Какво е CBAM и как ще се отрази на вноса в ЕС от 2026 г.
В опит да се пребори с изменението на климата и да подтиква световните си сътрудници да понижат своите въглеродни излъчвания, преди две години Европейският съюз утвърди Механизма за промяна на въглеродните излъчвания по границите (CBAM). По неговата мощ от началото на 2026 година европейските вносители на цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електричество и водород от страни отвън Европейски Съюз ще би трябвало да купуват така наречен CBAM документи.
Този упорит правилник, постоянно именуван „ въглероден граничен налог “, провокира голям брой полемики по отношение на евентуалните печеливши, само че и губещи.
Какво е CBAM?
CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) е основен детайл от пакета Fit for 55 на Европейския съюз, обвързван е със Зелената договорка и постигането на климатична индиферентност. На процедура той съставлява механизъм, който цели да изравни разноските за вноса от трети страни на посочените нагоре артикули с цената, която европейските производители са длъжни да заплащат за въглеродни излъчвания.
Идеята е да се предотврати обстановка, при която европейски компании реалокират производството си в страни с по-малко строги екологични регулации, с цел да избегнат разноските за излъчвания. По създание CBAM постанова еквивалентна въглеродна цена на вносни артикули, които са били създадени в страни с по-ниски или изчезнали въглеродни цени.
Представете си го като въглеродно мито. Целта е да се подсигурява, че цената на въглерода на вносните артикули е еквивалентна на тази, която се заплаща за продуктите, създадени в Европейски Съюз според Системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз (EU ETS).
Кога е въведен и за какво?
CBAM е публично признат и влезнал в действие на 17 май 2023 година с Регламент (ЕС) 2023/956. Чрез налагането на цени на въглеродните излъчвания върху вносни артикули и артикули, CBAM подтиква световните промишлености да влагат в по-чисти индустриални технологии и да понижат своя въглероден отпечатък. Това е директен отговор на упоритостите на Европейски Съюз да стане климатично безпристрастен до 2050 година и да реализира междинна цел от най-малко 55% понижение на чистите излъчвания на парникови газове до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година
Какво цели CBAM и кои браншове обгръща?
CBAM се вкарва последователно, като в началния стадий обгръща посочените сектори, които са и с най-високи въглеродни излъчвания.
В бъдеще е допустимо обсегът на механизма да бъде уголемен и към други браншове.
Основната му концепция, с изключение на с климатичните цели, е обвързвана и с конкурентоспособността на европейската промишленост. От години европейските фирмите са „ притиснати “ от вноса от страни отвън Европейски Съюз, като Китай, Русия, Индия, Турция и други, които оферират по-ниски цени на продукцията си. Конкурентоспособността на Европа е от извънредно значение и регламентът се пробва да изравни салдото по отношение на съперниците отвън Европейски Съюз.
Индиректно се пробва да насърчи трети страни да одобряват по-амбициозни политики за ценообразуване на въглеродни излъчвания и да влагат в зелени технологии, тъй че да имат достъп до европейския пазар.
Кой, какво, по кое време?
Прилагането на CBAM ще стане на два стадия. При преходния интервал, който стартира от 1 октомври 2023 година и ще продължи до края на актуалната година, вносителите имат обвързване да рапортуват за излъчванията, съдържащи се във импортираните артикули, без да заплащат нищо. Това е интервал за събиране на данни и за фирмите да се приспособяват към новите условия.
Докладите би трябвало да включват информация за количеството на импортираните артикули, фактически вложените (директни и индиректни) излъчвания на парникови газове по време на индустриалния развой в страната на генезис, както и за всяка въглеродна такса, заплатена в страната на генезис.
От 1 януари 2026 година ще стартира да работи така наречен „ непрекъснат интервал “. Този миг е основен, защото вносителите към този момент ще би трябвало да купуват така наречен CBAM документи, с цел да покрият вносните излъчвания. Стойността на тези документи ще бъде обвързана със междинната седмична цена на квотите за излъчвания в EU ETS.
Според Регламент (ЕС) 2023/956, приходите от CBAM документите ще се смятат за „ нов личен запас “ за Европейски Съюз, сходно на приходите от Схемата за търговия с излъчвания. Тези средства ще се употребяват за: погасяване на общоевропейските задължения, изтеглени за финансиране на проекта за възобновяване NextGenerationEU; зелени политики в границите на Зелената договорка (Green Deal); отчасти покриване на финансирането по Фонда за обективен преход; и други устойчиви механизми.
Това обаче предстои на преразглеждане.
Печеливши и губещи
Въпросът с печелившите и губещите е основен. Със сигурност наранени ще бъдат вносителите на артикули от трети страни, в които няма строги въглеродни политики. Тези компании ще бъдат изправени пред спомагателни разноски. Това може да докара до повишение на цените на крайните артикули за европейските консуматори.
Енергоемките промишлености отвън Европейски Съюз също ще са наранени. Производители на желязо, стомана, цимент, алуминий, торове, електричество и водород, които не са подхванали стъпки за декарбонизация, ще срещнат проблеми с конкурентоспособността си на европейския пазар.
Според публикация на Euractiv от 19 януари 2024 година, озаглавена " Businesses fear carbon border tax will increase consumer prices ", европейският бизнес показва опасения, че макар задачата на CBAM да насърчи декарбонизацията, той може да докара до по-високи разноски за крайните консуматори. В публикацията се цитират представители на асоциации, които акцентират, че в случай че спомагателните разноски за CBAM не могат да бъдат поети от производителите отвън Европейски Съюз, те неизбежно ще бъдат трансферирани към вносителите, а оттова и към потребителите.
От другата страна на монетата са европейските производители. Те ще бъдат предпазени от нелоялна конкуренция от страна на вносители с по-ниски индустриални разноски заради липса на екологични регулации. Това може да подтиква вложения в локалното произвеждане.
Както в Европейски Съюз, по този начин и отвън него компаниите, които към този момент са внедрили или възнамеряват да внедрят нисковъглеродни индустриални процеси, ще имат конкурентно преимущество.
В дълготраен проект CBAM има капацитета доста да способства за понижаване на световните въглеродни излъчвания, като подтиква чисти индустриални практики по света.
Ситуацията в България
В подтекста на тези промени, българският бизнес също следи от близко развиването на CBAM. Ивайло Георгиев, изпълнителен шеф на Българската асоциация на циментовата промишленост (БАЦИ), споделя своето виждане:
Това е едно от нещата, които ние чакаме от години да се случи, тъй като циментовата промишленост е най-засегната от импорт от трети страни. Вносът в Европейския съюз е доста огромен в последните десетилетия, като се усилва стряскащо в последните години. Смятаме, че по този метод ще бъдат изравнени разпоредбите на конкурентоспособността “, разяснява Георгиев за Economic.bg.
По думите му, основният миг в използването на регламента е това дали може да се минимизират рисковете от измами, т.е. вносител да заявява погрешни данни за вноса на цимент съответно и излъчванията, свързани с производството му.
Попитан за евентуално повишаване в строителния бранш поради CBAM, Георгиев не се ангажира с прогноза, само че уточни, че „ не би трябвало да има инфлация, тъй като особено циментовите фабрики в България имат много необработен запас за производството. По-скоро в случай че се случи такова нещо, ще бъде чиста форма на далавера. “
В България за регламента и използването му дава отговор Изпълнителна организация по околна среда.
Екипът ни ще опише в следващ материал по какъв начин ще работи механизма в страната ни.
Въпреки че съставлява предизвикателство за бизнеса и може да има краткосрочно влияние върху цените, дълготрайните изгоди за климата и стимулирането на по-устойчиви индустриални практики са безспорни. Успехът му ще зависи от ефикасното използване и способността на всички заинтригувани страни да се приспособяват към новата действителност на въглеродно ценообразуване на границите.
въглероден налог въглероден отпечатък европейски правилник конкурентоспособност импорт на артикули въглеродно мито въглеродни излъчвания въглероден граничен налог цимент алуминий и стомана стомана алуминий въглеродни квоти CBAM
Този упорит правилник, постоянно именуван „ въглероден граничен налог “, провокира голям брой полемики по отношение на евентуалните печеливши, само че и губещи.
Какво е CBAM?
CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) е основен детайл от пакета Fit for 55 на Европейския съюз, обвързван е със Зелената договорка и постигането на климатична индиферентност. На процедура той съставлява механизъм, който цели да изравни разноските за вноса от трети страни на посочените нагоре артикули с цената, която европейските производители са длъжни да заплащат за въглеродни излъчвания.
Идеята е да се предотврати обстановка, при която европейски компании реалокират производството си в страни с по-малко строги екологични регулации, с цел да избегнат разноските за излъчвания. По създание CBAM постанова еквивалентна въглеродна цена на вносни артикули, които са били създадени в страни с по-ниски или изчезнали въглеродни цени.
Представете си го като въглеродно мито. Целта е да се подсигурява, че цената на въглерода на вносните артикули е еквивалентна на тази, която се заплаща за продуктите, създадени в Европейски Съюз според Системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз (EU ETS).
Кога е въведен и за какво?
CBAM е публично признат и влезнал в действие на 17 май 2023 година с Регламент (ЕС) 2023/956. Чрез налагането на цени на въглеродните излъчвания върху вносни артикули и артикули, CBAM подтиква световните промишлености да влагат в по-чисти индустриални технологии и да понижат своя въглероден отпечатък. Това е директен отговор на упоритостите на Европейски Съюз да стане климатично безпристрастен до 2050 година и да реализира междинна цел от най-малко 55% понижение на чистите излъчвания на парникови газове до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година
Какво цели CBAM и кои браншове обгръща?
CBAM се вкарва последователно, като в началния стадий обгръща посочените сектори, които са и с най-високи въглеродни излъчвания.
В бъдеще е допустимо обсегът на механизма да бъде уголемен и към други браншове.
Основната му концепция, с изключение на с климатичните цели, е обвързвана и с конкурентоспособността на европейската промишленост. От години европейските фирмите са „ притиснати “ от вноса от страни отвън Европейски Съюз, като Китай, Русия, Индия, Турция и други, които оферират по-ниски цени на продукцията си. Конкурентоспособността на Европа е от извънредно значение и регламентът се пробва да изравни салдото по отношение на съперниците отвън Европейски Съюз.
Индиректно се пробва да насърчи трети страни да одобряват по-амбициозни политики за ценообразуване на въглеродни излъчвания и да влагат в зелени технологии, тъй че да имат достъп до европейския пазар.
Кой, какво, по кое време?
Прилагането на CBAM ще стане на два стадия. При преходния интервал, който стартира от 1 октомври 2023 година и ще продължи до края на актуалната година, вносителите имат обвързване да рапортуват за излъчванията, съдържащи се във импортираните артикули, без да заплащат нищо. Това е интервал за събиране на данни и за фирмите да се приспособяват към новите условия.
Докладите би трябвало да включват информация за количеството на импортираните артикули, фактически вложените (директни и индиректни) излъчвания на парникови газове по време на индустриалния развой в страната на генезис, както и за всяка въглеродна такса, заплатена в страната на генезис.
От 1 януари 2026 година ще стартира да работи така наречен „ непрекъснат интервал “. Този миг е основен, защото вносителите към този момент ще би трябвало да купуват така наречен CBAM документи, с цел да покрият вносните излъчвания. Стойността на тези документи ще бъде обвързана със междинната седмична цена на квотите за излъчвания в EU ETS.
Според Регламент (ЕС) 2023/956, приходите от CBAM документите ще се смятат за „ нов личен запас “ за Европейски Съюз, сходно на приходите от Схемата за търговия с излъчвания. Тези средства ще се употребяват за: погасяване на общоевропейските задължения, изтеглени за финансиране на проекта за възобновяване NextGenerationEU; зелени политики в границите на Зелената договорка (Green Deal); отчасти покриване на финансирането по Фонда за обективен преход; и други устойчиви механизми.
Това обаче предстои на преразглеждане.
Печеливши и губещи
Въпросът с печелившите и губещите е основен. Със сигурност наранени ще бъдат вносителите на артикули от трети страни, в които няма строги въглеродни политики. Тези компании ще бъдат изправени пред спомагателни разноски. Това може да докара до повишение на цените на крайните артикули за европейските консуматори.
Енергоемките промишлености отвън Европейски Съюз също ще са наранени. Производители на желязо, стомана, цимент, алуминий, торове, електричество и водород, които не са подхванали стъпки за декарбонизация, ще срещнат проблеми с конкурентоспособността си на европейския пазар.
Според публикация на Euractiv от 19 януари 2024 година, озаглавена " Businesses fear carbon border tax will increase consumer prices ", европейският бизнес показва опасения, че макар задачата на CBAM да насърчи декарбонизацията, той може да докара до по-високи разноски за крайните консуматори. В публикацията се цитират представители на асоциации, които акцентират, че в случай че спомагателните разноски за CBAM не могат да бъдат поети от производителите отвън Европейски Съюз, те неизбежно ще бъдат трансферирани към вносителите, а оттова и към потребителите.
От другата страна на монетата са европейските производители. Те ще бъдат предпазени от нелоялна конкуренция от страна на вносители с по-ниски индустриални разноски заради липса на екологични регулации. Това може да подтиква вложения в локалното произвеждане.
Както в Европейски Съюз, по този начин и отвън него компаниите, които към този момент са внедрили или възнамеряват да внедрят нисковъглеродни индустриални процеси, ще имат конкурентно преимущество.
В дълготраен проект CBAM има капацитета доста да способства за понижаване на световните въглеродни излъчвания, като подтиква чисти индустриални практики по света.
Ситуацията в България
В подтекста на тези промени, българският бизнес също следи от близко развиването на CBAM. Ивайло Георгиев, изпълнителен шеф на Българската асоциация на циментовата промишленост (БАЦИ), споделя своето виждане:
Това е едно от нещата, които ние чакаме от години да се случи, тъй като циментовата промишленост е най-засегната от импорт от трети страни. Вносът в Европейския съюз е доста огромен в последните десетилетия, като се усилва стряскащо в последните години. Смятаме, че по този метод ще бъдат изравнени разпоредбите на конкурентоспособността “, разяснява Георгиев за Economic.bg.
По думите му, основният миг в използването на регламента е това дали може да се минимизират рисковете от измами, т.е. вносител да заявява погрешни данни за вноса на цимент съответно и излъчванията, свързани с производството му.
Попитан за евентуално повишаване в строителния бранш поради CBAM, Георгиев не се ангажира с прогноза, само че уточни, че „ не би трябвало да има инфлация, тъй като особено циментовите фабрики в България имат много необработен запас за производството. По-скоро в случай че се случи такова нещо, ще бъде чиста форма на далавера. “
В България за регламента и използването му дава отговор Изпълнителна организация по околна среда.
Екипът ни ще опише в следващ материал по какъв начин ще работи механизма в страната ни.
Въпреки че съставлява предизвикателство за бизнеса и може да има краткосрочно влияние върху цените, дълготрайните изгоди за климата и стимулирането на по-устойчиви индустриални практики са безспорни. Успехът му ще зависи от ефикасното използване и способността на всички заинтригувани страни да се приспособяват към новата действителност на въглеродно ценообразуване на границите.
въглероден налог въглероден отпечатък европейски правилник конкурентоспособност импорт на артикули въглеродно мито въглеродни излъчвания въглероден граничен налог цимент алуминий и стомана стомана алуминий въглеродни квоти CBAM
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ