работни/социални задания, се появяват деца, израстващи като идеални членове на световното коренище, което може да се ръководи, просто като се сътвори точково съмнение на мрежата. Те ще се клатушкат дружно с придвижването на паяжината на атомизирани индивидуалисти и сами ще търсят по какъв начин да се нагодят и израстват в тази мрежа. Ако не намерят, ще им подскажат ”, както написа Рекогниста.
Всички би трябвало да схванат, че в структурите вид “Епъл ” се води взаимно обединение на властта и благосъстоятелност. Контролът над държанието на хората се употребява за приемане на облага, само че самият този надзор към този момент не е благосъстоятелност, а в действителност чиста власт. Случва се присъщото за предкапиталистическите общества обединение на собствеността във властта, само че на кардинално друго производствено-техническо ниво.
Със своите схеми глобо-цифровизаторите програмират и публичното схващане, и научните проучвания, които би трябвало да потвърдят правотата им, неизбежността на света им. Идеологията на неизбежността, неизбежничеството (inevitabilism) се счита от Зубоф за едно от менталните, когнитивни оръдия на цифровизаторите, целящо да убеди всички в отсъствието на различни разновидности на бъдещето. Сволодата на волята при хората, даже на обособения човек е нещото, което разрушава света им, който те поясняват като самостоятелна надчовешка действителност, която сякаш ще ръководи индивида. “Уж ”, тъй като самата Матрица по този начин и по този начин ще се ръководи от хора, употребяваща я като заслон, сходно на метода, по който египетските, вавилонски и други жреци употребяват боговете, чиято воля те сякаш поясняват и разкриват.
“В антиутопичните сериали на съвремието главното не е единствено описването на тъмното бъдеще със зомби-апокалипсиси, мутагенни вируси, настъпление на извънземни или роботи. Всичко това в действителност е просто отразяване на актуалната действителност на самите създатели на филми. В това участва избрана почтеност от страна на създателите, които предвиждат неминуем антиутопичен резултат при опазване на сегашния вектор. Основен там става моментът, че съперниците на този вектор, предупреждавайки за заплахите на неконтролирания напредък, предричащи драматичен резултат и предлагащи забавянето на придвижването към него, се възприемат и показват на фена като безспорни маргинали, безусловно зло. При това на хоризонта към този момент се виждат зомбитата. Тоест се случва нещо потресаващо - хората, предупреждаващи за настъпващата злополука, са показани като по-голямо зло от тези, които доближават тази злополука.
Ако се отдалечим от този афект, от тази внушаемост на налагания ни динамично разрастващ се пагубен сюжет, то ние ще видим че точно тези фактори, тези пророци са най- забавните във всеки сюжет, точно те, толкоз демонизирани, заслужават най-голямо внимание ”, написа Александър Дугин.
Историците знаят, че утопиите са освен част от литературния живот, само че и оръжие в психоисторическата битка. Те извършват психо- и социоинженерна функционалност, задавайки “коридор ” на прогнозирането, определяйки направлението на обществената (геоисторическа) проектно-конструкторска активност. Една от дилемите на утопията и в равна степен антиутопията, не е единствено да рисува стремежи, освен това постоянно в полза на избрана група, съвършен за нея облик на бъдещето, само че и да го показа като неизбежно.
Съгласен съм с тези, които считат, че доста от актуалните схеми на цифровизаторите и крайни глобалисти (като Шваб) - са утопии (за огромна част от човечеството - антиутопии), целящи да убедят всички в неизбежността на техния трансхуманитарен новонормален свят, в безсмислеността и безполезността да му се съпротивляват, т.е. да се потисне волята на хората към опозиция на техния “Прекрасен нов свят ”. Именно по тази причина сериозният разбор на тези утопични работи, жестокото им и безкомпромисно противопоставяне е извънредно нужна нова форма на идейна, обществена, цивилизационна и в случай че би трябвало, социално-биологична битка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ