В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да остане

В някои случаи, при преклонна възраст, пациентът може да остане под интензивно наблюдаване, в случай че тумора не нараства и не метастазира в лимфните възли. Тези обстоятелства станаха ясни по време на теоретичен интердисциплинарен симпозиум на тематика: „ Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лекуването и следенето “, който се организира в София на 16 и 17 март.

Научният конгрес беше проведен от Българското Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към Медицинския университет в София. Освен експерти в региона на ендокринологията, в него участваха и експерти по патология, ядрена медицина, хирургия, както и лекари, ангажирани с лекуването и следенето на пациентите с рак на щитовидната жлеза.

По данни на Националния раков указател заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията, толкоз се приема, че е и на всички места по света.

„ Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином. В към 90% от случаите той е с добра прогноза, за разлика от други, като да вземем за пример ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха, уточни проф. Русанка Ковачева, шеф на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни болести към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”. Засяга по-често дамите, както при всички болести на щитовидната жлеза, добави експертът.

Проф. Ковачева увери, че достиженията на медицината разрешават жена с отстранена щитовидна жлеза поради карцином да забременее, износи и роди крепко дете. В този случай функционалността на жлезата се замества с таблетки.

„ Съществуват четири типа карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – към 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 - 15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – към 1%, само че той е и най-опасен. Заболяването стартира и протича безсимптомно. Само когато е доста напреднало, се открива корав възел в щитовидната жлеза, увеличение на лимфните възли в региона на шията, смяна в гласа, зной и затруднено преглъщане”, сподели доктор Александър Шинков.

„ Медицинската просвета към този момент познава освен оперативни, само че и неоперативни способи за лекуване на щитовидната жлеза, в това число и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, разнообразни способи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със заледяване, само че тя към момента не е намерила приложение при щитовидната жлеза”,каза проф.Здравко Каменов, шеф Клиника по ендокринология, Александровска болница и разясни, че към неинвазивен способ лекарите пристъпват, в случай че положението на пациента не разрешава интервенция или самият болен не желае да бъде опериран.

Щитовидната жлеза страда и от йоден недостиг, когато човек не приема задоволително йод. Затова би трябвало да се употребява йодирана сол. В България солта наложително се йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна, демонстрират данни от изследвания, изнесени от проф. Боян Лозанов, шеф Клиника по ендокринология в болница „ Аджибадем – Токуда”.

„ От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза, йодният недостиг е сериозен рисков фактор, акцентира ендокринологът и уточни, че той довежда и до съществени нарушавания в развиването на мозъка, душeвността и физическото развиване, изключително когато настъпи по време на бременността. Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, само че стартира да действа в третия месец. Тя обаче е към момента прекомерно слаба и не може да му обезпечи нужното количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката посредством кръвта. Ако бременната е в недостиг, бебето не може да компенсира единствено, мозъкът не се развива, настава кретинизъм.