В новия епизод на NOVA LAB ГРИЖА водещата Даниела Пехливанова

...
В новия епизод на NOVA LAB ГРИЖА водещата Даниела Пехливанова
Коментари Харесай

Керана: Сънят ме научи да мълча, за да чуя гласа си

В новия епизод на NOVA LAB ГРИЖА водещата Даниела Пехливанова показва персоналната история на певицата Керана. Разговорът потегля от сцената и светлините, само че бързо доближава до нещо по-дълбоко – по какъв начин тя се грижи за гласа, тялото и здравето си в свят, който непрекъснато желае още и още от нея. И до момента в който множеството хора след концерт търсят леглото, тя признава, че тъкмо тези моменти я зареждат. Но я държат будна дълго, откакто лампите и в спалнята угаснат.

Когато гласът спря да звучи

Певицата си спомня по какъв начин открива по най-лошия метод, че сънят и гласът са директно свързани. Преди години, когато стартира да се занимава по-сериозно с музика, се случват голям брой задължения едновременно – подготовки за първия мюзикъл, участия с групата, тренировки в седем и половина заран...

„ Пеех непрекъснато и непрекъснато не спях и за някакъв доста дълъг интервал си изгубих гласа. ”

Признава какъв брой ужасно е било: „ За първи път ми се случваше и не бях сигурна каква е повода и какъв брой време ще отнеме и дали въобще ще се върна от там. ” Нямала е опит, не е знаела по какъв начин да се грижи за гласа си „ Как въобще разбираме, че имаме проблем, когато към този момент е безсилие и бърнаут тотално. ”

 Керана NOVA

Сънят като единственото лекарство

Осъзнава, че без значение от обстановката, тя би трябвало да се наспи: „ Нищо друго не ми оказва помощ по този начин, както сънят. ” Дори когато знае, че следва концерт и би трябвало да пее, решението е едно - „ Просто спи. ” Въпреки това продължава да приказва за безсънието в песните си – то се трансформира в лайтмотив във всеки албум.

Методът, който побеждава безсънието

След концерт тя е изтощена, само че и заредена. Адреналинът и кортизолът са високи, светлините още горят пред очите ѝ, музиката още звучи в ушите: „ Няма по какъв начин да легнеш и да си кажеш – хайде в този момент спи! ” Открива техника, която назовава когнитивно безредие: „ Избираш си дълга дума, да вземем за пример Месопотамия, и започваш с всяка писмен знак да измисляш друга дума. ” Това вкарва мозъка в положението тъкмо преди заспиване, когато мислите стават странни и неконтролируеми: „ Ако нещо ми е пособие, е това. ”

Гримът – късно просветление

До преди три години тя не има даже крем за лице: „ Изобщо не се гримирах, дори до момента в който живеех в Тайланд имах интервал, в който споделих – не, аз съм над тия неща. ” Но годините минават и тя стартира да вижда промени в лицето си, които преди не е забелязвала. Решава да се научи да се гримира сама, тъй като постоянно се е случвало някой различен да я гримира и тя да не се харесва.

„ Хората вършат най-хубавото от това, което могат, само че тяхната визия за теб постоянно се разминава от твоята лична за себе си. ” Казва на гримьорите, че желае да наподобява все едно няма грим, само че да е гримирана: „ То това е по-трудното в грима. ”

Красотата като независимост

Когато я питат какво е хубост за нея, дава отговор с една дума: „ Свобода! ”



Зареждането от придвижване

Изненадващо, тя споделя, че в действителност е спокоен и събран човек вкъщи: „ Ако ме видиш у дома, няма да ме познаеш. Много съм тиха, обичам да върша пипкави работи с часове. ” Но зареждането идва от уговорките и придвижването. „ Колкото повече е претрупан графикът, толкоз по-добре се усещам. Това в действителност ме зарежда. ” Ако през целия ден е била в придвижване, без проблем отива на подготовка. Но в случай че е прекарала деня у дома, мъчно се стимулира „ Трябва да си приложа оня трик да се излъжа като си кажа – ще го караме полека-полека. ”

Страхът от времето

Тя не крие паниката си от остаряването „ За първи път се почувствах стара на 23, когато задната цифра стана по-голяма от предната. ” Най-голяма уязвимост са възрастните хора „ Има нещо тъжно в това. Ние всички ставаме с вярата, че отсам ще става по-добре ” Когато си млад, имаш фантазии и посока. Но когато знаеш, че най-хубавите години са в предишното, всеки минал ден става по-труден. ”

Любовта като избавление

В края на диалога връща фокуса към смисъла. Любовта в нейната целокупност – към това, което правиш, към себе си, към фамилията, към групата „ Затова се занимавам с това – тъй като го обичам! ” И макар че не помни по кое време за последно е почивала, знае, че всичко има време „ Ако се появи ангажимент, постоянно ще зачерта всяка отмора. ” Абонирай се за. Твоят персонален диалог стартира тук.
Източник: edna.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР