В Оксфорд, който покрива огромна територия, от Рединг до Суиндън

" В Оксфорд, който покрива голяма територия, от Рединг до Суиндън и Нюбъри, за 3 часа гласоподаваха към 300 души.

Не знам какво да ви кажа, с изключение на, че това не е почтено. Нито към гласоподавателите, нито към хората в комисиите, рискуващи здравето си на крайник над 16 часа единствено в деня на изборите, без да броим работата по основаването на секциите.

Напливът е голям и предстоящ.

Ако имахме 87 секции, колкото си декларирахме, а не 35, както законът неуместно упорства, гражданският възторг на хората тук нямаше да се разрушава по този метод във вълнолома на идиотската действителност, наложена ни от една страна, която по едно и също време желае парите ни и се ужасява от гласовте ни.

Гражданите на България имат потребност от отдалечено гласоподаване, както се прави на всички места в цивилизацията (включително Румъния). Не знам по какъв начин по-ясно можем да го потвърдим.

Пиша това от тоалетната, която навестявам за първи път, откогато сме отворили секцията в 7 сутринта.

Не съм яла, нито пила. Какво вършат и по какъв начин устоят сътрудниците в Лондон, не ми стига въображението да кажа.

Стискайте ни палци и гласувайте, не ни жалете. Хванали сме се на това хоро, ще го тропаме. Колкото пъти се наложи, до момента в който страната проработи за нас.

П.П. Без да сме ги молили, гласоподаватели ни носят шоколад и кафе, с цел да не се гътнем. Един от тях пусна бюлетината в урната, с блестящо синя маска на лицето, погледна ни и сподели: " Не ме виждате, само че ви се усмихвам. "

Фейсбук, Мария Спирова