В новия си филм холивудската актриса Анджелина Джоли разказва за

В новия си филм холивудската актриса Анджелина Джоли споделя за изтребването на едно семейство от Червените кхмери в Камбоджа. По този мотив тя даде извънредно изявление и споделя за какво една американка желае да даде правдивост на един народ, който не е неин.

"Всичко дължа на Камбоджа. Влюбих се в тази страна по време на снимането на кино лентата “Tomb Raider ”, споделя Джоли и прибавя: "преди да отида там ми разказваха за народа ужасяващи неща, които е претърпял. Очаквах да видя тъжни и ядосани хора, само че срещнах доброжелателни и великодушни хора. Обратното на Холивуд - където има единствено нарцисизъм и движещата сила са единствено парите и славата. Изведнъж разбрах, че за нищо на света не желая да наподобявам на предшествениците си от Холивуд. Тази страна напълно ме промени и ме направи по-скромна, по-смирена. Накара ме да си задам въпроси за мен, за останалите, даде ми нравствен мир, от които имах толкоз потребност. През 2002 година осинових Мадок, който беше сираче. Без Камбоджа може би в никакъв случай нямаше да стана майка".... "Искам децата ми да са жители на света, да се усещат добре на всички места и да почитат останалите", по този начин Анджелина Джоли дава отговор на въпроса, че оставя усещане, че живее сред два полета и по какъв начин се грижи за образованието на децата си. "За мене образованието е да се потопиш в действителността. Шайло сега учи камбоджански, Мадок немски, съветски и корейски. Вивиян арабски. Ходят на учебно заведение без значение дали са у дома, или някъде по света. По време на снимането на кино лентата в Камбоджа дойдоха техните ежедневни преподаватели и също така ангажирах и локални. Децата одобриха доста задушевно локалните преподаватели. Направихме учебно заведение от дървено бунгало, обградено с оризови полета. Когато Мадок и Пакс приключваха със отговорностите си, идваха на снимачната площадка. Най-трудното в този живот е стягането на багажа. Това е същинска военна интервенция. Винаги липсва по някой чифт чорапи. Но, станах майка за образец. Моят свят на техните години беше доста дребен. Бих желала да имах живот като техния.....

На въпрос по какъв начин вижда бъдещето тя дава отговор, че е прекарала тежка година. "Прекарах една доста тежка година. Вкъщи децата ми имаха потребност от мен. Освен филантропичната работа, през последната година, напълно се посветих на тях. Не се окайвам, боготворя ролята си на майка. Когато пожелаят да се върна на работа, тогава всички дружно ще тръгнем на път. За момента се пробвам по всякакъв начин да запазя равновесието. Да, мъчно е да си самичък. Никога не си представях да стигна до там, където съм през днешния ден. Представях си едно по-различно бъдеще. Всяко човешко създание в един или различен миг се надява нещата да се случат по различен метод. Това, което през днешния ден има голямо значение за мен е когато се събудя да знам, че децата ми са в положително здраве и щастливи. А що се отнася до мен, притискам палци да продължа да съм добре, макар данданията през последните месеци... /Пари Мач