Децата, които "Щази" съсипа
В тези години те били на по 14-15 години. Принуждавали ги да доносничат за " Щази " и ги подлагали на психическо и полово принуждение, с цел да ги създадат покорни. Хана и Ангела са единствено две от хилядите деца, унищожени от " Щази ", споделя " Дойче веле ".
Деца - сътрудници на комунистическата загадка полиция: до момента рядко е ставало дума за тях. От днешна позиция те са вършели нещо грозно и неприятно. И вероятно са унищожили не една и две ориси в близост си. Но какво ли са разбирали тогава 14-15-годишните юноши и девойки, които неведнъж попадали в ръцете на " Щази " или напряко от сирашкия дом, или пък с утвърждението на личните им родители?
Повечето от тях тогава живеят в един отблъскващ и недъгав свят, който или би трябвало да одобряват за естествен, или да отрекат. За отказване обаче нямат психическата мощ.
Ангела Марквард е едно от тези деца. Малко след рухването на Берлинската стена тя бурно се втурна в немската политика - млада пънкарка с пъстри коси и обици по лицето, ангажирана левичарка. Стигна до Бундестага, след това обаче излезе досието ѝ като доносничка на " Щази ", а политическата ѝ кариера бързо завърши.
Мама, баща и " Щази "
Днес Ангела Марквард още веднъж се занимава с политика. И се пробва да се пребори с призраците от предишното си. В новата си книга " Татко, мама, " Щази " тя споделя с безпощадна искреност за побоищата и изнасилванията от детството си, за налудничавия свят на комунистическата загадка полиция, в който е родена и отраснала. Разказва за разрушената си орис.
По мотив книгата на Ангела Марквард писателката Инес Гайпел напомня за друго тогавашно дете - сътрудник на " Щази " - момиче на име Хана:
" Изреченията ѝ излизат на тласъци, умоляващо. Разказва ми за Дрезден, за своите дядо и баба комунисти, които я отгледали, откакто осиротяла. За интерната в Берлин, където постъпила на 14 години, и за чичо си, офицер от " Щази ", който я принудил да доносничи. Била единствено на 15, когато с нея се захванал офицер на име Роберт. На всеки две седмици я качвал на бежова лада и я откарвал във вила отвън града, където прекарвали по 2-3 часа. Винаги ѝ носел по нещо: кафе, някоя кутия цигари марка " Дует ", шоколадови бонбони, бутилка непоносимо бяло вино.
В името на " великото дело, на родината, на мира и на органите " тя трябвало в детайлности да му споделя какво се случва в интерната, а през това време той непрестанно я опипвал под блузката.
В своя отчет за " Щази " мъжът на име Роберт написа: " Атмосферата на диалога беше разведрявана благодарение на кафе и бисквити. " С Хана се занимавали цели шестима офицери от " Щази ", а в профила ѝ написа, че е належащо " създаване на нюх за дискретност и умеене да се прикрива ", че момичето би трябвало да бъде " услужливо, контактно и бързо да се пригажда ".
В случая с Хана мъжете се споделят Роберт, Щефан, Паул, Хелмут, Ханс. При Ангела Марквард те се споделят Йорг, Егберт, Виланд, Томас, Фалко, Михаел. Единият е подполковник, вторият - майор, третият - капитан. Също както Хана, и Ангела попада в ръцете на " Щази " с помощта на непосредствен човек. Лично майка ѝ я дава на " чекистите ", на всесилния държавен орган, който разрешава на своите чиновници мъже да развихрят перверзното си въображение.
Също както в тази ситуация с Хана, и детето клеветник Ангела бива подлагано освен на политически перверзии. През цялото време я обработват и посредством психическо и полово принуждение ", споделя Инес Гайпел.
Ангела Марквард е родена през 1971 година и израства в същинска " Щази " династия. Дядото, майката, вторият татко, техните другари - всички работят за тайните служби, напомня Инес Гайпел и разказва една шизофренична реалност: " Тайната полиция е ежедневие и нормалност, дребното момиче ѝ вари кафе и си играе с нея на пода. Неволите на Ангела стартират, когато е на 9 години. Първо татко ѝ я тормози и бие по най-брутален метод.
После идва вторият баща, един душевно унищожен помощник на " Щази ", който за пръв път я изнасилва на 14-годишна възраст. Майка ѝ, учителка и сътрудничка на " Щази " с псевдоним Барбара, освен хвърля щерка си в прегръдките на тайната полиция, само че и от самото начало е очевидец на издевателството над нея. В сянката на двамата си съпрузи насилници майката си построява лична цинична ценностна система. А детето, попаднало в тази пустиня от безотрадност и свирепост - какво може да направи то? Само едно: да одобри, че цялата полуда в близост в действителност е нещо напълно обикновено. И да се опита да я не помни, живеейки с нея.
Страх, омерзение и самоомраза
" Вината се лута някъде вътре в мен и не ще да си отиде ", споделя другото тогавашно дете сътрудник Хана. След 1989 година тя се крие, боязън я е от Роберт и другите мъже от " Щази ". Смазана е от суматохата, отвращението и самоомразата, пробва какви ли не лечения, само че нищо не оказва помощ. " Те просто ме унищожиха ", съвсем беззвучно споделя Хана.
" Онази Хана от моята младост, която беше най-будната, най-нахаканата, най-въодушевената, най-отворената. Хана с чипото носле, която можеше постоянно да те разсмее ", с доста болежка си спомня Инес Гайпел. А финалното ѝ резюме звучи повече от потискащо:
" Хиляди унищожени деца като призраци блуждаят в паноптикума на " Щази ". Как не се е намерил най-малко един човек, който да прояви човечност към тях? Поне един родственик да каже " не ", най-малко един комшия, който да се загрижи, най-малко един чичо, който да ги отърве. Тези деца са вегетирали в зандана на своите " Щази " фамилии като в някаква крипта. А опустошените им души като че ли са чертани с един и същи образец. "
Днес децата - сътрудници на " Щази ", са към този момент възрастни хора, които са принудени да живеят с контузията. Но и с виновността си.
Деца - сътрудници на комунистическата загадка полиция: до момента рядко е ставало дума за тях. От днешна позиция те са вършели нещо грозно и неприятно. И вероятно са унищожили не една и две ориси в близост си. Но какво ли са разбирали тогава 14-15-годишните юноши и девойки, които неведнъж попадали в ръцете на " Щази " или напряко от сирашкия дом, или пък с утвърждението на личните им родители?
Повечето от тях тогава живеят в един отблъскващ и недъгав свят, който или би трябвало да одобряват за естествен, или да отрекат. За отказване обаче нямат психическата мощ.
Ангела Марквард е едно от тези деца. Малко след рухването на Берлинската стена тя бурно се втурна в немската политика - млада пънкарка с пъстри коси и обици по лицето, ангажирана левичарка. Стигна до Бундестага, след това обаче излезе досието ѝ като доносничка на " Щази ", а политическата ѝ кариера бързо завърши.
Мама, баща и " Щази "
Днес Ангела Марквард още веднъж се занимава с политика. И се пробва да се пребори с призраците от предишното си. В новата си книга " Татко, мама, " Щази " тя споделя с безпощадна искреност за побоищата и изнасилванията от детството си, за налудничавия свят на комунистическата загадка полиция, в който е родена и отраснала. Разказва за разрушената си орис.
По мотив книгата на Ангела Марквард писателката Инес Гайпел напомня за друго тогавашно дете - сътрудник на " Щази " - момиче на име Хана:
" Изреченията ѝ излизат на тласъци, умоляващо. Разказва ми за Дрезден, за своите дядо и баба комунисти, които я отгледали, откакто осиротяла. За интерната в Берлин, където постъпила на 14 години, и за чичо си, офицер от " Щази ", който я принудил да доносничи. Била единствено на 15, когато с нея се захванал офицер на име Роберт. На всеки две седмици я качвал на бежова лада и я откарвал във вила отвън града, където прекарвали по 2-3 часа. Винаги ѝ носел по нещо: кафе, някоя кутия цигари марка " Дует ", шоколадови бонбони, бутилка непоносимо бяло вино.
В името на " великото дело, на родината, на мира и на органите " тя трябвало в детайлности да му споделя какво се случва в интерната, а през това време той непрестанно я опипвал под блузката.
В своя отчет за " Щази " мъжът на име Роберт написа: " Атмосферата на диалога беше разведрявана благодарение на кафе и бисквити. " С Хана се занимавали цели шестима офицери от " Щази ", а в профила ѝ написа, че е належащо " създаване на нюх за дискретност и умеене да се прикрива ", че момичето би трябвало да бъде " услужливо, контактно и бързо да се пригажда ".
В случая с Хана мъжете се споделят Роберт, Щефан, Паул, Хелмут, Ханс. При Ангела Марквард те се споделят Йорг, Егберт, Виланд, Томас, Фалко, Михаел. Единият е подполковник, вторият - майор, третият - капитан. Също както Хана, и Ангела попада в ръцете на " Щази " с помощта на непосредствен човек. Лично майка ѝ я дава на " чекистите ", на всесилния държавен орган, който разрешава на своите чиновници мъже да развихрят перверзното си въображение.
Също както в тази ситуация с Хана, и детето клеветник Ангела бива подлагано освен на политически перверзии. През цялото време я обработват и посредством психическо и полово принуждение ", споделя Инес Гайпел.
Ангела Марквард е родена през 1971 година и израства в същинска " Щази " династия. Дядото, майката, вторият татко, техните другари - всички работят за тайните служби, напомня Инес Гайпел и разказва една шизофренична реалност: " Тайната полиция е ежедневие и нормалност, дребното момиче ѝ вари кафе и си играе с нея на пода. Неволите на Ангела стартират, когато е на 9 години. Първо татко ѝ я тормози и бие по най-брутален метод.
После идва вторият баща, един душевно унищожен помощник на " Щази ", който за пръв път я изнасилва на 14-годишна възраст. Майка ѝ, учителка и сътрудничка на " Щази " с псевдоним Барбара, освен хвърля щерка си в прегръдките на тайната полиция, само че и от самото начало е очевидец на издевателството над нея. В сянката на двамата си съпрузи насилници майката си построява лична цинична ценностна система. А детето, попаднало в тази пустиня от безотрадност и свирепост - какво може да направи то? Само едно: да одобри, че цялата полуда в близост в действителност е нещо напълно обикновено. И да се опита да я не помни, живеейки с нея.
Страх, омерзение и самоомраза
" Вината се лута някъде вътре в мен и не ще да си отиде ", споделя другото тогавашно дете сътрудник Хана. След 1989 година тя се крие, боязън я е от Роберт и другите мъже от " Щази ". Смазана е от суматохата, отвращението и самоомразата, пробва какви ли не лечения, само че нищо не оказва помощ. " Те просто ме унищожиха ", съвсем беззвучно споделя Хана.
" Онази Хана от моята младост, която беше най-будната, най-нахаканата, най-въодушевената, най-отворената. Хана с чипото носле, която можеше постоянно да те разсмее ", с доста болежка си спомня Инес Гайпел. А финалното ѝ резюме звучи повече от потискащо:
" Хиляди унищожени деца като призраци блуждаят в паноптикума на " Щази ". Как не се е намерил най-малко един човек, който да прояви човечност към тях? Поне един родственик да каже " не ", най-малко един комшия, който да се загрижи, най-малко един чичо, който да ги отърве. Тези деца са вегетирали в зандана на своите " Щази " фамилии като в някаква крипта. А опустошените им души като че ли са чертани с един и същи образец. "
Днес децата - сътрудници на " Щази ", са към този момент възрастни хора, които са принудени да живеят с контузията. Но и с виновността си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ