Знаят ли конете на хиподрума, че се състезават
В някои страна конният спорт е много по-развит, в сравнение с у нас, само че приликите с нашите почитатели са, че когато настъпи сезонът на надбягванията, всеки става специалист по конете.
Телевизионни водещи, професионални специалисти и експерти приказват решително за „ волята за победа “ на любимеца жокей, за „ битката “, за „ сърце “, „ хъс “ и „ увереност “.
Но дали самите конете в действителност знаят, че вземат участие в съревнование, камо ли да имат предпочитание да го завоюват? Разбират ли какво значи да са първи?
Въз основа на десетилетия опит и всичко, което знаем за държанието на конете, можем да кажем, че най-правдоподобният отговор е „ не “.
От позиция на коня има малко награди за спечелването на съревнование.
Достигането на финала може да значи стоп на натиска да продължиш да галопираш с висока скорост и удари от камшика на жокея, само че същото важи за всички коне, откакто преминат финалната линия. Ако във финалният стадий на надпреварата няколко коня са близко един до различен, те може даже да бъдат бичувани повече, в сравнение с конете, които са по-назад.
Така че, даже при обстоятелството, че да стигне пръв до финала може да бъде извънредно значимо, с цел да е удовлетворен жокеят му, за коня има доста малко изгоди, които биха го стимулирали непринудено да галопира по-бързо, с цел да реализира този резултат.
Та знае ли въобще конят, че взе участие в съревнование? Отново отговорът евентуално е „ не “.
Галопирането е съществена част от държанието на конете и те непринудено бягат дружно в групи, когато им се отдаде опция – даже в гонка без жокеи. Въпреки това има редица аргументи да се счита, че животните не са развили предпочитание да „ побеждават “ по време на колективен галоп.
Конете са обществени животни. В дивата природа, с цел да сведат до най-малко самостоятелното си излагане на хищници, те синхронизират придвижването си с другите коне в групата.
Тази синхронизация включва поддържане на сходна скорост с тази на другите членове на групата (за да се резервира групата заедно), следене на ситуацията на личното тяло и това на съседите, с цел да се избегнат конфликти, и адаптиране на скоростта към терена и сигналите на околната среда, които демонстрират идна заплаха или трудности. В дивата природа „ успеха “, т. е. идването първи, доста преди другите членове на групата, може да бъде даже негатив, защото излага „ спечелилия “ на нараснал риск от хищници.
Това групово държание е противоположното на това, което притежателите, треньорите и залагащите желаят от конете по време на съревнование.
Конните надбягвания зависят от два фактора, свързани с конете: вродената им податливост да се синхронизират с другите коне и способността им да бъдат подготвени да пренебрегват тази податливост в отговор на сигналите на жокея по време на надпреварата.
Треньорите и жокеите имат поради желанията на обособените коне: някои не желаят да се скупчват с другите по време на надпреварата, по тази причина жокеите им разрешават да се движат в предната част на полето. Други коне търсят сигурността на групата, по тази причина жокеите ги оставят да останат в групата, до момента в който се приближат до финала (това са конете, които виждаме да печелят в последните дистанции на състезанието).
Жокеите употребяват няколко разнообразни техники, с цел да преодолеят вродената наклонност на коня да се синхронизира с останалите. Те могат да са:
ориентиране на коня да се движи доста по-близо до другите коне (с риск от от време на време съдбовни пострадвания, които виждаме на пистата) придвижване със скорост, която не е по желание на коня (обикновено с доста по-висока скорост и за по-дълго време, и постоянно поддържана посредством потребление на камшик) възпрепятстване на коня да промени посоката си, с цел да се приспособява към позицията си по отношение на другите коне в полето (насочване на пътя му посредством напън върху устата с юздите или удари с камшика).По време на ранните стадии на надпреварата жокеите разчитат на вроденото предпочитание на конете да останат в групата, с цел да подсигуряват, че ще поддържат физическото изпитание, належащо за връзка с предните бегачи. След това този блян може да бъде подценен, тъй че конят да работи без значение от групата, да я остави зад себе си и да излезе отпред, с цел да победи.
Така че конете най-вероятно нямат визия, че вземат участие в „ съревнование “, в което задачата на галопирането им е да стигнат до несъмнено място на пистата преди някой от другите коне. Въпреки това те безспорно знаят какво е да участваш в съревнование. Тоест посредством предварителни тренировки и дресиране те научават какво е евентуално да се случи и какво да вършат по време на съревнование.
Но що се отнася до това дали конете схващат, че са там, с цел да „ завоюват “? Много по-вероятно е успеха да е резултат от комбинацията от естествени гении, физическа подготовка и уменията на жокея, а не от вроденото предпочитание на коня да стигне до финиша преди другите.
