Елате, пиленца, при батко, е стратегия на вузовете. Има ли октопо...
В някои български университети събират студенти както в някои лечебни заведения пациенти. За плячка става дума. Всичко е в името на броя. Бройката е пари.
След младите лекари и студенти от държавни университети излязоха на митинги поради повдигане таксите във висшите учебни заведения. В някои от специалностите в платената форма на образование повишаването е с 200% до 300%.
Увеличението на таксите се случва „ ненадейно “ и в разгара на акциите по записване на новите студенти. Ситуацията е като в това чалга парче на Милко Калайджиев „ Елате, пиленца, при батко “…
Ректорът на СУ „ Св. Климент Охридски “ проф. Георги Вълчев се пошегува, че нарастването на таксите ще падне на половина след 1 януари, като влезе в действие еврото – поради съотношението 1 евро за 2 лв.. Тъпо.
Появиха се и пояснения, че е станала някаква неточност, може би софтуерна. Някой някъде си е бъркал в носа и е засилил цифрите внезапно нагоре…
Ръстът е проблем обаче освен за учещите, само че и за самите университети. Просто девойки и младежи ще поемат към други страни.
Отговорността е най-много на политиците, които отново умуват по Закона за висшето обучение.
Чудят се какво де измислят, само че не обелват и дума, че във вузовете към този момент се одобряват тройкаджии и всеки полуидиот е добре пристигнал – поради броя.
Говорим за пари, само че в действителност най-големият проблем е качеството, което дават или не дават вузовете.
В България има 53 или 54 висши образователни заведения. С изнесените филиали броят им е доста по-голям.
Положението прилича това с броя на лечебните заведения и служителите на реда: най-вече ги имаме на глава от популацията в Европа, само че по качество сме на дъното.
Това значи, че и във висшето обучение има корупционен октопод, който диктува какво да става там.
Всеки може да си купи тапия за висше против избрана сума. Скъпите са за медицина, право, финанси и някои други специалности.
Разбрахте ли? Най-високи ще са таксите за бъдещите химици. Може би тъй като ще са наясно по какъв начин се „ създават “ синтетични дроги?...
Според Сметната палата от години в някои вузове наличието на лекции въобще не е наложително. На места нямало даже условие за легализация на студентските книжки в края на даден учебен срок. Съществува и процедура изпитите да се организират през два дни. И студенти се изхитряват да ги „ вземат “ по втория метод.
Може ли някой да уточни броя на хора от Министерство на вътрешните работи, които приключват задочно право? Много са и немалка част от тях не са стъпвали на лекции.
Всяко българско семейство може да опише история, обвързвана с „ по какъв начин детето влезе и приключи висше “.
Имаме най-вече лечебни заведения и болнични кревати, само че най-ниска дълготрайност на живота в Европа. Най-много чиновници в Министерство на вътрешните работи, само че най-вече жертви на пътя, „ локали “ биячи и прочие Имаме и доста университети, само че единствено един в Топ 1000 в света.
Софийският университет е на 811 място измежду най-хубавите университети в света и на 320 място измежду университетите в Европа. Информацията е от 25 март 2025 година, дело е на EduRank. Други ранглисти няма да загатваме.
Как е в други страни и университети?
Националният университет на Сингапур (NUS) е 17-и в света. И първи в Азия. Платеното образование в него варира от 8 200 до 12 700 сингапурски долара. (1 лев е еднакъв на 1,3 сингапурски долара) Пълното образование за сингапурски студенти в NUS е гратис.
Сред най-скъпите в света са колежът „ Харви Мъд “, Колумбийският университет и Оксфордският университет.
В „ Харви Мъд “ в Калифорния образованието е 67 255 $.
В Колумбийския университет в Ню Йорк таксата доближава 66 383 $. В Оксфордския – 62 000 $.
Но какъв е стандартът в Съединени американски щати? А у нас?
Освен това Колумбийският университет предлага гратис образование на студенти, чиито фамилии имат приход под 150 000 $. За фамилии с приходи под 66 000 $ университетът покрива 100% от всичките четири години на образование и всички разноски на въпросните студенти. Това важи и за чужденците.
Атинският университет (известен също като Национален и Каподистрийски университет в Атина) през 2024 година е на 62-о място в света. Бил е и по-назад, само че в действителност има огромен престиж. В него образованието е гратис за гръцки жители и жители на Европейския съюз. Платеното образование варира от 1 500 до 9 000 евро, според от специалността. Много облекчения има по разнообразни стратегии.
В Дания учат значително български младежи. Там има 8 държавни университета и нито един частен. Съществуват колежи и бизнес академии, само че те не са включени в термина „ университет “.
В Нидерландия има 31 държавни университети и 10 частни. Много университети, изключително изследователските, оферират образование на британски език, което ги прави известен избор за задгранични студенти. Много наши момчета и девойки учат там. Безплатно.
18 милиона е популацията на Нидерландия.
Известният университет Бокони в Италия, където се образоват десетки млади българи, предлага разнообразни варианти за финансова помощ, в това число цялостно освобождение от такси за образование. Плюс стипендии за студенти с финансови потребности или такива с увреждания. При платено образование таксите доближават най-много 13 130 евро годишно. За магистърска степен – до 18 000 евро.
Знанията на българските възпитаници в междинните учебни заведения са под междинното равнище за Европа, съгласно изследване от 2024 година Дали във вузовете ни този проблем внезапно ще се реши? Много подозрително. Преподаватели обикалят страната. Лекции се четат от време на време в кафенета, а изпити се организират в хотели.
В Ирландия, Швеция, Финландия, Норвегия, Чехия, Полша, Франция, Англия и други образованието е народен приоритет от десетилетия. Ирландия е цялостен първенец в това отношение. Резултатите се мерят в доста направления, само че най-видими са в стопанската система и благосъстоянието на жителите.
Тук някои се чудят по какъв начин да вдигнат таксите и да омаят кандидат-студенти за техния обикновен вуз. Всички знаят, че има октопод във висшето обучение. Защото има пари за асимилиране. Пари се наливат за частни уроци при преподаватели от съответните вузове. Пари за общежития, където царува... знаете какво. Пари за изпити. Пари за дипломи. Пари за научни трофеи. Пари по стратегии. Пари за учебници и пособия. Пари за преподавателски места. Доста кранчета, както виждате – значимото е кой ги управлява.
Екип на Фрог нюз
След младите лекари и студенти от държавни университети излязоха на митинги поради повдигане таксите във висшите учебни заведения. В някои от специалностите в платената форма на образование повишаването е с 200% до 300%.
Увеличението на таксите се случва „ ненадейно “ и в разгара на акциите по записване на новите студенти. Ситуацията е като в това чалга парче на Милко Калайджиев „ Елате, пиленца, при батко “…
Ректорът на СУ „ Св. Климент Охридски “ проф. Георги Вълчев се пошегува, че нарастването на таксите ще падне на половина след 1 януари, като влезе в действие еврото – поради съотношението 1 евро за 2 лв.. Тъпо.
Появиха се и пояснения, че е станала някаква неточност, може би софтуерна. Някой някъде си е бъркал в носа и е засилил цифрите внезапно нагоре…
Ръстът е проблем обаче освен за учещите, само че и за самите университети. Просто девойки и младежи ще поемат към други страни.
Отговорността е най-много на политиците, които отново умуват по Закона за висшето обучение.
Чудят се какво де измислят, само че не обелват и дума, че във вузовете към този момент се одобряват тройкаджии и всеки полуидиот е добре пристигнал – поради броя.
Говорим за пари, само че в действителност най-големият проблем е качеството, което дават или не дават вузовете.
В България има 53 или 54 висши образователни заведения. С изнесените филиали броят им е доста по-голям.
Положението прилича това с броя на лечебните заведения и служителите на реда: най-вече ги имаме на глава от популацията в Европа, само че по качество сме на дъното.
Това значи, че и във висшето обучение има корупционен октопод, който диктува какво да става там.
Всеки може да си купи тапия за висше против избрана сума. Скъпите са за медицина, право, финанси и някои други специалности.
Разбрахте ли? Най-високи ще са таксите за бъдещите химици. Може би тъй като ще са наясно по какъв начин се „ създават “ синтетични дроги?...
Според Сметната палата от години в някои вузове наличието на лекции въобще не е наложително. На места нямало даже условие за легализация на студентските книжки в края на даден учебен срок. Съществува и процедура изпитите да се организират през два дни. И студенти се изхитряват да ги „ вземат “ по втория метод.
Може ли някой да уточни броя на хора от Министерство на вътрешните работи, които приключват задочно право? Много са и немалка част от тях не са стъпвали на лекции.
Всяко българско семейство може да опише история, обвързвана с „ по какъв начин детето влезе и приключи висше “.
Имаме най-вече лечебни заведения и болнични кревати, само че най-ниска дълготрайност на живота в Европа. Най-много чиновници в Министерство на вътрешните работи, само че най-вече жертви на пътя, „ локали “ биячи и прочие Имаме и доста университети, само че единствено един в Топ 1000 в света.
Софийският университет е на 811 място измежду най-хубавите университети в света и на 320 място измежду университетите в Европа. Информацията е от 25 март 2025 година, дело е на EduRank. Други ранглисти няма да загатваме.
Как е в други страни и университети?
Националният университет на Сингапур (NUS) е 17-и в света. И първи в Азия. Платеното образование в него варира от 8 200 до 12 700 сингапурски долара. (1 лев е еднакъв на 1,3 сингапурски долара) Пълното образование за сингапурски студенти в NUS е гратис.
Сред най-скъпите в света са колежът „ Харви Мъд “, Колумбийският университет и Оксфордският университет.
В „ Харви Мъд “ в Калифорния образованието е 67 255 $.
В Колумбийския университет в Ню Йорк таксата доближава 66 383 $. В Оксфордския – 62 000 $.
Но какъв е стандартът в Съединени американски щати? А у нас?
Освен това Колумбийският университет предлага гратис образование на студенти, чиито фамилии имат приход под 150 000 $. За фамилии с приходи под 66 000 $ университетът покрива 100% от всичките четири години на образование и всички разноски на въпросните студенти. Това важи и за чужденците.
Атинският университет (известен също като Национален и Каподистрийски университет в Атина) през 2024 година е на 62-о място в света. Бил е и по-назад, само че в действителност има огромен престиж. В него образованието е гратис за гръцки жители и жители на Европейския съюз. Платеното образование варира от 1 500 до 9 000 евро, според от специалността. Много облекчения има по разнообразни стратегии.
В Дания учат значително български младежи. Там има 8 държавни университета и нито един частен. Съществуват колежи и бизнес академии, само че те не са включени в термина „ университет “.
В Нидерландия има 31 държавни университети и 10 частни. Много университети, изключително изследователските, оферират образование на британски език, което ги прави известен избор за задгранични студенти. Много наши момчета и девойки учат там. Безплатно.
18 милиона е популацията на Нидерландия.
Известният университет Бокони в Италия, където се образоват десетки млади българи, предлага разнообразни варианти за финансова помощ, в това число цялостно освобождение от такси за образование. Плюс стипендии за студенти с финансови потребности или такива с увреждания. При платено образование таксите доближават най-много 13 130 евро годишно. За магистърска степен – до 18 000 евро.
Знанията на българските възпитаници в междинните учебни заведения са под междинното равнище за Европа, съгласно изследване от 2024 година Дали във вузовете ни този проблем внезапно ще се реши? Много подозрително. Преподаватели обикалят страната. Лекции се четат от време на време в кафенета, а изпити се организират в хотели.
В Ирландия, Швеция, Финландия, Норвегия, Чехия, Полша, Франция, Англия и други образованието е народен приоритет от десетилетия. Ирландия е цялостен първенец в това отношение. Резултатите се мерят в доста направления, само че най-видими са в стопанската система и благосъстоянието на жителите.
Тук някои се чудят по какъв начин да вдигнат таксите и да омаят кандидат-студенти за техния обикновен вуз. Всички знаят, че има октопод във висшето обучение. Защото има пари за асимилиране. Пари се наливат за частни уроци при преподаватели от съответните вузове. Пари за общежития, където царува... знаете какво. Пари за изпити. Пари за дипломи. Пари за научни трофеи. Пари по стратегии. Пари за учебници и пособия. Пари за преподавателски места. Доста кранчета, както виждате – значимото е кой ги управлява.
Екип на Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ