В новата си книга Цветето на Гилгамеш“ писателят го представя

В новата си книга „ Цветето на Гилгамеш “ писателят го показва като безсмъртна персона

Сериалът „ Войната на буквите “ изкарва Боян Мага алкохолик и безделник, на който не му се учи и търси някакви букви, че да му дадат Мария. Той обаче е историческа персона, чиито хрумвания възпламеняват голям пожар в сърцето на Европа, сподели в изявление за Флагман.БГ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев. Освен с писмеността си, ние имаме необикновен принос за европейския Ренесанс, прибавя той.

Писателят, който живее от няколко години в Англия, упрекна Людмила Филипова, по чиято книга е екранизиран филмът, в историческо незнание. 
 
-Лавина от отрицателни мнения залива обществените мрежи поради сериала на Българска национална телевизия „ Войната на буквите “, а преди да се „ завърти “ на дребния екран, някои съпоставиха лентата с „ Време разделно “. Като създател на кино сюжет какво бихте споделил на критиците, които дефинират екранизирането по книгата на Людмила Филипова като свободно съчинение с историята?

-Има и положителни. Например режисьорът на кино лентата за Ботев, Максим Генчев се изрече доста позитивно за сериала. А авторката има искания, че това е българският отговор на „ Война на тронове “, което ме разсмя. Лично аз към кинематографическите качества на кино лентата нямам никакви негативи, тъй като не е моя работа да ги разисквам. Артистите се вижда, че се стараят съгласно гения си, режисьорът също се е напрегнал колкото може и разните дребни неточности откъм декори и държание не ме нервират. Дори потреблението на изрази от съвремието не съумяха да ме нервират. А тъкмо към тях са огромното количество упреци, тъй като тези упреци се вършат от хора без всевъзможен хабер от средновековна история. Дребнавостта не ми е в характера. Затова аз упреквам намерено авторката на романа в историческо незнание, което рефлектира и към тези, дето са писали сюжета, тъй като са се предоверили на книгата. 

-Защо?

-Защото с изключение на имената на героите, нищо друго не подхожда нито с биографиите им, нито с епохата, в която се развива фабулата. Мога да посоча няколко съществени недоумици. Примерно това, че съгласно историческите документи Баян се връща от Магна Аула в тази възраст, в която го демонстрират в сериала, че отива. Няма по какъв начин да се е срещнал с Мария /внучката на Лакапин/ в университета, тъй като там са учили единствено мъже. Брат му Петър няма по какъв начин да бъде основен пълководец на армията, когато татко му е бил жив, тъй като в годината на гибелта на Симеон, той е бил единствено на 15 години. Никой боец няма да одобри на съществено сходен малчуган за собствен пълководец. Да не приказваме, че Лакапин надали ще тръгне да се договаря с някой, дето устата му мирише още на мляко. А във кино лентата братята ги виждаме като огромни мъже, които гуляят по кръчмите. И в случай че някой се загледа по-сериозно, ще откри, че и четиримата синове на Симеон са на една и съща възраст, все едно, че майките им са ги родили съвсем по едно и също време. Непростима неточност е също това, че авторката на романа праща Боян да учи при Лъв Граматик, а за него има действителни доказателства, че е починал няколко десетилетия преди Бенеамин-Боян да се роди. Всеизвестен факт е, че негов преподавател в Магнаура е бил Николай Мистик. И това авторката е можела да научи, без даже да върви до библиотеката. Така че нито книгата ѝ, нито сериалът могат да бъдат афиширани като „ исторически “, тъй като не са. Те са плод на една чисто графоманска фикция, каквито са и другите книги на тази дама. Но аз ще го догледам до дъно, с цел да се поуча по какъв начин не би трябвало да се вършат тези неща, защото историческите тематики, най-малко за мене са приоритет, въпреки и в никакъв случай да не съм се вменявал като историк, археолог или нещо сходно. Но пък мога да обмислям и проучвам.

-Сърдим се на нашенците в Северна Македония, които не без съображение ни назовават татари, въпреки и самите те да са такива, защото имаме общи корени, а истината е, че обезбългаряването е необратим развой, даже в рамките на модерна България. За първи път от дълги години обаче се появи подобен сериал, обвързван с българската ни история. Има ли какво да научат децата ни от него? 

-Могат ненапълно да видят облеклата, оръжията и украшенията. Могат да усетят даже епохата, въпреки да има какво да се желае по декорите. Може би филмът ще затвърди в детските глави увереността, че тъкмо ние сме дали писмеността на Света, както по-късно сме я защитавали от враговете ѝ. Същевременно може да придобият неверна престава, че по тези времена са употребявали изрази като „ Изчезвай! “, „ Засякохме се. “ или „ Моля! “. Също по този начин ще останат с усещането, че този, който е основал богомилството, е бил алкохолик, хаймана и комарджия, което прочее повдига акциите на БПЦ, а тя  вече хиляда години назовава почитателите на Боян Мага с името „ богунемили “. Въпреки всичко, както за филмите „ Дякон Левски “, „ Ботев “, „ Възвишение “ и в този момент този сериал, аз бих декларирал, че по-добре е да се вършат, в сравнение с да не се вършат. Всеки може по нещичко да си открие там, а най-много да се поразбунят духовете.

-Като пацифист евентуално не би Ви се желало да говорите за войната в Украйна, само че на тази свята земя, където през днешния ден се бият братята украинци и руснаци, в миналото е била Велика България и даже в Малая Перешчепина са останали костите на хан Кубрат. Парадоксът е, че прабългарите в Златната орда са били наричани татари, тъй като това означавало „ наемници “, а огромна част от тях са били такива. Вие бихте ли написал кино сюжет за тези страници от историята? 

-А във Вознесенка е гробът на Аспарух или както някои го знаем – кан Аспа. Имам едни другари украинци тука в Англия и им ги разправям тези неща за гробниците, за първия украински патриарх, който е българин, за бесарабските българи и още български следи в Украйна. Не ми се разяснява това безумство, което с общи международни старания се поддържа, вместо с един размах да го прекратят и всички да въздъхнат облекчено, тъй като там всеки ден умират хора. Колкото до сюжет или книга по тематиката за Велика България, татарите и прочие протонаши си истории, не мисля, че имам в вероятност сходни хрумвания. Изписани са стотици произведения във всички литературни жанрове, като конкуренцията там е безумна. Един Токораз Исто е изцяло задоволителен за българските читатели с тезите си, че Йети в Хималаите са българи, а крал Артур е по-българин от всички нас. Написал е над 20 книги за 10 години единствено по патриотични тематики, та къде ще се навирам аз сред шамарите на „ гениите “?!

-Неотдавна в ТВ изявление по Канал 0, когато говорехте за бъдещата си книга „ Цветето на Гилгамеш “, казахте, че в случай че го нямаше Боян Мага, който в действителност е четвъртият наследник на Симеон Велики, нямаше да има нито Ренесанс на Запад, нито масони, нито розенкройцери и така нататък Защо обаче във „ Войната на буквите “ го виждаме като разпуснат принц, който не си пада доста по ученето? 

-Може би, тъй като авторката на романа също не си пада доста по четенето, а е на правилото „ Чукча писатель, чукча не читатель! “. Иначе можеше да прочете примерно „ сътрудника “ си Николай Райнов, с цел да види с очите си този наш известен създател с какво почитание е писал за Боян. И освен той, несъмнено. Дори задгранични хронисти са се възхищавали от Бенеамин-Баян и това е документирано черно на бяло. Само че тази „ авторка “, както и много от новите „ историци “, употребява незнанието и неналичието на интерес от страна на множеството българи, с цел да си продава сънищата, бълнуванията и фантазиите. Впрочем тук може би е моментът да заявя, че няма по какъв начин тя да оправдае грубите и лаишки нелепици с това, че видите ли романът бил живописен, а не теоретичен труд. Защото, откакто се употребяват действителни имена за действително съществуващи исторически персони и то от една доста значима за България ера, няма по какъв начин да се вършат свободни съчинения по отношение на потвърдени и изцяло известни обстоятелства и събития. Това е подигравка с националната ни памет. Както някои се изрекоха преди години, че Левски бил коцкар, а Ботев пияч. Разбира се всеки публицист може да доразвива, да фантазира и си измисля каквото ще по недоказани и незнайни герои на това време. Както примерно с кравата и ревността на царицата към дойката на сина си. Дори и за известни персони може да пофантазира и добави, само че съобразявайки се с това, което към този момент е потвърдено. Не единствено е възможно, а даже целесъобразно е да се направи, тъй като колкото и информация да има, тя си остава незадоволителна за филм, камо ли за сериал. Аз да вземем за пример също съм си разрешил много волности в книгата „ Цветето на Гилгамеш “, само че не и да преправям известни, потвърдени исторически обстоятелства. И това, че го разказвам тъкмо Боян Мага като безсмъртна персона, минала през Европа под доста имена на действителни хора, помогнали доста за Еволюцията, не значи, че той в действителност е вечен в дословния смисъл. Това просто е една голяма метафора, която се пробва да изясни неговата лична заслуга за европейския Ренесанс, който дава основата си за обособяването на розенкройцерите, масоните, илюминатите и други общества. Безсмъртната Идея, която минава и просвещава посредством тъкмо тези персони, за които пиша, че Мага се е въплътил в тях.

-А по кое време ще бъде издадена книгата? 

-В края на април и то в два тома, само че освен поради размера си, а и поради другите времеви интервали, в които се прави действието. Тоест в първата книга нещата се развиват надали не през вчерашния ден, до момента в който във втората повествованието стартира от десети век, с цел да завърши през 1944 година, даже мога да кажа навръх коя дата. 

-Може ли да има в действителност такова цвете, което прави човек вечен?

-Такова цвете най-малко съгласно легендата за Гилгамеш в действителност има и то съгласно моята теза е още от времето на Адам и Ева. Но персонално аз върша много съществено разграничаване сред мит и действителни исторически доказателства. И в тази си книга, както в други мои произведения още веднъж разрушавам легенди, само че също сътворявам нови, да вземем за пример като този, че Боян е вечен. Само че за кой ли път ще заявявам, че това е мит, легенда и креативна метафора. Иначе в книгата, както постоянно при мен, има бетонна логичност по отношение на някои общоприети хипотези като Свещения граал, Философския камък, личността на Кристиян Розенкройц и още много проблеми, които се разплитат посред търсенията, преследванията, боевете и стрелбите, които за наслада не са на всяка страница в книгите. Много повече има разговори, разсъждения, демонстриране на разнообразни напитки и забавни ястия по дългия път на героите.

-Твърдите, че създателят на град Урук в антична Месопотамия е собственик на вълшебното цвете, което като го помиришеш седем пъти, ставаш вечен. Хитлер даже го е търсил. Чувствате ли се като Индиана Джоунс? 

-Сталин също я е търсил Розата, само че след Хитлер. А аз, защото съм много емпатиен и създавам в едни особени положения на духа, мога да кажа, че съм се чувствал като своите основни герои, явяващи се едни модерни индианаджонсовци. Не може да се изясни самият развой на творчество, когато като че ли си във филм и „ виждаш “ какво се случва. Тъй като в книгата има много герои /това е разказ все пак/, то съм се усещал като доста от тях, може би с цел да мога по-добре да опиша възприятията и мислите им. Разбира се човек няма по какъв начин да избяга от себе си и несъмнено в изрече на някои герои се вижда част от моята персоналност, само че това могат да почувстват единствено тези, които ме познават от близко. Колкото до Цветето и кой го е имал, то аз не настоявам, а единствено удостоверявам общоизвестната легенда за Гилгамеш, който получава информация за това необикновено цвете от Утнапищим, а след това се гмурва в океана, с цел да го вземе. Но аз доразвивам легендата като завеждам Баян при Розата, с цел да я помирише за да стане вечен. Разбира се това си е мой мит, чиято задача е да обезсмърти не личността на царския наследник, а концепциите му, които възпламеняват един голям пожар в сърцето на Европа. Просто по живописен метод демонстрирам на Света, че ние с изключение на с писмеността си и всякакви други нововъведения, способстваме по необикновен метод за европейския Ренесанс. Само че аз нямам желание като някои професори- псевдоисторици да настоявам, че единствено богомилите само имат принос за развиването на Европа, тъй като това не е тъкмо по този начин. Те просто отиват на вярното място и разгарят тлеещата от епохи жарава. Само за сведение ще кажа, че има формален документ, представляващ Анатема от Църквата в Каталуния против тамошните манихейски общини. Става въпрос за 6-ти век от Новата епоха, а богомилите ще се появят 5 века по-късно. Разбира се има още доста доводи и доказателства, само че отново ще повторя, че книгата не е нито документален, нито теоретичен етюд, тъй че сред истината има фикция, респективно и противоположното.

-Бяхте споделил, че съгласно Богомилското обучение, когато сестрата на Авел плаче поради убийството от брат му Каин, сълзите й капят върху цвете, което поема от плодовете на познанието, които към този момент са били изядени от нея. То дава величие. Боян Мага възползвал ли се е от цветето? 

-Да. Помирисал го е и ще остане вечен най-малко в човешката памет, както и в фрапантните последствия от духовното завещание, което на собствен ред е оставил за Човечеството. Заслугата му е голяма, единствено че някои сили съзнателно се стремят да я принизят и омаловажат. Сериалът оказва помощ в тази ситуация на нашите врагове, изкарвайки Боян алкохолик и безделник, на който не му се учи, а търси някакви букви, че да му дадат Мария Лакапина. Така и още не е ясно какви са тези букви и за какво са неразрешени, откакто още при дядо му се е писало на глаголица и е имало четири школи за образование, плюс неистово писане и преписване. 

-Споделяли сте, че след медитация, Ви се е появил Боян Мага като Ваш нравствен преподавател и 18 години по-късно е пристигнала концепцията за книгата. Кой е основният Ви воин и какво е посланието, което би трябвало да стигне до читателите?

-„ Цветето на Гилгамеш “ я писах повече от 8 години на почивки и паузи, само че въпреки всичко се получи нещо, от което даже аз съм удовлетворен в известна степен. След няколкото редакции, на които я подложих, ми прехвръкнаха мисли, че има още какво да се напише, само че не трябва да се прекалява, та се стопирах. Главният воин е един полуруснак с доста остаряла българска кръв, тъй като името му се препредава през вековете още от седми век, когато прадедите му са били боляри в двора на Кубрат. Той е филантропичен академик, само че му се постанова да работи под егидата на съветските секретни служби дружно с една професионална шпионка. Заедно наблюдават пътя към Цветето. Така че пред неговия пацифистки взор ще се разкрие цялата нечистотия на изменничества, грандомания, корупция и битка за превъзходство, както сред другите централи, по този начин и вътре в самите тях. А посланието не е единствено едно, че да го изкажа, а всеки четец би си намерил най-малко няколко, без да има потребност от код за разгадаването им. Може би генералното обръщение е, че би трябвало да имаме вяра в себе си, в положителното начало и в безсмъртието на душата, която наложително е позитивно заредена, защото е част от Бога.