За кого са се женили османските султани?
В османския замък е имало доста обслужващи девойки и дами и най-способните са ставали съпрузи на султаните
Бракът на кралските фамилии постоянно и на всички места е бил значима работа. Хора със синя кръв са имали бракове, които от време на време завършвали нещастно, жертвайки се в името на политиката и в интерес на страната. Благородниците в Европа са се женили единствено за някой от личната си класа. Членовете на кралското семейство, въпреки това, е трябвало да получат разрешението на краля, когато се женят. В противоположен случай този брак, въпреки и юридически годен, би се смятал за морганатичен. (По предписание децата от него, както и майките им, нямат право на завещание върху купите на аристократа, както и на привилегии. Такъв е бил бракът на княз Александър Батенберг – ред. ) Човек, който се дами без позволение, ще загуби правото си на трона, а брачната половинка не може да вземе купата на брачна половинка си. Например, в случай че синът на крал се ожени за дъщерята на барон, този брак се смята за морганатичен. По-късно тези правила бяха облекчени.
Бракът и дипломацията
До ръководството на Сюлейман Великолепни османските султани нормално се женили за дами от анадолските княжества и сключвали политически бракове с принцесите от прилежащите християнски страни.
Ислямът разрешава на мъж мохамеданин да се ожени за еврейка или християнка.
Първият султан, който се ожени по този метод, е бил Орхан Гази. Той се дами за две византийски принцеси и щерка на " текфур " (феодален владетел). Султан Мурад I е наследник на Нилюфер Хатун, щерка на текфур. Султан Мурад I се ожени за българка . Султан Баязид I, прочут още като Баязид Гръмовержецът, и султан Мурад II да се женили за сръбски принцеси. Съпругата на Сюлейман Челеби е албанска принцеса. Муса Челеби се е оженил за дъщерята на влашки (румънски) принц. Султан Мехмед Завоевателят е взел за дами византийски и генуезки принцеси. Султан Баязид I (Гръмовержецът), Султан Мехмед I (Челеби), Султан Мурад II, Султан Мехмед Завоевателят и Султан Баязид II са имали за дами принцесите на анадолските княжества. Султан Явуз (Султан Селим I) е взел за жена щерка на кримския хан. Докато султан Баязид I се оженил за гермиянидската принцеса Девлет Хатун, като сватбата предходна с доста звук. Всички бейове били поканени, а булката донесла като зестра областите Кютахя, Тавшанлъ, Емет и Симав.
Никаква аристокрация
С времето балканските и анадолските страни изчезнали и династиите се смесвали с обществото. Султаните не желали да позволен образуването в страната на друга аристокрация, друга от османската династия. Поради тази причина те почнали да се женят за девойки (придворни дами), които са били доведени в двореца на млада възраст и са били отгледани там. Султаните не желали те да получават политическо въздействие, омъжвайки се за хора от обществото. Това били красиви, интелигентни и добродушни девойки с придворно образование. Първоначално тези девойки са били от балкански генезис. Впоследствие обаче се усилва броят на украинките, известни със своята хубост. При ръководството на султан Абдулмеджид дъщерите на фамилии от Кавказ, които мигрирали в Анадола, са били отведени в двореца още ранна възраст и са получавали обучение. Дори в случай че майките на принцовете са били вдовици, те не са могли да се омъжат за различен. Немислимо било някой, който може да стане султан в бъдеще, да има втори татко и доведени братя.
Избор на младоженка
Подборът и възпитанието на девойките, които ще се омъжат за султана, е поверена на валиде султана, който бил началник на харема. Раждането на доста деца в двореца било желателно за продължение на династията.
Отношенията на султана със съпругите му се отличавали с огромна съвестност. Било е нечувано той да седне с тези девойки за наслаждение. Изображенията на съпругите, хвърлящи кърпичка на пътя пред султана, с който желаят да пренощуват, или изображенията на султаните, които ги гледат по какъв начин играят голи в басейн, са артикул на ориенталистките фантазии на западните романисти и художници.
Преди султанът да посети харема, евнухът е уведомявал семейството на харема. Всички се оттегляли в жилищата си. Никой не е трябвало да бъде на открито. Говори се даже, че султан Осман III е имал желязна пета на обувката си, с цел да може всички да го чуят по какъв начин идва и се отдръпва в стаите си.
Момичетата, които се омъжвали за султана, са били считани за доста късметлийки. Ако имат дете, изключително момче, общественият им статус се променял. Майката започвала да живее с детето си в апартамент с прислуга, назначена за нея.
Тези дами обаче нямали никакво въздействие върху султана. Някои султани в действителност били доста привързани към някоя от дамите си. Например, султан Ибрахим бил доста лоялен на Хадидже Терхан, а султан Абдулхамид II на Мюшфика Кадинефенди. Преувеличено е обаче изказванието, че някои султани, като Сюлейман Великолепни, са били под въздействието на дамите си.
Училище за дами
Въпреки че ревността е натурален табиет, тя била считана за срамна в двореца. Всяка жена знаела, че султанът може да се ожени за друга жена и е била готови за това. Дори и да е ревнувала, не го е изразявала. Жените на султана се наричали сестри и другарки.
Принцовете имали и свои съпруги в жилищата си. Когато някой от тях станел султан, той създавал собствен харем от тях. Той вземал и искащите да дойдат от харема на остарелия султан, а останалите се премествали в „ Ески сарай ” („ Стария замък ”).
Дворците на султанските дъщери като Адил Султан, били като дамско учебно заведение. Отглежданите там девойките били представяни на султаните и принцовете, а в случай че имали шанс, били отвеждани в харема. Когато се премествали в двореца, на девойките били давани ценени персийски имена като Дилфириб, Назикеда, Гюлрух, Михриша и Пересту. Всички те можели да четат и пишат добре. Били умели в шиенето и бродирането. Тези девойки имали знания по непознати езици, музика и литература, те писали лирика и композирали музика. Били доста благи и почтени дами с положителни маниери. Хората, които знаели за харемите на султана, не могли да скрият възхищението си от тях.
Бракът на кралските фамилии постоянно и на всички места е бил значима работа. Хора със синя кръв са имали бракове, които от време на време завършвали нещастно, жертвайки се в името на политиката и в интерес на страната. Благородниците в Европа са се женили единствено за някой от личната си класа. Членовете на кралското семейство, въпреки това, е трябвало да получат разрешението на краля, когато се женят. В противоположен случай този брак, въпреки и юридически годен, би се смятал за морганатичен. (По предписание децата от него, както и майките им, нямат право на завещание върху купите на аристократа, както и на привилегии. Такъв е бил бракът на княз Александър Батенберг – ред. ) Човек, който се дами без позволение, ще загуби правото си на трона, а брачната половинка не може да вземе купата на брачна половинка си. Например, в случай че синът на крал се ожени за дъщерята на барон, този брак се смята за морганатичен. По-късно тези правила бяха облекчени.
Бракът и дипломацията
До ръководството на Сюлейман Великолепни османските султани нормално се женили за дами от анадолските княжества и сключвали политически бракове с принцесите от прилежащите християнски страни.
Ислямът разрешава на мъж мохамеданин да се ожени за еврейка или християнка.
Първият султан, който се ожени по този метод, е бил Орхан Гази. Той се дами за две византийски принцеси и щерка на " текфур " (феодален владетел). Султан Мурад I е наследник на Нилюфер Хатун, щерка на текфур. Султан Мурад I се ожени за българка . Султан Баязид I, прочут още като Баязид Гръмовержецът, и султан Мурад II да се женили за сръбски принцеси. Съпругата на Сюлейман Челеби е албанска принцеса. Муса Челеби се е оженил за дъщерята на влашки (румънски) принц. Султан Мехмед Завоевателят е взел за дами византийски и генуезки принцеси. Султан Баязид I (Гръмовержецът), Султан Мехмед I (Челеби), Султан Мурад II, Султан Мехмед Завоевателят и Султан Баязид II са имали за дами принцесите на анадолските княжества. Султан Явуз (Султан Селим I) е взел за жена щерка на кримския хан. Докато султан Баязид I се оженил за гермиянидската принцеса Девлет Хатун, като сватбата предходна с доста звук. Всички бейове били поканени, а булката донесла като зестра областите Кютахя, Тавшанлъ, Емет и Симав.
Никаква аристокрация
С времето балканските и анадолските страни изчезнали и династиите се смесвали с обществото. Султаните не желали да позволен образуването в страната на друга аристокрация, друга от османската династия. Поради тази причина те почнали да се женят за девойки (придворни дами), които са били доведени в двореца на млада възраст и са били отгледани там. Султаните не желали те да получават политическо въздействие, омъжвайки се за хора от обществото. Това били красиви, интелигентни и добродушни девойки с придворно образование. Първоначално тези девойки са били от балкански генезис. Впоследствие обаче се усилва броят на украинките, известни със своята хубост. При ръководството на султан Абдулмеджид дъщерите на фамилии от Кавказ, които мигрирали в Анадола, са били отведени в двореца още ранна възраст и са получавали обучение. Дори в случай че майките на принцовете са били вдовици, те не са могли да се омъжат за различен. Немислимо било някой, който може да стане султан в бъдеще, да има втори татко и доведени братя.
Избор на младоженка
Подборът и възпитанието на девойките, които ще се омъжат за султана, е поверена на валиде султана, който бил началник на харема. Раждането на доста деца в двореца било желателно за продължение на династията.
Отношенията на султана със съпругите му се отличавали с огромна съвестност. Било е нечувано той да седне с тези девойки за наслаждение. Изображенията на съпругите, хвърлящи кърпичка на пътя пред султана, с който желаят да пренощуват, или изображенията на султаните, които ги гледат по какъв начин играят голи в басейн, са артикул на ориенталистките фантазии на западните романисти и художници.
Преди султанът да посети харема, евнухът е уведомявал семейството на харема. Всички се оттегляли в жилищата си. Никой не е трябвало да бъде на открито. Говори се даже, че султан Осман III е имал желязна пета на обувката си, с цел да може всички да го чуят по какъв начин идва и се отдръпва в стаите си.
Момичетата, които се омъжвали за султана, са били считани за доста късметлийки. Ако имат дете, изключително момче, общественият им статус се променял. Майката започвала да живее с детето си в апартамент с прислуга, назначена за нея.
Тези дами обаче нямали никакво въздействие върху султана. Някои султани в действителност били доста привързани към някоя от дамите си. Например, султан Ибрахим бил доста лоялен на Хадидже Терхан, а султан Абдулхамид II на Мюшфика Кадинефенди. Преувеличено е обаче изказванието, че някои султани, като Сюлейман Великолепни, са били под въздействието на дамите си.
Училище за дами
Въпреки че ревността е натурален табиет, тя била считана за срамна в двореца. Всяка жена знаела, че султанът може да се ожени за друга жена и е била готови за това. Дори и да е ревнувала, не го е изразявала. Жените на султана се наричали сестри и другарки.
Принцовете имали и свои съпруги в жилищата си. Когато някой от тях станел султан, той създавал собствен харем от тях. Той вземал и искащите да дойдат от харема на остарелия султан, а останалите се премествали в „ Ески сарай ” („ Стария замък ”).
Дворците на султанските дъщери като Адил Султан, били като дамско учебно заведение. Отглежданите там девойките били представяни на султаните и принцовете, а в случай че имали шанс, били отвеждани в харема. Когато се премествали в двореца, на девойките били давани ценени персийски имена като Дилфириб, Назикеда, Гюлрух, Михриша и Пересту. Всички те можели да четат и пишат добре. Били умели в шиенето и бродирането. Тези девойки имали знания по непознати езици, музика и литература, те писали лирика и композирали музика. Били доста благи и почтени дами с положителни маниери. Хората, които знаели за харемите на султана, не могли да скрият възхищението си от тях.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ