Екатерина Михайлова: Служебният кабинет превръща България в президентска република
В избран интервал, до момента в който Народното събрание е разхлабен, планувани са избори и има назначено служебно държавно управление, България се трансформира от страна с парламентарно ръководство в страна с президентство ръководство. Това споделя в изявление за Mediapool Екатерина Михайлова, която има шест мандата като депутат и е професор по история на страната и правото в Нов български универстиет, където е началник на департамент " Право ". Според нея служебното държавно управление би трябвало да бъде отстранено от конституцията, тъй като основава съществени несъответствия в ръководството на страната.
Проф. Михайлова, по конституция България е парламентарна република, само че в интервали на най-тежки политически рецесии, провокирани от невъзможността на Народно събрание да излъчи постоянно държавно управление, се ръководи като президентска република. Вие виждате ли проблем?
Наистина, това е едно от най-големите несъгласия, която съществуват в българската Конституция. Още в член 1 на главния закон се споделя, че България е страна с парламентарно ръководство и пълномощията на всички институции се построяват от позиция на тази режисура. В един миг доближаваме до наредбите в главата за президента, където са наредбите за служебното държавно управление. Изведнъж се появява някакво друго държавно управление, което няма нищо общо с другите елементи на Конституцията. Институтът на служебното държавно управление влиза в несъгласие с целия план за формата на държавно ръководство в България.
В избран интервал, до момента в който Народното събрание е разхлабен, планувани са избори и има назначено служебно държавно управление, България се трансформира от страна с парламентарно ръководство в страна с президентство ръководство.
Нека да забележим по какъв начин е организиран въпросът в страна с класическо президентско ръководство, каквато е Съединени американски щати. Там, въпреки и при президентско ръководство, имаме настоящ двукамарен парламент и федеративна форма на ръководство. Конгресът на Съединени американски щати и локалните парламенти действат. В България обаче това не е по този начин. Когато Народното събрание е разхлабен, служебното държавно управление остава напълно в ръцете на президента. Ако може да приказваме за някакъв надзор върху това държавно управление, той идва напълно от президента. Вярно е, че новоизбран парламент може да реализира парламентарен надзор върху служебното държавно управление, само че той е стеснен до задаването на въпроси. Парламентът не може да стигне до най-тежката форма на търсене на отговорност в парламентарната република – настояването на избор на съмнение. Така се получава сериозен властови дисбаланс в Конституцията.
Подобна форма на цялостна власт не е позната на никое място в Европа. Президентът всеки ден може да сменя министрите, до момента в който се употребява от безспорен имунитет, а Народното събрание е разхлабен.
Така е. Президентът може да сменя структурата и състава на служебното държавно управление, което е сериозен парламентарен дисбаланс.
Има обаче и един сериозен политически мотив за унищожаване на служебното държавно управление. По време на изборите жителите показват своето отношение към ръководството. Избирателят утвърждава или не утвърждава ръководството, което до този миг е имал пред очите си. Когато имаме служебно държавно управление, се получава напълно различен резултат. Имали сме парламентарно определено ръководство, то до един миг е управлявало и ние сме формирали отношението си към него. Изборите са два месеца по-късно, само че през това време ние имаме напълно друго ръководство. Когато гласоподавателят доближи до урните, пред него стои въпросът чие ръководство прави оценка? Дали това, което е пред очите му сега, което е служебното държавно управление... Хората относително бързо си трансформират настройките. Два месеца не са малко време и оценката ни ще бъде малко или доста размита. Имаме политически проблем, който стои пред гласоподавателя, тъй като гласоподава за политически сили, които не го ръководят сега. Служебното държавно управление е относително неутрално, то няма ясна партийна съществена. Всяко ръководство е политическа работа, като тук приказваме за партийното оцветяване, което в последна сметка дефинира нашите желания, когато отидем да гласуваме.
Миналата година хората огромна част от хората на практика гласоподаваха за това служебното държавно управление да продължи да ръководи посредством двете най-ярки фигури в него - Кирил Петков и Асен Василев. Този политически сюжет се осъществя преди очите на всички и нямаше да е вероятен, в случай че Петков и Василев не бяха назначени служебно за министри.
Точно по този начин. Това потвърждава, само че съгласно държавната форма на ръководство в България, ние би трябвало да оценяваме парламентарното ръководство, което е минало през вота на гласоподавателя . Суверенът избира избрани хора, които съумяват или не съумяват да се оправят с ръководството. Другите са назначени, те не са минали през избор.
България има още един недостатък в своята Конституция – министри могат да стават лица, които не са се явявали на избори. Те биват посочени от премиера, а е допустимо и самият министър-председател да не се явявал на избори. Това ни се е случвало със Симеон Сакскобургготски, да вземем за пример. Парламентарното ръководство, такова каквото го познаваме от Англия, откъдето се е пренесло и в останалите страни, има друго измерение. Във Англия лицата, които са държавното управление, би трябвало да са минали през вота на гласоподавателя. Неслучайно в тази страна министрите има двоен статут и на депутати. Министърът знае какво се случва и взе участие наедно в парламентарния спор. В множеството европейски страни практиката е, че министри стават хора, които са минали през парламентарните избори и са получили утвърждението на гласоподавателя. Няма по какъв начин някой просто да си ги е харесал за министри на бензиностанцията. Такива образци в България има доста още през цялото време на демокрацията, та до ден сегашен. Появяват се някакви хора, стават министри и министър председатели, без да са минали през избори, което е порочно.
Как се осъществя отговорността при ръководство със служебно държавно управление? След 10 години президентстване може да се окаже, че Румен Радев е управлявал страната най-малко една петилетка.
Напълно е допустимо. През предходната година ние имахме един доста дълъг интервал, в който президентът и служебното държавно управление управляваха страната. Не знаем какво ще се случи след задаващите се избори. Отговорността сега се носи единствено пред президента, а след провеждането на изборите може да се реализира форма на непълен надзор пред новия парламент, само че единствено посредством питания към министрите без опцията за внасяне на избор на съмнение. Явно е, че отговорността на служебното държавно управление е пред президента. Но каква е отговорността на президента, е втора необятна тематика. Държавният глава се употребява от един доста по-широк периметър на неотговорност. Неговото премахване може да се желае само за държавна измяна и за нарушение на Конституцията, само че по един по доста комплициран път, който стартира в Народното събрание. В интервалите, когато имаме служебно държавно управление и неработещ парламент, няма по какъв начин да се подхващат тези дейности. Парламентът не може да бъде призован, с цел да се разисква и гласоподава импийчмънт на президента. Единствените аргументи, които могат да доведат до възкресяване на живота на разхлабен парламент, са експлоадирането на война или друго изключително състояние.
Какво би трябвало да се направи?
Трябва да се промени Конституцията и да се отстрани служебното държавно управление. Аз съм казвала доста пъти, писала съм го преди повече от 15 години и не съм трансформирала мнението си, без значение дали се харесва или не някое служебно държавно управление. Хубаво е да поглеждаме на тези процеси и от историческа позиция. Още преди време подобен спор се е водил сред Радикалдемократическата и Демократическата партия при започване на 20 век. Идеята, че някакво неутрално държавно управление би трябвало да организира изборите, тъй като по този начин ще се подсигурява тяхната почтеност, не е нова. Аргументите са все едни и същи. Едните споделят, че е добре изборите да се организират от държавно управление, което да не ги повлиява през своите дейностите. Другите споделят, че страната си има държавно управление, няма потребност от друго и че по този начин се нарушава формата на държавно ръководство. Още тогава го е имало аргументът, че хората гласоподават, с цел да изразят отношението си към това, което им се предлага от ръководещите.
Ако тръгнем да поправяме това, което имаме, да не вземем да го изправим напряко към президентска република?
Много мъчно би станало това, само че нищо не е невероятно. В последна сметка пред себе си имаме образците на страни, които са променяли формата си на държавно ръководство. Самата България е такава страна. Но вижте, такава смяна става в обстановка на гражданска война или при доста огромен политически проблем, който води до неспособност да действа страната. Това е една от отговорностите на настоящите политици, които ще се извърнат към нас, с цел да получат доверие. Те би трябвало да кажат за каква България са, за каква форма на държавно ръководство. Почти цяла Европа употребява парламентарната форма на ръководство, като Франция е изключение с полупрезидентската си република. Но там е имало огромно отчаяние от парламентарния формат. Във Франция е направена огромна промяна, която включва смяна и в изборния закон, и в пълномощията на институциите. Съмнявам се, че ще появят хрумвания за напълно президентско ръководство, само че са се появявали хрумвания за полупрезидентско ръководство и ние не би трябвало да ги подминаваме без внимание.
Аз ще кажа, че съм последовател на парламентарното ръководство, само че не спирам дотук и споделям, че има недостатъци в Конституцията, които основават отчаяние от метода на действие на страната. Политиците би трябвало да заявят освен за каква форма на ръководство са, само че и по какъв начин може да я създадат по-добре работеща, която да води и до осъществяване на по-голяма отговорност.
Това е обвързвано с изборната система, която би трябвало да сътвори по-голям стабилитет на Народното събрание. Трябва да има по-висока степен на носене на политическа отговорност, като да вземем за пример да не стават инцидентни хора министри. Необходими са промени и на метода, по който се одобряват законите. Нужно е доста по-задълбочено премисляне на законите, а не писане на коляно и прокарване на текстове сред първо и второ четене, промени на закони през преходни разпореждания. Ако желаеме да създадем по-стабилни институции, в действителност е належащо да погледнем трезво, без да се плашим, че нещо ще се промени. Има потребност някои неща да се трансформират във действието на страната с оглед положителното на жителите.
Проф. Михайлова, по конституция България е парламентарна република, само че в интервали на най-тежки политически рецесии, провокирани от невъзможността на Народно събрание да излъчи постоянно държавно управление, се ръководи като президентска република. Вие виждате ли проблем?
Наистина, това е едно от най-големите несъгласия, която съществуват в българската Конституция. Още в член 1 на главния закон се споделя, че България е страна с парламентарно ръководство и пълномощията на всички институции се построяват от позиция на тази режисура. В един миг доближаваме до наредбите в главата за президента, където са наредбите за служебното държавно управление. Изведнъж се появява някакво друго държавно управление, което няма нищо общо с другите елементи на Конституцията. Институтът на служебното държавно управление влиза в несъгласие с целия план за формата на държавно ръководство в България.
В избран интервал, до момента в който Народното събрание е разхлабен, планувани са избори и има назначено служебно държавно управление, България се трансформира от страна с парламентарно ръководство в страна с президентство ръководство.
Нека да забележим по какъв начин е организиран въпросът в страна с класическо президентско ръководство, каквато е Съединени американски щати. Там, въпреки и при президентско ръководство, имаме настоящ двукамарен парламент и федеративна форма на ръководство. Конгресът на Съединени американски щати и локалните парламенти действат. В България обаче това не е по този начин. Когато Народното събрание е разхлабен, служебното държавно управление остава напълно в ръцете на президента. Ако може да приказваме за някакъв надзор върху това държавно управление, той идва напълно от президента. Вярно е, че новоизбран парламент може да реализира парламентарен надзор върху служебното държавно управление, само че той е стеснен до задаването на въпроси. Парламентът не може да стигне до най-тежката форма на търсене на отговорност в парламентарната република – настояването на избор на съмнение. Така се получава сериозен властови дисбаланс в Конституцията.
Подобна форма на цялостна власт не е позната на никое място в Европа. Президентът всеки ден може да сменя министрите, до момента в който се употребява от безспорен имунитет, а Народното събрание е разхлабен.
Така е. Президентът може да сменя структурата и състава на служебното държавно управление, което е сериозен парламентарен дисбаланс.
Има обаче и един сериозен политически мотив за унищожаване на служебното държавно управление. По време на изборите жителите показват своето отношение към ръководството. Избирателят утвърждава или не утвърждава ръководството, което до този миг е имал пред очите си. Когато имаме служебно държавно управление, се получава напълно различен резултат. Имали сме парламентарно определено ръководство, то до един миг е управлявало и ние сме формирали отношението си към него. Изборите са два месеца по-късно, само че през това време ние имаме напълно друго ръководство. Когато гласоподавателят доближи до урните, пред него стои въпросът чие ръководство прави оценка? Дали това, което е пред очите му сега, което е служебното държавно управление... Хората относително бързо си трансформират настройките. Два месеца не са малко време и оценката ни ще бъде малко или доста размита. Имаме политически проблем, който стои пред гласоподавателя, тъй като гласоподава за политически сили, които не го ръководят сега. Служебното държавно управление е относително неутрално, то няма ясна партийна съществена. Всяко ръководство е политическа работа, като тук приказваме за партийното оцветяване, което в последна сметка дефинира нашите желания, когато отидем да гласуваме.
Миналата година хората огромна част от хората на практика гласоподаваха за това служебното държавно управление да продължи да ръководи посредством двете най-ярки фигури в него - Кирил Петков и Асен Василев. Този политически сюжет се осъществя преди очите на всички и нямаше да е вероятен, в случай че Петков и Василев не бяха назначени служебно за министри.
Точно по този начин. Това потвърждава, само че съгласно държавната форма на ръководство в България, ние би трябвало да оценяваме парламентарното ръководство, което е минало през вота на гласоподавателя . Суверенът избира избрани хора, които съумяват или не съумяват да се оправят с ръководството. Другите са назначени, те не са минали през избор.
България има още един недостатък в своята Конституция – министри могат да стават лица, които не са се явявали на избори. Те биват посочени от премиера, а е допустимо и самият министър-председател да не се явявал на избори. Това ни се е случвало със Симеон Сакскобургготски, да вземем за пример. Парламентарното ръководство, такова каквото го познаваме от Англия, откъдето се е пренесло и в останалите страни, има друго измерение. Във Англия лицата, които са държавното управление, би трябвало да са минали през вота на гласоподавателя. Неслучайно в тази страна министрите има двоен статут и на депутати. Министърът знае какво се случва и взе участие наедно в парламентарния спор. В множеството европейски страни практиката е, че министри стават хора, които са минали през парламентарните избори и са получили утвърждението на гласоподавателя. Няма по какъв начин някой просто да си ги е харесал за министри на бензиностанцията. Такива образци в България има доста още през цялото време на демокрацията, та до ден сегашен. Появяват се някакви хора, стават министри и министър председатели, без да са минали през избори, което е порочно.
Как се осъществя отговорността при ръководство със служебно държавно управление? След 10 години президентстване може да се окаже, че Румен Радев е управлявал страната най-малко една петилетка.
Напълно е допустимо. През предходната година ние имахме един доста дълъг интервал, в който президентът и служебното държавно управление управляваха страната. Не знаем какво ще се случи след задаващите се избори. Отговорността сега се носи единствено пред президента, а след провеждането на изборите може да се реализира форма на непълен надзор пред новия парламент, само че единствено посредством питания към министрите без опцията за внасяне на избор на съмнение. Явно е, че отговорността на служебното държавно управление е пред президента. Но каква е отговорността на президента, е втора необятна тематика. Държавният глава се употребява от един доста по-широк периметър на неотговорност. Неговото премахване може да се желае само за държавна измяна и за нарушение на Конституцията, само че по един по доста комплициран път, който стартира в Народното събрание. В интервалите, когато имаме служебно държавно управление и неработещ парламент, няма по какъв начин да се подхващат тези дейности. Парламентът не може да бъде призован, с цел да се разисква и гласоподава импийчмънт на президента. Единствените аргументи, които могат да доведат до възкресяване на живота на разхлабен парламент, са експлоадирането на война или друго изключително състояние.
Какво би трябвало да се направи?
Трябва да се промени Конституцията и да се отстрани служебното държавно управление. Аз съм казвала доста пъти, писала съм го преди повече от 15 години и не съм трансформирала мнението си, без значение дали се харесва или не някое служебно държавно управление. Хубаво е да поглеждаме на тези процеси и от историческа позиция. Още преди време подобен спор се е водил сред Радикалдемократическата и Демократическата партия при започване на 20 век. Идеята, че някакво неутрално държавно управление би трябвало да организира изборите, тъй като по този начин ще се подсигурява тяхната почтеност, не е нова. Аргументите са все едни и същи. Едните споделят, че е добре изборите да се организират от държавно управление, което да не ги повлиява през своите дейностите. Другите споделят, че страната си има държавно управление, няма потребност от друго и че по този начин се нарушава формата на държавно ръководство. Още тогава го е имало аргументът, че хората гласоподават, с цел да изразят отношението си към това, което им се предлага от ръководещите.
Ако тръгнем да поправяме това, което имаме, да не вземем да го изправим напряко към президентска република?
Много мъчно би станало това, само че нищо не е невероятно. В последна сметка пред себе си имаме образците на страни, които са променяли формата си на държавно ръководство. Самата България е такава страна. Но вижте, такава смяна става в обстановка на гражданска война или при доста огромен политически проблем, който води до неспособност да действа страната. Това е една от отговорностите на настоящите политици, които ще се извърнат към нас, с цел да получат доверие. Те би трябвало да кажат за каква България са, за каква форма на държавно ръководство. Почти цяла Европа употребява парламентарната форма на ръководство, като Франция е изключение с полупрезидентската си република. Но там е имало огромно отчаяние от парламентарния формат. Във Франция е направена огромна промяна, която включва смяна и в изборния закон, и в пълномощията на институциите. Съмнявам се, че ще появят хрумвания за напълно президентско ръководство, само че са се появявали хрумвания за полупрезидентско ръководство и ние не би трябвало да ги подминаваме без внимание.
Аз ще кажа, че съм последовател на парламентарното ръководство, само че не спирам дотук и споделям, че има недостатъци в Конституцията, които основават отчаяние от метода на действие на страната. Политиците би трябвало да заявят освен за каква форма на ръководство са, само че и по какъв начин може да я създадат по-добре работеща, която да води и до осъществяване на по-голяма отговорност.
Това е обвързвано с изборната система, която би трябвало да сътвори по-голям стабилитет на Народното събрание. Трябва да има по-висока степен на носене на политическа отговорност, като да вземем за пример да не стават инцидентни хора министри. Необходими са промени и на метода, по който се одобряват законите. Нужно е доста по-задълбочено премисляне на законите, а не писане на коляно и прокарване на текстове сред първо и второ четене, промени на закони през преходни разпореждания. Ако желаеме да създадем по-стабилни институции, в действителност е належащо да погледнем трезво, без да се плашим, че нещо ще се промени. Има потребност някои неща да се трансформират във действието на страната с оглед положителното на жителите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ