В общество, в което евтината, калорично плътна храна е навсякъде,

В общество, в което евтината, калорично плътна храна е на всички места, на пръв взор наподобява разумно да виним апетита за възходящите равнища на затлъстяването в международен мащаб. 

Ново проучване от Калифорнийския университет в Бъркли прекатурва това разбиране. Според него не апетитът, а именно загубата на наслаждение от храненето стои в основата на казуса, съобщава сайтът Neuro Science News.

Изследването сочи към избран мозъчен пептид, невротензин, като главен регулатор на удоволствието, което изпитваме от храната. Невротензинът усилва действието на допамина, който е невротрансмитер, обвързван с мотивацията и възприятието за премия. Когато равнищата на невротензин спаднат, надлежно понижава и допаминовият отговор към храната, което означава по-малко удоволствие от яденето, пише svetatnazdraveto.bg.

При мишки на дълготрайна диета с високо наличие на мазнини учените откриват значителен спад в равнищата на невротензин в мозъчни области, свързани с възнаграждението. Това води до абсурд: макар че употребяват повече храна, тези мишки проявяват по-малко желание за висококалорични лакомства отвън рутинната си диета.

Вместо да ядат, тъй като изпитват мощен апетит или наслаждение, мишките (а евентуално и хората със затлъстяване) стартират да се хранят по табиет, от досада или от липса на опция. Това държание прилича това, което постоянно следим при прочувственото хранене, което съставлява консумация на храна без действителна приятност.

Този модел е извънредно значим за разбирането на затлъстяването. Ако човек не изпитва удоволствие от храната, той може да яде повече, не тъй като желае, а тъй като неналичието на задоволство не го кара да спре. Това акцентира, че лечението на затлъстяването не може да разчита само на угнетяване на апетита.

Възстановяването на удоволствието води до по-здравословно държание

Когато учените възвръщат равнищата на невротензин при затлъстели мишки,  посредством нормализиране на диетата или генетични операции, те следят впечатляващи резултати:

мишките възвръщат мотивацията да търсят храна, която им носи удоволствие;

общият банкет на храна намалява;

тежестта им спада;

тревогата им се понижава;

двигателната им интензивност се усъвършенства.

Това демонстрира, че възстановяването на удоволствието от храненето може да прекъсне цикъла на преяждане и да помогне за основаване на по-здравословни хранителни привички.

Какво значи това за хората?

Важно е да се подчертае, че макар мощните доказателства от скотски модели, директното преместване върху индивида изисква спомагателни проучвания. Но посоката е обещаваща.

Повечето лечения досега се концентрират върху угнетяване на апетита или ограничение на калориите. Пример за това са агонистите на GLP-1, като Ozempic, които увеличават чувството за задоволеност. Но новият метод предлага да се възвърне естествените механизми за наслаждение, вместо да се потискат. Това би могло да обезпечи по-дълготрайни резултати и по-малко странични резултати.

Удоволствието не е зложелател, а съдружник

В културен подтекст, в който постоянно се гледа с съмнение към храненето за наслаждение, това изследване дава мотив да се преосмисли ролята на удоволствието. Според професор Стефан Ламел от изследователския екип,  " естественият блян към вкусна, калорична храна не е проблем – казусът е, когато го загубим “.

Аналогията, която употребява изследователката Нета Газит Шимони, е изключително показателна:  " Представете си, че ядете необикновен десерт в страховит ресторант в Париж и  изпитвате прилив на допамин и благополучие. Това възприятие липсва при мишките, подложени на дълготрайна висококалорична диета. “

Пътят към по-прецизни лечения

Невротензинът не може да се ползва непосредствено като терапия, тъй като въздейства върху доста зони на мозъка и крие риск от странични резултати. Но благодарение на генетичен разбор учените към този момент са разпознали съответни гени и пътища, регулиращи функционалността на невротензин. Това отваря вратата за прецизни, ориентирани лекувания, които могат да задействат невротензиновите вериги, без да се намесват в други мозъчни функционалности.

В дълготраен проект, този метод би могъл да се употребява освен за проблеми със затлъстяването, само че и за други положения като диабет и хранителни разстройства. Въпросите, които стоят пред екипа, към този момент надвишават затлъстяването:  " Как гладът въздейства на допаминовите вериги? Какво става при анорексия, булимия, хиперфагия? “

Новото проучване дава съществено съображение да пренасочим вниманието от битката с апетита към възстановяване на здравословното наслаждение от храната.

Съдържанието е информативно и не съставлява консултация, рекомендация или съвет. При въпроси по отношение на вашето здраве, здравно положение или лекуване, наложително се консултирайте с медицински експерт.