145 филма са създадени в България през миналата година
В обсега на културните институции се включват музеите, театрите, музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
Към 31.12.2023 година в страната действат 189 независими музея , регистрирани според Закона за културното завещание, като по тематичен обсег 101 от тях са общи, а 88 – профилирани (вкл. художествени галерии).
През 2023 година движимите културни полезности, формиращи Националния музеен фонд, са 7845 хиляди фондови единици и спрямо 2022 година техният брой се усилва с 43 хиляди (0.5%) . Цифровизирани са 472 хиляди фондови единици, което е с 9 хиляди повече по отношение на миналата година.
Посещенията в музеите през 2023 година са 4965 хиляди и съпоставени с 2022 година се усилват с 24.1% . В дните със свободен вход са осъществени 15.9% от визитите (789 хиляди) . Регистрирано е и нарастване на визитите на чужденци в музеите – с 356 хиляди, или с 56.4% по отношение на миналата година.
През 2023 година в настоящите 83 театъра в страната са проведени 16 125 представления, посетени от 2249 хиляди фенове , като по отношение на 2022 година представленията и визитите се усилват надлежно с 22.2 и 31.5%. Средният брой гости на едно зрелище е 139 и се усилва с 9 души по отношение на миналата година.
Разпределението на театрите по тип и осъществени постановки през 2023 година е следното:
• 38 трагични театъра с 6387 представления;
• 7 оперни и балетни театъра с 1002 представления;
• 3 оперетни театъра с 464 представления;
• 24 куклени театъра с 5785 представления;
• 8 драматично-куклени театъра с 2094 представления;
• 3 цирка с 393 представления.
През 2023 година в страната са развивали активност 76 музикални колектива – 11 филхармонии и симфониети , 28 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 37 оркестъра. Представленията на тези колективи се усилват с 37.6% по отношение на 2022 година.
През 2023 година броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици е 49 . Общият им фонд се състои от 35 901 хиляди библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и други, като в структурата му с най-голям дял са книгите – 55.3% (19 848 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29.5% (10 608 хил.), и продължаващите издания – 15.2% (5 445 хиляди).
Регистрираните читатели са 270 хиляди , което е с 14% по-малко спрямо миналата година, а визитите се усилват с 15.7% и доближават 4337 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 5638 хиляди библиотечни единици.
В Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ през 2023 година има регистрирани 8491 хиляди библиотечни документа, или с 53 хиляди повече спрямо миналата година . Библиотечният фонд в 26-те районни библиотеки в регионалните центрове е 11 957 хиляди единици, като заетият фонд в тях се усилва с 277 хиляди спрямо 2022 година.
Аудио-визуалната активност включва филмовото произвеждане, активността на кината, както и радио и телевизионната програмна активност.
През 2023 година са създадени общо 145 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата , включително 48 за киномрежата, 92 за малкия екран и 5 за други цели.
Произведените пълнометражни филми са 37 (19 игрални, 17 документални и 1 анимационен).
Произведените късометражни и среднометражни филми са 108 (включващи 5 сериала с общо 47 епизода), от които 7 игрални, 91 документални и 10 анимационни.
Диана Димитрова и Александра Чаталбашева от СУ „ Константин Преславски “-Бургас демонстрираха впечатляващи акробатични умения
