Амнести Интернешънъл: Гладът е навсякъде в Газа, колегите ни умир...
В публично известие от 23 юли Амнести Интернешънъл показва, че гладът към този момент визира освен цивилното население, само че и самите филантропични служащи, които се редят на опашки за храна под риск от пукотевица. Някои от тях умират от недохранване, до момента в който се пробват да спасят други. „ Гладът е на всички места в Газа “, декларират от организацията.
109 филантропични и правозащитни организации упорстват за незабавни дейности: отваряне на всички сухопътни гранични пунктове, цялостен достъп на Организация на обединените нации до филантропични доставки и завършек на обсадата. По данни на Организация на обединените нации, към 13 юли минимум 875 палестинци са починали, до момента в който са търсили храна — в това число на разпределителни пунктове и по направления за доставка. Над два милиона души са принудително разселени, а последната заповед за евакуация от израелските сили от 20 юли лимитира придвижването на палестинците до под 12% от територията на Газа.
Лекари в региона оповестяват за рекордни равнища на остро недохранване, най-много измежду деца и възрастни. Отпадъци се натрупат, водата е нечиста, хиляди страдат от диария и дехидратация. Разпределенията в анклава доближават едвам 28 камиона дневно, което е извънредно незадоволително за потребностите на популацията.
Въпреки че филантропичните организации имат подготвеност и запаси, достъпът до помощите е стеснен, в това число и до тонове складирана храна и лекарства, намиращи се даже на територията на Газа.
Амнести упреква израелското държавно управление, че посредством административни и бюрократични ограничавания попречва филантропичната задача. Организацията акцентира, че подлагането на цивилни на апетит като военна тактика е военно закононарушение.
Според Световната стратегия по прехраната, актуалните условия вършат доставките и разпределянето на храна на практика невъзможни. Представители на организации на място разказват надълбоко психическо страдалчество измежду децата. Някои споделят, че избират да „ отидат в парадайса, тъй като най-малко там има храна “.
Амнести Интернешънъл и десетки други организации упорстват държавните управления по света да прекратят бездействието и да се договорят за неотложно и трайно преустановяване на огъня. Според тях „ фрагментарните съглашения и символичните жестове “ не могат да заместят действителни дейности и нарушават моралните и юридическите отговорности на страните.
109 филантропични и правозащитни организации упорстват за незабавни дейности: отваряне на всички сухопътни гранични пунктове, цялостен достъп на Организация на обединените нации до филантропични доставки и завършек на обсадата. По данни на Организация на обединените нации, към 13 юли минимум 875 палестинци са починали, до момента в който са търсили храна — в това число на разпределителни пунктове и по направления за доставка. Над два милиона души са принудително разселени, а последната заповед за евакуация от израелските сили от 20 юли лимитира придвижването на палестинците до под 12% от територията на Газа.
Лекари в региона оповестяват за рекордни равнища на остро недохранване, най-много измежду деца и възрастни. Отпадъци се натрупат, водата е нечиста, хиляди страдат от диария и дехидратация. Разпределенията в анклава доближават едвам 28 камиона дневно, което е извънредно незадоволително за потребностите на популацията.
Въпреки че филантропичните организации имат подготвеност и запаси, достъпът до помощите е стеснен, в това число и до тонове складирана храна и лекарства, намиращи се даже на територията на Газа.
Амнести упреква израелското държавно управление, че посредством административни и бюрократични ограничавания попречва филантропичната задача. Организацията акцентира, че подлагането на цивилни на апетит като военна тактика е военно закононарушение.
Според Световната стратегия по прехраната, актуалните условия вършат доставките и разпределянето на храна на практика невъзможни. Представители на организации на място разказват надълбоко психическо страдалчество измежду децата. Някои споделят, че избират да „ отидат в парадайса, тъй като най-малко там има храна “.
Амнести Интернешънъл и десетки други организации упорстват държавните управления по света да прекратят бездействието и да се договорят за неотложно и трайно преустановяване на огъня. Според тях „ фрагментарните съглашения и символичните жестове “ не могат да заместят действителни дейности и нарушават моралните и юридическите отговорности на страните.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ