„Ибах ва”: „Найс, а?”
В някои случаи обособени расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други, видимо по-важни детайли като постановка и операторска работа
В други случаи имаме диалект, който непосредствено “прави ” филмите – единствено си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен “Шменти шапки ”
Българското кино предлага богат азбучник от реплики, които са се вградили в поп-културната памет, повлияли са на неофициалното другарство и са се трансформирали в части всеобщо споделян диалект. Най-актуалният образец е едноименната екранизация по романа на Милен Русков “Възвишение ”. Филмовата версия изведе характерните лексикални достолепия на литературния първоизточник в зоната на интернет “вайръл ” явленията. Влизането на “Възвишение ” в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна акция, възвести новооткритата национална обич към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и кино лентата.
Возвисяването на славата на старинните думи предстоящо стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, половото и неразрешеното – в многопластовия и героичен израз “Ибах ва! ”. Едновременно надълбоко българско и универсално проклинание с античен дизайн и всеобхватно въздействие върху груповото въображение, “Ибах ва ” може да бъде опасност, благопожелание, дистанциран коментар, зрелищна демонстрация на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, непокътната словесна марка на персонаж и колосален слоган. От народа – за народа.
“Възвишение ” удари лексикалния поп-културен джакпот с “Ибах ва ”. Популярността на цитата е образец за въздействието, което сполучливи локални филми са в положение да упражняват върху общуването. Преди години “Мисия Лондон ” реализира сходен резултат с репликата на Коцето Калки “Найс, а ”. Няма потребност тези изрази да бъдат истински хрумвания на сценаристите. Понякога е задоволително да вземат забавни словесни принадлежности от избрана ниша, външна страна или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм капацитет и да го трансфорат в национално жаргонно събитие.
В други случаи имаме диалект, който непосредствено “прави ” филмите – единствено си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен “Шменти шапки ”.
Най-много иконични реплики безспорно се съдържат в българското кино отпреди 1989-а година. Много от тях играят с жаргона, обществената ирония, битовите обстановки и се отличават със своя комедиен дизайн:
“Ще ги наредим по този начин: родственик, полицай, родственик, милиционер… ”, “Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче ”, “На нас гении не ни трябват ”, “Всички сме от село ”, “Лошо, Седларов, неприятно ” ( “Опасен сексапил ”, 1984)
“Риба, но цаца… ” ( “Кит ”, 1970)
“Турското ни кафе е виетнамско ” ( “Селянинът с колелото ”, 1974)
“Въх, умъртви мъ! ” ( “Криворазбраната цивилизация ”, 1975),
“Аз, да вземем за пример може и да не съм прав, само че кюфтетата без лук не ги утвърждавам ” ( “Вилна зона ”, 1975)
“Може да е “Сейко ”, само че е обратно ”, “Аре прего, ма! ” ( “Оркестър без име ”, 1982 г.)
“- Ама и сред софиянците имало огромни серсеми. – Има. Големи серсеми. То множеството сме от селата, но има ” („ Баш Майстора – На море ”, 1982)
“Тате сподели, че ще ми купи колело, но различен път! ” ( “Куче в чекмедже ”, 1982),
“Като приказваш с мен, ще мълчиш! ” ( “Дами канят ”, 1980)
“Ибах ва ” също се возвиси до пантеона на бг жаргона и наложителните кино реплики локално произвеждане.
“Възвишение ” – изключително в своето литературно проявяване – има многочислени забавни фрази и думи, само че точно “Ибах ва ” бе призвано да остави трайна диря в обществената среда и да заживее собствен личен живот в зоните на (сравнително) свободно другарство, които назоваваме обществени мрежи и медии. А по-точно – в по този начин наречените български Фейсбук и българския Twitter. Това са тези анклави от цифровите корпоративни колоси, където се поддържа връзка главно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.
Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на кино лентата трагично набъбна. Цитатът мина през наложителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и тъкмо предадено “Ибах ва ”, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))
Много пъти изразът е употребен, с цел да онагледи директна отпратка към “Възвишение ” – хората са гледали кино лентата, или препрочели книгата, и нямат самообладание да дестилират всичко значимо в къс занимателен пост. А “Ибах ва ” напълно неиронично е есенциална насочна точка – в тази иконична и богата на символизъм комбинация от букви са събрани някои главните художествени цели на романа и кино лентата: комизъм и блян към достоверност.
Изразът бързо болести говоренето и надскочи цитирането, непосредствено обвързано с “Възвишение ”, с цел да се засели във всевъзможни мотиви, образци и обстановки. “Пак ли се напихте? Ибах ва! ”, “Ибах ва, по какъв начин ме излъгахте ”, “Що не ми харесвате фотографията, ибах ва ”… Поквареното благопожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална ругатня ще се радва на дълъг културен живот.
За разлика от някои в действителност архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, “ибах ва ” съставлява лека трансформация на израз, употребен необятно и надълбоко в актуалното неофициално българско другарство. Ала в тази си разновидност звучи някак по-забавно, по-допустимо и съвсем “фемили френдли ”. Променете две букви – Е вместо И, и вместо второто а – и получавате верния от днешна жаргонна (и софийска) позиция, само че много по-вулгарно звучащ вид.
Освен като възрожденска отпратка, “Ибах ва ” работи и като препоръка за функциониращи и през днешния ден български диалекти. В някои райони изразът се употребява по този начин и в този момент, а това го натоварва с спомагателен комедиен слой.
Забавните, тарикатските, гъзарски и готини изразчета са извънредно значими за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна необичайност, а неналичието на качествени сюжети е огромна неволя за локалната “индустрия ”. В някои случаи обособени расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други, видимо по-важни детайли като постановка и операторска работа. И който успее да поръси своя кино или тв разговор с елементарно запаметяващи се, занимателни, органични и пристрастяващи реплики, той си отваря път към сърцето (и устата) на публиката.
В други случаи имаме диалект, който непосредствено “прави ” филмите – единствено си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен “Шменти шапки ”
Българското кино предлага богат азбучник от реплики, които са се вградили в поп-културната памет, повлияли са на неофициалното другарство и са се трансформирали в части всеобщо споделян диалект. Най-актуалният образец е едноименната екранизация по романа на Милен Русков “Възвишение ”. Филмовата версия изведе характерните лексикални достолепия на литературния първоизточник в зоната на интернет “вайръл ” явленията. Влизането на “Възвишение ” в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна акция, възвести новооткритата национална обич към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и кино лентата.
Возвисяването на славата на старинните думи предстоящо стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, половото и неразрешеното – в многопластовия и героичен израз “Ибах ва! ”. Едновременно надълбоко българско и универсално проклинание с античен дизайн и всеобхватно въздействие върху груповото въображение, “Ибах ва ” може да бъде опасност, благопожелание, дистанциран коментар, зрелищна демонстрация на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, непокътната словесна марка на персонаж и колосален слоган. От народа – за народа.
“Възвишение ” удари лексикалния поп-културен джакпот с “Ибах ва ”. Популярността на цитата е образец за въздействието, което сполучливи локални филми са в положение да упражняват върху общуването. Преди години “Мисия Лондон ” реализира сходен резултат с репликата на Коцето Калки “Найс, а ”. Няма потребност тези изрази да бъдат истински хрумвания на сценаристите. Понякога е задоволително да вземат забавни словесни принадлежности от избрана ниша, външна страна или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм капацитет и да го трансфорат в национално жаргонно събитие.
В други случаи имаме диалект, който непосредствено “прави ” филмите – единствено си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен “Шменти шапки ”.
Най-много иконични реплики безспорно се съдържат в българското кино отпреди 1989-а година. Много от тях играят с жаргона, обществената ирония, битовите обстановки и се отличават със своя комедиен дизайн:
“Ще ги наредим по този начин: родственик, полицай, родственик, милиционер… ”, “Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче ”, “На нас гении не ни трябват ”, “Всички сме от село ”, “Лошо, Седларов, неприятно ” ( “Опасен сексапил ”, 1984)
“Риба, но цаца… ” ( “Кит ”, 1970)
“Турското ни кафе е виетнамско ” ( “Селянинът с колелото ”, 1974)
“Въх, умъртви мъ! ” ( “Криворазбраната цивилизация ”, 1975),
“Аз, да вземем за пример може и да не съм прав, само че кюфтетата без лук не ги утвърждавам ” ( “Вилна зона ”, 1975)
“Може да е “Сейко ”, само че е обратно ”, “Аре прего, ма! ” ( “Оркестър без име ”, 1982 г.)
“- Ама и сред софиянците имало огромни серсеми. – Има. Големи серсеми. То множеството сме от селата, но има ” („ Баш Майстора – На море ”, 1982)
“Тате сподели, че ще ми купи колело, но различен път! ” ( “Куче в чекмедже ”, 1982),
“Като приказваш с мен, ще мълчиш! ” ( “Дами канят ”, 1980)
“Ибах ва ” също се возвиси до пантеона на бг жаргона и наложителните кино реплики локално произвеждане.
“Възвишение ” – изключително в своето литературно проявяване – има многочислени забавни фрази и думи, само че точно “Ибах ва ” бе призвано да остави трайна диря в обществената среда и да заживее собствен личен живот в зоните на (сравнително) свободно другарство, които назоваваме обществени мрежи и медии. А по-точно – в по този начин наречените български Фейсбук и българския Twitter. Това са тези анклави от цифровите корпоративни колоси, където се поддържа връзка главно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.
Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на кино лентата трагично набъбна. Цитатът мина през наложителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и тъкмо предадено “Ибах ва ”, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))
Много пъти изразът е употребен, с цел да онагледи директна отпратка към “Възвишение ” – хората са гледали кино лентата, или препрочели книгата, и нямат самообладание да дестилират всичко значимо в къс занимателен пост. А “Ибах ва ” напълно неиронично е есенциална насочна точка – в тази иконична и богата на символизъм комбинация от букви са събрани някои главните художествени цели на романа и кино лентата: комизъм и блян към достоверност.
Изразът бързо болести говоренето и надскочи цитирането, непосредствено обвързано с “Възвишение ”, с цел да се засели във всевъзможни мотиви, образци и обстановки. “Пак ли се напихте? Ибах ва! ”, “Ибах ва, по какъв начин ме излъгахте ”, “Що не ми харесвате фотографията, ибах ва ”… Поквареното благопожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална ругатня ще се радва на дълъг културен живот.
За разлика от някои в действителност архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, “ибах ва ” съставлява лека трансформация на израз, употребен необятно и надълбоко в актуалното неофициално българско другарство. Ала в тази си разновидност звучи някак по-забавно, по-допустимо и съвсем “фемили френдли ”. Променете две букви – Е вместо И, и вместо второто а – и получавате верния от днешна жаргонна (и софийска) позиция, само че много по-вулгарно звучащ вид.
Освен като възрожденска отпратка, “Ибах ва ” работи и като препоръка за функциониращи и през днешния ден български диалекти. В някои райони изразът се употребява по този начин и в този момент, а това го натоварва с спомагателен комедиен слой.
Забавните, тарикатските, гъзарски и готини изразчета са извънредно значими за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна необичайност, а неналичието на качествени сюжети е огромна неволя за локалната “индустрия ”. В някои случаи обособени расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други, видимо по-важни детайли като постановка и операторска работа. И който успее да поръси своя кино или тв разговор с елементарно запаметяващи се, занимателни, органични и пристрастяващи реплики, той си отваря път към сърцето (и устата) на публиката.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ