Откриха живот в емблематичния автопортрет на Леонардо да Винчи
В ново огромно проучване учените взеха решение да се съсредоточат върху проучването на гъби, които се крият на най-неочаквани места. И съдейки по резултатите от изследването, си е коствало, пише Forbes.
По време на проучването учените откриха доста забавни неща, а също по този начин откриха нов тип дрожди, които се криеха там, където надали бихте ги потърсили. За разлика от плесена, тези нови дрожди колонизираха сухи субстрати като домакински прахуляк, мумифицирани остатъци. Най-необичайно обаче беше мястото, където откривателите откриха нов тип дрожди от рода Blastobotrys - те са се сгушили върху емблематичния автопортрет на италианския ренесансов всезнайко Леонардо да Винчи, който е нарисуван през 1515 година
Изследователите вземат решение, че новият тип дрожди сигурно би трябвало да бъдат кръстени на италианския художник, в чийто портрет са открити. Новият тип дрожди е наименуван Blastobotrys davincii. Учените означават, че гъбите са кръстени на художника освен тъй като са открити в портрета му, само че и тъй като той е бил разпален натуралист и геолог.
Учените означават, че през днешния ден са оживели към 10 000 страници от персонални бележки на Леонардо да Винчи, множеството от които са написани сред 1470 и 1519 г. В някои от тях да Винчи разказва скали и издатини, видени по време на пътуванията му в Тоскана, Романя и Алпите. Бележките също по този начин разказват неговия опит като инженер, когато той управлява построяването на огромни напоителни канали, които пресичат Апенините и долината на река По.
Освен това историците познават пристрастеността му към вкаменелостите - хората му носели торби, цялостни с вкаменени черупки, с цел да може да прави своите скици по време на престоя си в Милано.
Смята се, че Леонардо да Винчи е един от първите естествоизпитатели, които схващат и съумяват да обяснят произхода на седиментните скали и разпознават вкаменелости - вкаменени остатъци от животни, да вземем за пример. Освен това в своите трудове той съумява да изясни образуването на пясъчник от втвърдени пластове пясък, отсрочен по продължение на античното море.
Изследователите считат, че Леонардо да Винчи е първият, който е схванал, че скалите, които построяват планините, в миналото са били потопени в морето и по-късно са били повдигнати от тектонични сили. Също по този начин в своите бележки художникът признава ерозивната мощ на водата. Любопитно е, че всички тези хрумвания в действителност изпревариха европейската научна общественост с съвсем два века.
Превод: GlasNews
По време на проучването учените откриха доста забавни неща, а също по този начин откриха нов тип дрожди, които се криеха там, където надали бихте ги потърсили. За разлика от плесена, тези нови дрожди колонизираха сухи субстрати като домакински прахуляк, мумифицирани остатъци. Най-необичайно обаче беше мястото, където откривателите откриха нов тип дрожди от рода Blastobotrys - те са се сгушили върху емблематичния автопортрет на италианския ренесансов всезнайко Леонардо да Винчи, който е нарисуван през 1515 година
Изследователите вземат решение, че новият тип дрожди сигурно би трябвало да бъдат кръстени на италианския художник, в чийто портрет са открити. Новият тип дрожди е наименуван Blastobotrys davincii. Учените означават, че гъбите са кръстени на художника освен тъй като са открити в портрета му, само че и тъй като той е бил разпален натуралист и геолог.
Учените означават, че през днешния ден са оживели към 10 000 страници от персонални бележки на Леонардо да Винчи, множеството от които са написани сред 1470 и 1519 г. В някои от тях да Винчи разказва скали и издатини, видени по време на пътуванията му в Тоскана, Романя и Алпите. Бележките също по този начин разказват неговия опит като инженер, когато той управлява построяването на огромни напоителни канали, които пресичат Апенините и долината на река По.
Освен това историците познават пристрастеността му към вкаменелостите - хората му носели торби, цялостни с вкаменени черупки, с цел да може да прави своите скици по време на престоя си в Милано.
Смята се, че Леонардо да Винчи е един от първите естествоизпитатели, които схващат и съумяват да обяснят произхода на седиментните скали и разпознават вкаменелости - вкаменени остатъци от животни, да вземем за пример. Освен това в своите трудове той съумява да изясни образуването на пясъчник от втвърдени пластове пясък, отсрочен по продължение на античното море.
Изследователите считат, че Леонардо да Винчи е първият, който е схванал, че скалите, които построяват планините, в миналото са били потопени в морето и по-късно са били повдигнати от тектонични сили. Също по този начин в своите бележки художникът признава ерозивната мощ на водата. Любопитно е, че всички тези хрумвания в действителност изпревариха европейската научна общественост с съвсем два века.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ