Виктор Чучков - 18% преосмислена истина
В One gallery в сърцето на София беше показана изложбата на Виктор Чучков „ Преосмислена истина “. 49 фотографии, правени към основаването на кино лентата му „ 18% сиво “, бяха курирани от тандема кинооператори, фотографи и режисьори Георги Богданов и Борис Мисирков. И прекарването беше като да съзерцаваш дестилирани мемоари от креативния развой – отблясъци в огледалното езеро на времето или артистични фрагменти, които могат да отключат свои лични истории във въображението на гледащия ги. " Всеки филм си има орис – описа Виктор Чучков. – Съдбата на „ 18% сиво “ е, че той стана подготвен и премиерата му беше малко преди Коронавирус пандемията. Месец откакто филмът излезе, беше разгласен локдаун, киносалоните бяха затворени, международните фестивали ограничиха активността си и тя мина онлайн. Но макар тежката орис да няма положително киноразпространение, въпреки и за малко „ 18% сиво “ беше гледан от над 20 000 фенове в киносалоните. Вероятно в различен миг щеше да има доста повече. “ 
Три години по-късно в границите на Биеналето на фотографията във Виена Foto Wien Виктор Чучков печели конкурс и прави галерия по покана на дом „ Витгенщайн “ с определени фотографии, свързани с четиригодишния развой на подготовка, търсене на местоположения, на артисти и снимане на кино лентата в Германия, Англия, Белгия и България.Концепцията за изложбата написа дружно с актрисата, изпълняваща основна роля във кино лентата – Доля Гавански. Прави първична селекция от 200 фотографии. Георги Богданов и Борис Мисирков се намесват със идващото равнище на избиране и куриране на творбите. Във Виена изложбата продължава месец. 
Виктор Чучков и фотографията Бях може би в четвърти клас и се интересувах от снимане около моя другар Андрей Кулев, който в този момент е награждаван режисьор и аниматор. Той имаше фотоапарат от майка си – Светла Ганева, една от най-хубавите кинооператори дами на доста български филми. И Андрей, и майка му снимаха доста и доста хубаво. Аз им се възхищавах и желаех също да опитам. В пети клас татко ми ми купи съветски фотоапарат „ Смена 8 “.Беше пластмасов, с две-три настройки, само че правеше забавни фотоси и значимото беше, че можеш да хванеш момента. Толкова ми хареса да фотографирам, че си направих лаборатория в мазето. Андрей ми оказа помощ да се науча да демонстрирам и да копирам ръчно на хартия. Тогава, през 80-те години, това беше единствената допустима технология. Баща ми видя, че много се възпламених, и доста му се примолих за един рожден ден да ми купи професионален фотоапарат. Купи ми източногермански – „ Практика “, с два обектива, които се сменяха.Това беше единствената сериозна марка фотоапарати, която можеше да се купи тогава в България. Помня, че струваше много пари, може би повече от заплатата на татко ми. И тогава напълно се възпламених. Продължих да се развъртвам по някакъв метод. Докато следвах кинорежисура в НАТФИЗ, също учихме две години снимка. Имах опция да опитам да фотографирам в студио, да употребявам лабораторията на Академията. Снимането постоянно е участвало в живота ми. Кадър, юридически в процеса на работа по кино лентата „ 18% сиво “ – през есента по време на фестивала „ Златна роза “
във Варна.
Една от обичаните ми фотографии. На напред във времето се вижда седнало момче. Това е синът ми Борис, който сякаш оставен на мира и от майка си, и от татко си, в този миг гледа в една точка. Пред прозореца е майката на моите деца Невена, която е погледнала към голямо красиво празно пространство. Кадърът е изработен в хотел „ Черно море “ във Варна. Тези две фигури, които се виждат от задното стъкло на кола, са персонажи от кино лентата. 
Героят на Руши Видинлиев ги среща в Белгия. Те са малко семейство, което в действителност се състои от брат и сестра. Собственици са на магазин, който виждаме – нещо като минимаркет. Прозорците над него са прозорците на техния дом. Сестрата работи в магазина и се грижи за брат си, който е роден с умствени проблеми. Той не може без нея. Много се обичат и са всичко един за различен. Това за мен е толкоз трогателна история от живота. И е изиграна от белгийските артисти Борис ван Северен и Йоке Емерс.
Три години по-късно в границите на Биеналето на фотографията във Виена Foto Wien Виктор Чучков печели конкурс и прави галерия по покана на дом „ Витгенщайн “ с определени фотографии, свързани с четиригодишния развой на подготовка, търсене на местоположения, на артисти и снимане на кино лентата в Германия, Англия, Белгия и България.Концепцията за изложбата написа дружно с актрисата, изпълняваща основна роля във кино лентата – Доля Гавански. Прави първична селекция от 200 фотографии. Георги Богданов и Борис Мисирков се намесват със идващото равнище на избиране и куриране на творбите. Във Виена изложбата продължава месец. Виктор Чучков и фотографията Бях може би в четвърти клас и се интересувах от снимане около моя другар Андрей Кулев, който в този момент е награждаван режисьор и аниматор. Той имаше фотоапарат от майка си – Светла Ганева, една от най-хубавите кинооператори дами на доста български филми. И Андрей, и майка му снимаха доста и доста хубаво. Аз им се възхищавах и желаех също да опитам. В пети клас татко ми ми купи съветски фотоапарат „ Смена 8 “.Беше пластмасов, с две-три настройки, само че правеше забавни фотоси и значимото беше, че можеш да хванеш момента. Толкова ми хареса да фотографирам, че си направих лаборатория в мазето. Андрей ми оказа помощ да се науча да демонстрирам и да копирам ръчно на хартия. Тогава, през 80-те години, това беше единствената допустима технология. Баща ми видя, че много се възпламених, и доста му се примолих за един рожден ден да ми купи професионален фотоапарат. Купи ми източногермански – „ Практика “, с два обектива, които се сменяха.Това беше единствената сериозна марка фотоапарати, която можеше да се купи тогава в България. Помня, че струваше много пари, може би повече от заплатата на татко ми. И тогава напълно се възпламених. Продължих да се развъртвам по някакъв метод. Докато следвах кинорежисура в НАТФИЗ, също учихме две години снимка. Имах опция да опитам да фотографирам в студио, да употребявам лабораторията на Академията. Снимането постоянно е участвало в живота ми. Кадър, юридически в процеса на работа по кино лентата „ 18% сиво “ – през есента по време на фестивала „ Златна роза “ във Варна.
Една от обичаните ми фотографии. На напред във времето се вижда седнало момче. Това е синът ми Борис, който сякаш оставен на мира и от майка си, и от татко си, в този миг гледа в една точка. Пред прозореца е майката на моите деца Невена, която е погледнала към голямо красиво празно пространство. Кадърът е изработен в хотел „ Черно море “ във Варна. Тези две фигури, които се виждат от задното стъкло на кола, са персонажи от кино лентата. Героят на Руши Видинлиев ги среща в Белгия. Те са малко семейство, което в действителност се състои от брат и сестра. Собственици са на магазин, който виждаме – нещо като минимаркет. Прозорците над него са прозорците на техния дом. Сестрата работи в магазина и се грижи за брат си, който е роден с умствени проблеми. Той не може без нея. Много се обичат и са всичко един за различен. Това за мен е толкоз трогателна история от живота. И е изиграна от белгийските артисти Борис ван Северен и Йоке Емерс.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ